В три части ще представим есето "Схема на успеха" от втората публицистичната книга "Сиво черно и свещица". 

Част първа

Много хора са постигнали успеха – хора на изкуството, учени, бизнесмени, политици. Виждаме ги по телевизията, чуваме ги по радиото, срещаме ги на улицата. Друга част остават в сянката в специфичната си професионална среда, далеч от „бляскавата сцена“ на живота, но са постигнали успеха и го „консумират“ – ползват облагите му, борят се за него. Примерите са безброй. Няма да ги цитирам, за да не изпадам в детайли, които ще снижили смисъла на разглежданата тема. Ще я резюмирам като „стратегия на успеха или за ефективността на вложения труд и реализиране на постигнатите резултати максимално от гледна точка на успеха“.

Логично е да започна с отговор на въпроса „Какво е успехът?“

И няколко възможни отговора, представени като въпроси: Материално благополучие, пари? Духовна извисеност? Известност, слава? Висок професионален пост? Високи резултати? Уважение от близки и непознати? Може би има и други отговори, за които не се сещам. Ще обобщя, че всеки има свой отговор на въпроса за същността на успеха, всеки го разбира по различен начин – един - пари, друг - известност, трети – уважение и сравнително рядко – високи резултати и духовна извисеност. Отговорът според мен е: Заедно всичко казано до тук – и духовна извисеност, и материално благополучие, и пари, и слава, и известност, и висок професионален пост, и високи резултати, и уважение на близки и непознати плюс отговора на другите въпроси, за които не се сещам. Т.е. успехът е всичко, което ни прави различни и професионално по-добри и духовно извисени в сравнение с другите. Славата, известността и парите в голяма степен са следствие от горните моменти.

И възниква въпросът, който вълнува всички, които са тръгнали по стръмното нагоре:

„Как успелите са постигнали успеха?“

През социализма битуваше мнението, че с къртовски труд всичко се постига, че вложеният труд винаги се възнаграждава с успех и високи резултаи, че да успееш трябва само да се трудиш и нищо друго. Това изобщо не е вярно. Сам по себе си трудът не постига нищо, само разход на време, сили и енергия, ако не се преценят трезво възможностите, ситуациите и шансовете за реализирането му в конкретни позитивни резултати, т.е. трудът е безсмислен, ако не е целенасочен. Защото има и негативни резултати от труда – спечелени болести, изгубени надежди и пропиляно време. Бих го определил като „бягане на място“ – уморяваш се, задъхваш се, но не мръдваш напред и сантиметър. Това е безполезен труд, труд, „хвърлен на вятъра“. Трудът трябва да е целенасочен, за да се реализира в успех, т.е. да е ефективен. А за да е ефективен, трябва да се организира и целеустреми, за да постигне максимален ефект за оптимално време от гледна точка на успеха.

Ще споделя своя опит в тази насока на човек, познал успеха в голяма степен и реализирал голяма част от мечтите си и голяма част от вложения труд – добри кариера, материално състояние и позиция в обществото, значителен брой научни трудове, отличени книги и заснети филми. (Това не означава, че не съм „бягал и аз на място“, че не съм грешал, че не съм губил време и усилия и че съм реализирал на 100% вложения труд! Няма такъв човек. Въпросът е балансът да е позитивен в полза на успеха. И успехите да превъзхождат многократно загубите, защото успех, постигнат с много загуби е безсмислен.)

Голяма част от успелите са постигнали успеха интуитивно като са използвали подсъзнателно дарбите и даденостите си и благоприятните ситуации, които им е предложила съдбата. Съзнателното и целенасочено планирането на успеха, още в началото на пътя преди да сме тръгнали нагоре, може да го реализира много по-бързо и ефективно при минамална загуба на време, сили и енергия. Или казано по друг начин - както много други неща в живота, и успехът трябва да се планира, за да се постигне. Това е ВАЖНО ПРЕДВАРИТЕЛНО УСЛОВИЕ, ЗА ДА СЕ УСПЕЕ. За целта трябва ДА СИ ПОСТАВЯМЕ ЯСНИ ЦЕЛИ И КОНКРЕТНИ ЗАДАЧИ, КАЗАНИ С ПО ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ.

Оптималният брой на задачите е да бъдат сведени до 3, най-много 5, подредени по важност от най-важната към най-маловажната.

И дефинирането на ЦЕЛТА Е:

„АЗ ИСКАМ ДА (стана, направя, реализирам и т.н.)...“ (едно изречение)

А дефинирането на НА ЗАДАЧИТЕ Е:

„ЗА ДА ГО ПОСТИГНА ТРЯБВА:

1.                 Да .... (направя, постигна... - едно изречение)

2.                 Да .... (направя, постигна... - едно изречение) и

3.                 Да .... (направя, постигна... - едно изречение)

В хода на изпълнение на планираните задачи всяка от тях също може да бъде разделена на три или пет подзадачи, за да се реализира максимално бързо и ефективно. Останалото е целенасочен труд за реализиране на всяка от поставените задачи и подзадачи, степенувани по важност. И още нещо...

В живота винаги има „и още нещо“, израз на скритата страна в живота и света, която, като хоризонта, винаги ще стои пред нас, колкото и да се стремим и вървим към него. Ще разделя и „ощето нещо“ на скритата страна по дидактични съображения на три части и ще го представя като СХЕМА, без претенции, че ще стигна хоризонта на успеха.

Вникването в същността на отделните детайли дава възможност да се преценят реалните възможности на всеки да успее, да се очертаят липсващите звена, „белите петна“ и слабостите, които трябва да преодолее, за да се увенчаят усилията по пътя му нагоре с резултат.

Следва

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница