Иновативните терапии в комбинация с персонализиран подход дават оптимистичен хоризонт за пациентите

В последните години се извършва революция в онкотерапията. От смъртоносна диагноза ракът вече се превръща в хронично заболяване. Двама от всеки 3-ма онкопациенти живеят повече 5 г. , а 75% от пациентите се връщат на работа. Това са европейски данни, които важат и за България, заяви д-р Красимира Чемишанска, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) на конференцията „Иновациите в онкологичната терапия – парадигма на настоящето“, организирана от в. „Капитал“ и Health PR.

„Днес като лекари имаме възможности, за които доскоро не смеехме и да мечтаем. В България за 10-15 г. прескочихме цяла епоха – и като оборудване с апаратура, и като начин на мислене в онкологията", каза проф. Николай Габровски, зам.-директор на УМБАЛ „Пирогов“ и зам.-председател на БЛС.

Според експертите

иновативни методи за диагностика и терапия при рак водят до революционно удължаване на живота на пациентите,

а лечението става системно и все по-персонализирано. Очаква се онкозаболяванията да станат водещи по разпространение и инвалидизация в света през 2020 г., разходите неизбежно ще растат и трябва да се търсят възможности за финансиране.

„Най-новите методи в диагностиката позволяват терапията да става все по-персонализирана. Възможностите за търсене на генни мутации, за генно профилиране, позволяват все по-успешно това да се случва в практиката", каза проф. Асен Дудов, медицински директор на „Аджибадем Сити клиник Онкологичен център“.

Той представи съвременния персонализиран подход при рак на дебелото черво, при който биологичната терапия вече е рутинна част от системната терапия и изрази надеждата, че ще може да се разчита на подкрепата на държавата.

Значителен напредък се отбелязва и при лечението на рака на млечната жлеза, чийто дял е около 26% от всички онкодиагнози, стана ясно от презентацията на д-р Светлана Ганчева от „Аджибадем Сити клиник Онкологичен център“. Средно 72,8% е 5-годишната преживяемост у нас, а в Европа – 83,8%.

Около 60% от пациентките у нас се диагностицират в ранен стадий, което дава прогноза за излекуване

Търсим все по-целенасочено оживялата туморна клетка и нейната философия, вместо да атакуваме отделни пътища на раковите клетки, се опитваме да повлияем на  комбинацията от фактори и пътища за развитието на рака, обясни проф. д-р Галя Куртева, началник на Клиниката по медицинска онкология в УСБАЛО.

Тя подчерта, че онкоболните у нас са над 350 000. Разходите за лекарства са се удвоили, можело да стигнат и 1 млрд. лв., но те се измервали в човешки живот. Движението е от  широкоспектърно към персонализирано лечение, но за да се постигне, трябва да има и персонализирана диагностика, добави тя.

Имунологичните механизми за развитие на рака и като важна част от съвременната онкотерапия бяха представени от д-р Антоанета Томова, началник на Отделението по медицинска онкология в КОЦ-Пловдив. Модерното лечение е системно, комбинирано, персонализирано, прицелно, насочено и към активиране на собствения имунитет за справяне с рака. Д-р Томова сподели, че скоро се очакват добри новини и за лечението на най-агресивния рак на млечната жлеза, при който се съчетават неблагоприятни генни мутации.

Над 5000 генни терапии се разработват в момента, 25% от тях са в областта на онкологията,

съобщи д-р Светослав Ценов, зам.-председател на ARPharM. Разработката на ново лекарство можела да стигне до 4,5 млрд. евро. Фармацевтични компании са сред 20-те световни бранда, които инвестират в иновации, добави той.

Достъпът на българските пациенти до иновитивни терапии се затруднява, ако не се вземат необходимите регулаторни решения, 2020 г. ще е тежка година без иновации, каза Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM. Според него стремежът на властите да гарантират ефективност на разходите чрез контрол върху това какво изписват лекарите трябва да замени от проследяване на ефективността на терапиите, базирано на научни методи.

Онкозаболяванията са приоритет, държавата отдели 8,5 млн. лв. за нова апаратура в периода 2015-2019 г., каза доц. Лъчезар Иванов от здравната комисия в парламента. Разходите за онколекарства били увеличени от 245,9 млн. лв. през 2015 г. на 416,1 млн. лв. за 2018 г.

Иновации в немедицинската грижа за онкопациенти представи Евгения Александрова, председател на АПОЗ. Рехабилитационна програма за жени с рак на гърдата, психотерапевтична помощ и уелнес за онкопациенти са сред работещите програми за подобряване качеството на живота на пациентите.

Лиляна ФИЛИПОВА