Публикация

Застава ли държавата зад болните от диабет?

Когато в България се заговори за реформа, повечето хора веднага си представят закриване, намаляване, орязване... Тези опасения са особено болезнени, ако става въпрос за здраве и здравеопазване. Никой не отрича необходимостта от здравна реформа, но всеки с право се надява тя да бъде в полза най-вече на крайния потребител – пациента.


Напоследък духовете на много болни за пореден път бяха разбунени от намерението да се промени начинът на лечение на усложненията при една огромна група от хора – болните от диабет. Те искрено се притесниха да не би замисленото изваждане на това лечение от болниците на практика да ги лиши от възможността за периодични вливания на специфичните препарати, които пазят тялото им от разруха.

Хелт медия потърси всички гледни точки – от пациентите през лекарите до министъра на здравеопазването.

Пациентите:


Валентин Конев, диабетно болен:

Все още има неяснота какво ще стане с лечението на диабетната полиневропатия, ако я махнат от болниците. Аз вече съм с тежки промени в крайниците и без периодично лечение със системи положението ми става направо нетърпимо. Опасявам се да не ни накарат ние да си купуваме препаратите за системите, защото здравната каса едва ли ще ги поеме напълно. Лично аз давам и в момента 114 лв. месечно за други лекарства, така че няма да мога да се лекувам, ако не ми осигуряват ампулите. А болките при тази невропатия са страшни, на никого не ги пожелавам.

Адриан Стоев – председател на пациентската Българска асоциация „Диабет”:

Идеята за промяна на лечението на диабетната полиневропатия е, че не е необходимо болните, особено тези, които ходят на работа, задължително да стоят 5 дни в болница за вливането на специалните препарати, което трае по 30-40 мин. От друга страна, трябва да се даде възможност който има нужда, да може да постъпи в болница.

Другият проблем е, че в момента лечението не е достатъчно ефективно, защото, за да има ефект, са необходими 15 вливания на алфа-липоева киселина и след това 2 месеца да се взимат таблетки. И това ще бъде един път в годината. Със сегашните 5 вливания ефектът е минимален. Още преди две години на конференция на ендокринолозите д-р Пламен Попиванов заяви, че с тия 5 вливания нищо не се постига. На практика нещата могат да изглеждат така – пациентът да отива за вливанията в ДКЦ, без да отсъства от работа. Ако обаче не е добре или трябва да пътува отдалеч, или ако няма условия за провеждане на лечението от местния извънболничен специалист, трябва да може да постъпи в болница, както е в момента. 

Юлия Георгиева, председател на пациентската организация на диабетно болните в Силистра и член на асоциация „Диабет”:

Искаме системата за лечение на диабетно болните да стане малко по-гъвкава и целесъобразна, за да може едновременно да е в полза на пациентите и да не ощетява държавата. Идеята да се създаде механизъм, чрез който вливанията на алфа-липоева киселина да могат да стават в извънболничната помощ, е практична, но тя трябва да е придружена с промени в наредба № 38. А средствата от стойността на клинична пътека № 8, които ще бъдат освободени, трябва да бъдат използвани за увеличаване на броя на вливанията на алфа-липоева киселина.
В другите европейски страни броят на вливанията е 15, а след това се преминава на перорален медикамент. Нека на нас ни осигурят поне 10.

Проблем остават пациентите от по-малките населени места, както и по-тежко болните, за които би било много трудно да пътуват всеки ден до голям областен град, за да им се правят вливанията. Във връзка с това сме изразили мнение, че пациентите трябва да имат право на избор. Т.е. за диабетиците от отдалечените населени места и за тежките случаи трябва да съществува опцията да могат да престоят в болницата за лечение на диабетната полиневропатия.


Лекарите:


Д-р Цветанка Василева – завеждащ неврологичното отделение в болницата в Попово

Пациентите са разтревожени, защото разбират, че подготвяната промяна може да бъде в техен ущърб. Аз съм на мнение, че пътеката твърдо трябва да остане в болницата. Това реално помага на диабетиците въпреки много намалената й стойност.

Чисто практически няма как да бъде прехвърлено в доболничната помощ това лечение, без да се ощетят пациентите, защото там трябва да си купуват лекарствата. Което означава, че ще спрат да се лекуват и състоянието им ще се влоши. А има много млади диабетици, чието състояние, общо взето, е по-тежко, отколкото на възрастните. А от селата наоколо хората няма да могат да си платят и пътя да идват за всяко вливане – 5 лв. е само автобусният билет.

Сигурна съм сто процента, че НЗОК няма да поеме заплащането на процедурите, ако се премахне пътеката. Убедена съм, че в извънболничната помощ няма да се проведе това лечение, което е в болницата – ще бъде частично. Защото административните перипетии, през които трябва да преминат болните, както и цената на лекарствата, ще ги откажат да се лекуват.

Д-р Любомир Трифонов – невролог, МЦ „Апогей”, Габрово:

Тази промяна може да се осъществи и има смисъл единствено ако здравната система поеме изцяло цената. Другото условие е не само да има ДКЦ или медицински център, но той да разполага и с легла. Но колко центрове имат легла?  При всички случаи за малките селища болните ще са ощетени по отношение на достъпа.


Държавата: Пациентите нямат основание за тревога!


Проф. д-р Анна-Мария Борисова, ендокринолог, министър на здравеопазването:

Нашата цел е да направим такава здравна реформа, която да доведе до много по-добър краен резултат, а именно излекувани пациенти. Това ще стане с различни мерки, но една от тях е ефективното изразходване на средствата, които всички ние и държавата като цяло отделяме за здравеопазване.

Клиничната пътека номер 8 за лечение на диабетната полиневропатия в момента не е ефективна. Преди години тя отиде при невролозите след усилено лобиране и се стигна дотам много неврологични отделения да съществуват почти изцяло на гърба на тази пътека.

За пациентите ще е много по-ефективно да получават вливанията на лечебните препарати при това диабетно усложнение в рамките на извънболничната помощ. Аз гарантирам, че механизмът за това ще бъде изработен професионално и премислено от всички гледни точки.

На първо място лечението на това заболяване отново ще се финансира изцяло от здравната система и никой няма да кара пациентите да си купуват сами препаратите. Механизмът за това поемане на цената ще е готов едновременно с излизането на клиничната пътека номер 8 от болничната помощ, а не след това. Ще бъдат осигурени достатъчно направления, с които личните лекари да изпращат диабетно болните си пациенти за този тип терапия.

И още - за хората от отдалечени населени места, както и за пациентите в по-тежко общо състояние (с нарушена подвижност, с придружаващи заболявания и др.), ще се запази възможността за постъпване в болница за лечение на диабетната полиневропатия. Освен това периодичният болничен контрол на вече диагностицирани диабетно болни ще се извършва в отделенията за долекуване и продължително лечение, а не в отделенията за активно лечение.

" }-->

Коментари