Публикация

Симптомите при тревожност често носят кардиологична или неврологична ''маска''

Симптомите при тревожност често носят кардиологична или неврологична ''маска''

Много от симптомите, които усещат пациентите при различни тревожни разстройства, като треперене, сърцебиене, слабост, замайване, световъртеж и др., ги водят в кабинета на кардиолога, невролога или гастроентеролога, само не и при психиатъра. Затова е важно хората да познават тревожността и какво се крие зад нея, сподели психиатърът д-р Асен Бешков. В практиката си той е насочен към диагностика и лечение на тревожни, депресивни, невротични и свързани със стреса разстройства.

 

Д-р Бешков, кога нормалната тревожност прераства в разстройство?

 

- За да отговоря на този въпрос трябва да отбележа, че да се тревожи човек от време на време е нормално и дори полезно, защото в еволюционно отношение подобно на агресивността, тревожността, когато е в умерени количества, ни помага да оцеляваме. Какво имам предвид: представете си човек да пресича улицата, без да се тревожи- тогава той няма да се огледа и това ще доведе до произшествие. Обаче прекалената тревожност влияе негативно върху здравето и функционирането на човек. За да сложим диагноза тревожно разстройство има определени критерии, които трябва да се покрият. Част от тях са:

 

  • Честота на тревожност
  • Продължителност на тревожност- например, за да поставим диагноза генерализирано тревожно разстройство човек трябва има тревожни мисли през повечето дни в рамките на шест месеца.
  • Съответност на тревогата спрямо стимула- примерно, при едно социално тревожно разстройство неформална вечеря с 6-7 човека, в ресторант, ще предизвика негативни реакции като зачервяване, треперене и опит за избягване, докато за психично здравите хора това ще е просто обикновена вечер.
  • Субективно преживяване на дистрес- както при всяко психично разстройство, така и тук, имаме предвид и субективното преживяване на дистрес, т.е. това е моментът, когато ти идва в повече. Човек започва да осъзнава, че тревожните мисли го ангажират емоционално и нарушават ежедневните му дейности, които преди е вършил без проблем. Важно е да отбележим, че интензитета на тревожността е нещо субективно, защото се усеща от различните хора по различен начин. Има темпераменти, които са предразположени към тревожност. Към тях спадат перфекционистите, които имат потребност от контрол, както и т.нар. избягващи вреда- хора, които избягват рисковете и обичат сигурността.
  • Увреждане на ежедневното функциониране и справяне – в училище, на работа, у дома, т.н.

Колко са видовете тревожни разстройства?

 

- Това е голяма група психични разстройства и за да не отегчаваме читателите ще се спра по-общо на тях. Първият вид е паническото разстройство- човек изпитва внезапни повтарящи се пристъпи на паника, които са придружени с треперене, сърцебиене, гадене, световъртеж, учестено дишане, слабост и др. Впоследствие развива тревожност в очакване на нови атаки и започва да ограничава поведението си, особено онова, което е свързано с физически усилия, водещи до изява на симптоми, наподобяващи паническите атаки.

Генерализираното тревожно разстройство е най-често срещаното тревожно разстройство в България

Това е вторият вид разстройство и се характеризира с постоянен страх и тревога спрямо най-различни теми от ежедневието: здраве, финанси, задължения, социални изяви – свои, и на близките. Към третия вид спада агорафобията, за която е характерно страх от открити места- големи магазини, зали, публичен транспорт, площади и др. Този страх се свързва с притеснението от изява на паническа атака и липса на помощ или изход.

 

Четвъртият тип тревожно разстройство е социалната фобия- човек изпитва безпокойство при общуване с други хора, например когато трябва да се храни с тях, да говори пред публика и т.н. Основният страх е, че ще се изложи и ще стане за смях пред останалите. Тази фобия е една от най-инвалидизиращите, защото в един момент пациентът може да започне да избягва всякакви социални контакти.

 

Източник: www.verywellmind.com

 

И последният вид са т.нар. специфични фобии. Към тях спадат фобии от конкретна ситуация или обект- страх от високо, страх от летене, фобии от кръв и нараняване, фобии от животни- паяци, змии и др. Интересното е, че фобията от самолети не е чиста фобия от летене, а е комбинирана: страх от смъртта по един много зрелищен и неизбежен начин, както и страх от високото.

 

Кои са причините за тревожността?

 

- Както споменах по-горе тревожните разстройства са много видове, затова и причините, които ги предизвикват, са различни. Като цяло ние ги делим на такива, които действат на индивидуално ниво и други, които са системни- например нарастващата тревожност като цяло.

 

Към факторите на личностно ниво спадат генетичната предразположеност, типа темперамент, семейната среда, възпитанието, стресови ситуации в ранното детство и др. Всички знаят, че първите години на детето са най-важни за цялостното му развитие и всяко силно негативно преживяване може да доведе до едно или други психично разстройство. Представете си едно дете на 6-годишна възраст, което преживява силен уплах от паяк. Тази негативна ситуация се запечатва (импринтинг) в неговото съзнание и по-късно може да се превърне във фобия. Доказано е, че деца, които се чувстват несигурни в майката, не получават достатъчно внимание и грижи, са предразположени към развитие на депресии, тревожни разстройства и зависимости.

Има едно правило в психиатрията, което гласи, че тревожните родители отглеждат тревожни деца.

Има много психологически изследвания, които доказват, че свърхгрижовната майка, която е контролираща, постоянно следва детето си и го обгрижва, всъщност не го предпазва, а напротив- прави го тревожно. Обяснението е просто- тя представя средата като застрашаваща и лишава наследника си от естествените му инстинкти да изследва и да се развива самостоятелно. Това е характерно за българските майки, които като цяло се стремят да предпазят децата си. За разлика от тях, холандските или датските например, приемат, че нещо лошо може да се случи, но дори детето да падне, да се удари и т.н., това няма да е голяма трагедия, защото е част от житейския опит.

 

Системните причини са тези, които като цяло ни предразполагат да бъдем по-тревожни. Много хора усещат върху себе си, че средата ги притиска- трафика, постоянния шум, пренаселеността в големите градове, телефоните, интернет, социалните мрежи са фактори, които предизвикват стрес, а хроничният стрес води до повече тревожност и депресия, както и до развитие на психосоматични заболявания /диабет тип 2, инфаркт, хипертония и др/. Цивилизованият свят се промени с бясна скорост за последните 50 години, а нашите мозъци нямат време да се адаптират. Затова не е учудващо, че много хора страдат от тревожност.

 

 

Как може човек да се справи с тази диагноза?

 

- На първо време е важно да разпознае симптомите, които са свързани с тревожността и те да го насочат към преглед при психиатър. Какво имам предвид- много хора, страдащи от тревожност, не могат да осъзнаят, че тези симптоми се дължат на психично заболяване и започват ходене по кардиолози, невролози, гастроентеролози и други лекари с цел да се излекуват. Например, една 10-15 минутна паническа атака е съпроводена с учестено дишане, сърцебиене, замайване, гадене и всички тези симптоми ги водят към други специалисти, а не при психиатър, защото не се замислят за страха, който провокира неприятните усещания. При генерализираното тревожно разстройство тревогите за различни житейски сфери се придружават с мускулно напрежение и сковаване, което е много подобно на усещанията при артрит. Затова е важно пациентът сам да следи здравословното си състояние и да има добра здравна култура.

 

След преглед при психиатър той ще изпише медикаментозно лечение, което може да включва различна група лекарства като анксиолитици, антидепресанти и други. Някои от тях могат да се приемат краткосрочно- например ксанакса, който спада към анксиолитиците, и трябва да се пие не повече от няколко месеца. За дългосрочна терапия обикновено се изписват антидепресанти, особено тези, които повлияват серотонина. Ефектът им настъпва след няколко седмици, но трябва да обърна внимание, че след спирането им има възможност тревожността отново да нарастне. Това не означава, че хората са зависими, а че се възвръща основното заболяване, което е било овладявано с медикамента. Ефектът е сходен със този, който настъпва при диабетика, ако спре да приема инсулин или човек с хипертония, който си спира антихипертензивните медикаменти. Това не означава, че лечението трябва да е доживотно, особено ако човек премине през когнитивно-поведенческа терапия, която е с различни акцентиза различните типове тревожни разстройства.

 

И за да завърша позитивно ще отбележа, че липсата на тревожност е също толкова краен вариант като постоянната тревога. Всеки човек има индивидуален праг на стимулация и търпимост, затова е нужно всеки да определи за себе си какъв е той и да намери баланса, за да живее пълноценно.

 

Коментари

28 май 2019 19:32

Не трябва да се бърка Тревожното Разстройство с Паническото Разстройство,обаче! Доколкото знам,а и съдя по себе си,Паническото Разстройство е вид невроза/вид депресия! Нещо помежду им. Тревожното Разстройство е психоза.

30 май 2019 11:08

Добър ден,доктор Бешков! "Страхова невроза" е масовото,неправилно название на моето заболяване. Ние-болните,неправилно и жаргонно си го наричаме "епилепсия",поради треперенето,подобно на епилепсията. Когато усещаме,че ще получем пристъп (паник атака),казваме : "Хайде,пак ме хвана епилепсията". Приятен ден!

5 юни 2019 12:39

Има своята логика и това, защото атаките подобно на епилептичните пристъпи са т.нар. пароксизми - внезапна, спонтанна, често неочаквана, нервна възбуда. :)


5 юни 2019 13:30

Да,да! Внезапно ме връхлита (е,има и някакъв малък елемент на предупреждение,някой път) и имам чуството,че се боря с мечка,за да уцелея. След това съм изчерпан. Всички мускули ме болят от тази "борба" да преодолея пристъпа. Ако е много тежко положението (в много редки случаи) взимам диазепам. За предпочитане е инжекция. Действието настъпва малко по-бързо и по-сигурно. Приятен ден! :-)