Ракът на щитовидната жлеза е основна тема на Първата научна конференция за Централна и Източна Европа по тиреоидни заболявания. Тя се провежда от 10 до 11 май в София и е организирана Българското дружество по ендокринология.

На тиреоидния карцином са посветени три от сесиите в първия ден на конференцията.

След представянето на епидемиологията на това заболяване , която е около 4%  от раковите заболявания, се обсъдиха критерии за подбор на тиреоидните възли за цитологично изследване. Внимание бе обърнато и на ролята на това изследване при определянето на терапевтичния подход. Проведоха се и две срещи на тема

диагностика и лечение на тиреоидния карцином

Сред основните лектори бяха проф. Анна-Мария Борисова, доц. Боян Нончев, проф. Радина Иванова, проф. Татяна Хажиева и проф. Румен Пандев.

Председателят на ендокринологичното дружество проф. Анна-Мария Борисова се спря върху превенцията на заболяванията на щитовидната жлеза, като наблегна върху участието на организацията в Проекта EUthyroid. Неин основен фокус е осигуряването на ефективна превенция на йод-дефицитните нарушения. Обобщените паневропейски  данни отчитат за България следната заболеваемост на 100 000 жители:

• на хормоно-заместващо лечение – по-малко от 100
• на тиреостатик – около  10
• радиойод лечение – около 2
• хипотиреоидиъм – между 100 и 200
• оперативно тиреоидно лечение – от 3 до 6
• тънкоигленна биопсия – около 5
• гушавост – между 100 и 200
• хипертиреоидизъм – между 50 и 100

На събитието присъстваха и именити световни специалисти, като проф. Киан Тай от Южна Корея и проф. Бруно Нидерле от Австрия.

Проф. Тай съобщи, че туморите на щитовидната жлеза са сериозен проблем в Южна Корея. Според него увеличението им в последно време се дължи най-вече на факторите на околната среда и радиацията. Той отбеляза, че в неговата страна се прави целеви скрининг на рискови групи за това заболяване.

Лекцията на проф. Бруно Нидерле бе за по-малко познатия медуларен карцином. Той каза, че това е рядко състояние, което се среща при около 3% от пациентите рак на щитовидната жлеза. Специалистът уточни, че в повечето случи лекарите прилагат тотално оперативно отстраняване на щитовидната жлеза. За откриването му се използват конкретен туморен маркер – калцитонин.

Бременността и тиереоидизмът

беше другата голяма тема на конференцията. Там доклади изнесоха специалисти, като проф. Боян Лозанов, проф. Людмила Иванова, доц. Боян Нончев, д-р Наталия Темелкова и др. Като основен проблем лекарите посочиха йодния дефицит.

Проф. Лозанов отбеляза, че по време на бременност нуждата на жените йод нараства с около 50%. Ето защо е важно те да имат достатъчен прием. Според препоръките на СЗО дневният прием на йод при бременните трябва да е между 150 и 240 мг. По-ниските дози водят до йоден дефицит, което предизвиква редица нарушения:

• Спонтанни аборти;
• Мъртвораждания;
• Повишена неонаталнна смъртност;
• Вродена глухонямост;
• Вродена гуша;
• Забавен растеж;
• Неврологични разстройства, включително кретенизъм

Йоддефицитните заболявания се срещат често в региони, където има нисо съдържание на йод в почвата. За България от 1990 г. е въведена национална програма за йодиране на солта. Регулярен мониторинг чрез изследване на урината показва, че от тогава йодната екскреция се е повишила от 111 мг на литър през 1996 г. на 175.5 мг. през 2012 г., като достъпът до йодирана сол се наблюдава при 92% от домакинствата. При бременните тя е достигнала 161 мг. на литър, съобщи проф. Иванова.