В обществената и професионалната дискусия по проблемите на безплодието напоследък, особено след раждането на недоносени близначета от 62-годишна жена, по-централно място намери темата за възрастовата граница при ин витро процедурите.

Сдружение „Зачатие”, което вече 6 години работи много активно в тази област, заяви категорично, че желанието за майчинство не може да бъде заплатено с риск за живота и развитието на бъдещите деца, и се солидаризира с мнението на повечето експерти, че експериментът е неприемлив от гледна точка на медицинската етика.  

В същото време организацията се надява, че този случай няма да доведе до силни рестрикции при асистираната репродукция и ще бъдат приети рационални решения, позволяващи най-много жени във фертилна възраст да станат майки.

„Зачатие” внесе в Комисията за защита от дискриминация жалба срещу нормативното ограничаване на възрастта за ин витро до 43 години и сезира редица други държавни институции. Сдружението настоява, че решението дали да се пристъпи към ин витро трябва да се взима след прецизна лекарска оценка на състоянието на жената, а не на базата на механично прилагане на критерия „възраст”.

Каква е практиката по света?
В Германия, Испания, САЩ, Израел, Турция няма възрастова граница при частно финансиране на процедурата. 50 години е възрастта, до която са разрешени асистираните методи във Великобритания и Естония. В Холандия и Гърция горната граница е 45 години.

Мнението на експертите
Асоциацията по стерилитет има официално становище, според което 43- годишната възраст е идеалният предел за ограничаване на по-нататъшна стимулация заради здравните рискове, а за ин витро с донорски яйцеклетки трябва да се определи възрастова граница 50 години.  В момента при тези процедури ограничение няма, което направи възможен и експеримента с 62-годишната родилка, станал известен като „русенския случай”.

Д-р Ангел Ставрев от болница „Селена”, Пловдив, има 20-годишна практика в областта на стерилитета и асистираната репродукция. Той започва коментара си с думите: „Там, където свършва разумът, е добре да свърши и свободата”.

Според него е разумно да остане ограничението 43 години при финансираните от държавата процедури. За жените над тази възраст би трябвало национална етична комисия от специалисти да преценява и дава разрешение за подлагане на стимулация на здрави жени с нормална яйчникова дейност.

„Необходимо е всеки случай за финансиране от държавата да се разгледа експертно, защото има жени на 46 години с идеален яйчников резерв и законът, разбира се, не бива да ги ограничава.

Мотивът за съжаление е финансов, защото, ако масово се практикува ин витро след 43-годишна възраст, изтичат много пари за процедурата при жени, за които няма перспектива от медицинска гледна точка”, посочва д-р Ставрев.

Ако двойката е в състояние да си го позволи финансово, жената може да направи и 10 опита. Но държавата да плаща за десет безсмислени опита не е добре. Важно е, че като не си притиснат до стената от забрана, можеш да направиш избор и според възможностите си.

След 42-годишна възраст в пъти намалява възможността за забременяване по метода ин витро, казва експертът.

По принцип след 34-35-годишна възраст яйчниковият капацитет започва да намалява масово и в рамките на следващите около 5 години кривата надолу е много ясно очертана, като тук не говорим за единичните изключения. В отделни случаи яйчниковият резерв намалява още доста под 30-годишна възраст.

И разсъждавайки държавнически, е добре да се дават пари за жени, при които шансът за забременяване е по-голям.