Д-р Нигяр Джафер е народен представител от парламентарната група на ДПС. Тя е заместник председател на Народното събрание и член на парламентарната здравна комисия. Интервюто е взето по време на XVIII-ата Национална среща "Медии, общество, семейство, традиции", която се проведе в курорта Албена.

Д-р Джафер, темата за промяна на здравноосигурителния модел остана на заден план през последния месец. Има ли някаква нова информация по този въпрос в парламента?

Да, преди 10 месеца министър Кирил Ананиев и неговият екип предложиха два нови здравни модела. В политическата суматоха около евроизборите тези планове останаха на заден план. На блиц контрол в парламента преди два месеца попитах здравния министър, кой от двата модела, представени от екипа му преди време, ще бъде предпочетен, а той отговори, че се готви трети модел. Впоследствие се оказа, че се работи по четвърти модел. Към този момент обаче нямаме никаква обратна връзка, какво стана с докладите на работните групи и изобщо с цялата дискусия.

Сега след европейските избори отново ще поставим на министър Ананиев този въпрос и ще настояваме да получим конкретна информация.

Има ли други отворени въпроси за здравната ни система?

Едно от предизвикателствата пред здравната система е задълбочаващият се монопол на НЗОК и нейното поведение като монополист. Според нас има нужда от конкуренция, т.е. повече от една здравна каса. Трябва да зачитаме свободната воля на хората къде да отиват техните здравни вноски. Това е една от промените, които трябва да се случат в системата.

Друга важна тема е електронното здравеопазване, което към този момент се очертава като голямо разочарование. Повече от 10 г. много активно се говори, че няма друг изход, освен да вървим към дигитализация. Ако днес пациентите притежаваха електронна здравна карта, това щеше да даде възможност на институциите да проследят неговия път, щеше да е гаранция за много повече прозрачност и контрол.

Няколко правителства обявяваха, че електронната рецепта ще стартира ей сега, но оказва се, че тя все още не е факт. В същото време паралелният износ на лекарства продължава да бъде проблем. Въпрос на време е, кога ще избухне скандал с липсващи важни, понякога животоспасяващи медикаменти като бързодействащи инсулини, препарати за ревматоидни заболявания или за онкоболни.

Защо всъщност се бави въвеждането на електронната здравна рецепта?

Липсва политическа воля, може би и административен капацитет, що се отнася до обществени поръчки и процедури. Няколко пъти този въпрос беше поставян, като всеки път министър Ананиев казва, че ще стартират след няколко месеца. Мина вече година и половина, откакто той управлява. Да, липсата на приемственост е проблем в системата, бързата смяна на министри и екипи не води до предвидимост в приоритетите, не води до желаните резултати.

Сега, след като и БСП се върна в парламента като основна опозиционна сила, пак ще търсим отговор на тези въпроси.

Ефективността на системата и набирането на допълнителни средства са два основни проблема, така ли?

Да, това са два основни фундаментални проблема. Първо да видим на какъв здравноосигурителен модел ще се спрем и второ - час по-скоро да въведем електронното здравеопазване. Двете неща биха гарантирали конкуренция, контрол и прозрачност. Факт е, че всяка година се дават близо 500 млн. лв. повече за здравеопазване. Факт е обаче и друго - нито работещите в системата стават по-удовлетворени и мотивирани, нито пациентите усещат положителни промени.

Пациентът плаща вноски и очаква, че когато плащаш за нещо, трябва да получиш това, на което имаш право.  

Да, пациентът плаща, но никой не се интересува да му предостави качествена услуга...

За съжаление отново трябва да потвърдя нещо, което многократно е заявявано - българският пациент се диагностицира най-късно в сравнение с други държави и доплаща най-много за здраве, дори да е здравно осигурен. Това е пълен парадокс! Най-много се доплаща за лекарства и медицински изделия, но има и различни форми на плащания в лечебните заведения.

Само че освен за пари, става дума и за организацията на здравеопазването. Младите лекари, специализанти извеждат като водещ проблем не финансирането, а средата, условията, в които работят. Отношенията в един екип, който трябва да предоставя услугата, която очакват пациентите.

Нека не се заблуждаваме - пациентите ще изискват все повече ще имат все по-големи претенции, защото медицинската наука върви напред, технологиите навлизат все повече. Непрекъснато на пазара излизат и нови молекули на лекарства и пациентът е в правото си да иска най-доброто. Той обаче искат да получи и отношение. Иска системата да не го приема като някакъв досаден дразнител, а да бъде по-приветлива към него, особено когато е здравно осигурен. Смята, че ако си е внесъл осигуровките, трябва да получи услугата, за която е платил.

Минималната вноска безспорно е ниска в сравнение с други страни. Но пък много работещи плащат доста по-високи суми, а са изправени пред същите лимити и трудности...

Все повече стои въпросът за справедливостта на системата. Често повтаряме като мантра, че системата ни е солидарна, че по-заможните подпомагат по-слабите и бедните. Въпреки всичко все повече хора се питат, защо трябва да се осигуряват на по-висока сума, когато пак се налага да чакат и да доплащат.

Очаквам когато обстановката се успокои политически, да се проведат нови разговори и да се постигне воля за въвеждане на поне част от промените. Защото системата не може повече да функционира по този начин. Този здравноосигурителен модел е показал, че генерира все по-голям дефицит, колкото и пари да се наливат в монополната здравна каса. Липсата на електронно здравеопазване затруднява контрола. Неудовлетвореността на пациентите е факт, както и липсата на мотивация у медицинските специалисти.

Смятате ли, че ще се намери модел, който да събере достатъчно политическа подкрепа за реализирането му?

Въпросът е чисто прагматично дали може да бъде осъществена една идея. Да се предприемат стъпки за необходими законодателни промени и да се пристъпи към осъществяването му. Много отдавна говорим, че партиите трябва да седнат и да се обединят около нещата, които са безспорни. Не виждам защо електронното здравеопазване да не навлезе, след като имаме пълен консенсус по този въпрос. Имаме няколко решения на Народното събрание, с които задължаваме съответния министър на здравеопазването да започне въвеждането му. Намират се обаче хиляди процедурни причини и извинения за отлагане. Подозирам, че има и огромна съпротива в системата, но това не може да продължава така.

Автор Илияна Ангелова