Публикация

Живея втори живот благодарение на тези хора - лекари, сестри, санитарки...

Живея втори живот благодарение на тези хора - лекари, сестри, санитарки...

Чувствам длъжна да изкажа благодарността си към редица хора. Хора, които със своите действия направиха така, че сега да съм в състояние да напиша тези редове.
Ще използвам хронологичната последователност на събитията, части от които на моменти леко ми се губят, но като едно общо цяло си спомням почти всичко.
Та... днес се навършват 3 месеца, откакто започна вторият ми живот.
”Завръщането“ е факт, БЛАГОДАРЕНИЕ на:

1. Кирил

Човекът, с когото споделям последните 4 години от живота си.
И когото, макар и да не му го казвам често, безкрайно обичам!
Човекът, който в онази събота ме спаси във всички смисли на думата.
Човекът, който, макар и безкрайно уплашен, е успял да "върне" езика ми, когато съм започнала да го "гълтам", и по този начин ме върна и мен. Към живот.
Това, разбира се няма как да го помня - той ми го каза после. Помня единствено, че се "събудих" от неговите думи "Хайде, ХАЙ-ДЕ!" и тогава осъзнах, че вероятно за съвсем кратко съм била в безсъзнание.
Предполагам какво му е коствало случилото се. Видях го как беше бял като платно. Виждах безпокойството в очите му дни наред, даже и след като излязох от болницата...
БЛАГОДАРЯ ТИ! ОБИЧАМ ТЕ!

2. Мобилния екип на Спешна помощ във Велико Търново

- дневна смяна на 30.03.2019
Сигурно не е бил единственият дежурен, но е екипът, отзовал се в рамките на 8 минути след обаждането на 112. Видях в телефона - позвъняването към спешния номер е било в 12:26, в 12:34 е обаждането от мобилния номер на екипа, когато са били на адреса.
Спасителите ми, за мен останали безименни.
Сестрата, която паралелно с поставянето на абокат, ми говореше и ме успокояваше през цялото време, докато беше покрай мен.
Лекарят, чието надвесено над мен лице и чиито правещи ми сърдечен масаж ръце бяха първото, което си спомням след второто си "събуждане". И който се обади на друг един екип да тръгват веднага, защото случаят не търпи отлагане...
БЛАГОДАРЯ ВИ!

3. Екипа на РД ПБЗН (или иначе казано - Пожарната) - В.Търново

Момчетата, които пренесоха внушителното ми тяло до линейката.
Защото нямаше друг начин това да се случи - асансьорът тесен, движението на носилка по стълбището невъзможно. И така това се осъществи с платнище за носене на пострадали, каквото съм виждала само по филмите и което по-скоро усетих, защото нямаше как да видя.
Тук вече започват моментите, които си спомням по-скоро като сън, отколкото като действителност.
Чувах гласовете им- имаше и такъв, който изрази недоволство (до някаква степен го разбирам човека - да не би да съм манекенка, пък), но бързо беше туширан от друг. И изпълниха задачата си, разбира се. Затова смятам, че мястото им е в този списък и им БЛАГОДАРЯ!

4. Екипа в Центъра за спешна помощ – В.Търново

Тук*се разви следващото важно действие от цялата драма и всички, участващи в него, заслужават мястото си в списъка.
Лекарите, медицинските сестри, лаборантите, санитарите...
Тук моментите със смътните спомени продължават и май точно на този етап смътността е най-силна. Дали от поставените ми медикаменти, дали от случилия се вкъщи сърдечен арест, довел до изпадането ми в безсъзнание и цианозата - не знам, но всичко ми е по-скоро на филм, който гледам отстрани. Няма участие, само присъствие. Статист в собствения си филм.
Главните действащи лица бяха тези, на които БЛАГОДАРЯ!

5. Д-р Диана Тонева

Лекарят, дежурен в Кардиологията, който бе извикан за консулт.
Аз, със замъгленото ми съзнание, не обърнах внимание кой ме преглежда. А и сигурно не съм била в състояние.
Тя ме позна - преди години живеехме в един вход. Случайна среща. За мен - съдбовна!
Правилно предписание за томографско изследване (скенер) на бял дроб. Което показа, че предварителната диагноза - БТЕ (белодробна тромбоемболия), вече е и окончателна. А това означаваше адекватни и професионални действия, за което ти БЛАГОДАРЯ, ДИАНА!

6. Дежурния екип в Отделението по образна диагностика

За това, че бяха достатъчно бързи и внимателни по време на престоя ми при тях, им БЛАГОДАРЯ!

7. Д-р Христо Матеев и неговия екип

Спасителят (спасителите) ми във физическия смисъл на думата.
Тези, които извършиха фибринолизата - инвазивната манипулация, която е животоспасяваща. Така я нарече лекарят, когато ми обясняваше какво представлява. И нищо, че думичката звучи леко клиширанно, съвсем не е клише.
Защото действително си беше спасяваща живот. Моя живот. За което БЛАГОДАРЯ!

8. ИКО в МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" - В.Търново

Зад тези (само) три букви - ИКО, стоят хора.
Хора, работещи в Интензивно Кардиологично Отделение.
Хора с различна степен на образование и на позиции в йерархията, различни като външност и характери, но еднакви в едно – че са ЧОВЕЦИ!

Лекари, медицински сестри, санитари.

Ще се постарая да посоча имената поне на лекарите: д-р Василева, д-р Манчева,
д-р Копчева, д-р Филева, д-р Ир.Николова, д-р Дърова, д-р Копаранов, д-р Тонева. Извинявам се, ако пропускам нечие име!
Умишлено няма да изреждам имената на чудесните сестри и санитарките, защото този път вероятността да пропусна някого е мнооого по-голяма. Надявам се да не се сърдят :)

 

За грижите, за вниманието, за всеотдайността, за професионализма и за това, че отношението виме караше да се чувствам специална през 10-те дни, докато бях в отделението (в 6 от които бях ”вързана“ към апаратурата за следене на жизнени показатели), БЛАГОДАРЯ ВИ, ХОРА! ОТ СЪРЦЕ!

9. Д-р Ангел Григоров

Съдовият хирург, който е следващият в поредицата от Човеци.
Дойде на консулт за други пациенти (мен вече ме беше "консултирал" друг негов колега, който категорично отхвърли причината за БТЕ-то да е във вените ми; даже и не помня името му).

 

Предния ден дъщеря ми ми прати линк към статия-интервю с Григоров. На страницата имаше снимката му и знаех как изглежда, затова като влезе в залата, го познах. Движеше се с помощта на патерица (дано да я е хвърлил вече или ако не е - да му се случи възможно по-скоро!), но беше на работа. Бях си показала единия крак, защото ми беше станало топло. Той, минавайки покрай мен, погледна към него и се спря веднага. Попита "а тук какво имаме?" - "БТЕ", му казах. Отви и другия ми крак и веднага каза - "Ето оттук е тръгнало. В петък да те докарат при мен да те видя". Написа ми рецепта, даде ми номера си...

 

Неслучайно изпадам в такива подробности и се надявам да се разбира защо. Оттук нататък ще ги спестя, защото няма необходимост от тях.
Важното е, че от деня, в който се случи това, за мен друг съдов хирург не съществува, а на ”моя“ БЛАГОДАРЯ!

 

Стела Д.

 


*б.р.  МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" - гр. Велико Търново

Коментари