Публикация

Схема на успеха - изберете какъв играч искате да бъдете

Схема на успеха - изберете какъв играч искате да бъдете

Трета част от есето "Схема на успеха"

към втора част

 

И няколко общи препоръки, за да лети спътникът на максимално висока орбита максимално дълго време:

1.                 Не изменяйте често посоката – максимум 2-3 пъти в живота. В противен случай рискувате да не постигнете целите си – за реализирането им е нужно натрупване на знания, умения и опит и физическо време да ги реализирате, ако щете нужно е време и за коригиране грешките, които са неизбежни по всеки един път и най-вече по пътя нагоре и напред.

Много често динамиката на живота налага да се сменят и приоритетите след като предишните се изчерпят. Това предполага смяна и на целите и леко на посоката на движението по пътя към успеха, но не и с остър завой, за да не се изгуби постигнатото! Трябва точно да се прецени кога да се смени посоката и накъде да се насочи! В случая важи правилото, че ако ти не си определиш посоката, друг ще ти я определи – личност или обстоятелство, но тя няма да служи на теб, а на него. Той ще го направи съзнателно, подсъзнателно или интуитивно, а ти ще го последваш сляпо, защого не си наясно със своите желания.

2.                 Не забравяйте - съдбата е благосклонна към всеки един, всеки ден тя ни предоставя шанс в емоционална, професионална или финансова насока. Шансът е като птицата, която каца на рамото не повече от два-три пъти. За да не го изпуснем, трябва да усетим шанса още докато лети към нас, да го хванем преди да кацне и да го реализираме по най-добрия начин преди да отлети. Ако нямаме усет за шанс, можем да го развием като мислим често и задълбочено за нещата, които стават покрай нас и за хората, от които те зависят.

3.                 Ако го нямате, развийте умението да контактувате и да убеждавате хората в своите идеи, в своите тези, в своята правота и кауза, особено тези, от които зависи вашия и техния успех.

4.                 Играйте с „открити карти“ – прикритите мисли никога не остават скрити. Това не означава, че ще афиширате пред всеки своите цели, означава играта да се играе според правилата, без „динени кори“, удари под пояса и нечисти мисли.

5.                 Не се отчайвайте при трудности и неуспех. „Пет пъти паднете, шест пъти станете и, без да се отупвате от праха, продължете в желаната посока“ – това е най-сигурният начин „да отчаяте“ неуспеха, че може да ви победи и да ви остави. Най-малкото ще калите характера си и косвено ще намалите неуспеха.

6.                 Изберете какъв играч искате да бъдете. Винаги съм твърдял, че във всяка дейност има три типа играчи:

Играчи „ниска топка“ 

играят играта на ниво „далавера“, често последвани или съчетани с изнудване и рекет, които са на и отвъд границата с мошеничеството. Те печелят до време, защото рано или късно се компрометират, колкото и добри професионалисти да са в съответната сфера. Да не коментирам, че много често се провалят и губят доверието на околните, поста, позицията в обществото, често и свободата си. Това е най-лесната, но и най-мръсната игра – не изисква усилие и интелект, за да я овладееш, трябва само да си дебелокож, непукист и тарикат, ако си неинтелигентен още по-добре – няма да се колебаеш и да търпиш пресата на съвестта.

Играчи „средна топка“ 

играят играта заради облагите от нея – постове, заплата, хонорари. Те са заложили на по-сигурната карта и печелят в дългосрочен план при минимални рискове относно доверието на околните, поста, позицията в обеществото и свободата си. Тази игра не е от най-лесните, но не е и много трудна – достатъчно е играчът да познава и да се придържа към правилата на играта и добрият резултат е гарантиран в голяма степен.

Играчи „висока топка“ 

играят играта заради играта, според най-високите изисквания на „занаята“. Играят с пълна отдаденост без да мислят за постове, заплати, хонорари и облаги. Мотивът им е да свършат съответната работа най-добре и да решат съответния проблем по най-добрия начин от гледна точка на професията и професионализма. И когато спечелят доверието на околните и постигнат високи професионални резултати, печалбите са многократно по-високи от тези на играчите ниска и средна топка, защото играта е изведена до възможно най-високото ниво. Това е и най-трудната игра, защото човек трябва да овладее себе си, да пребори слабостите си, да се усъвършенства непрестано, да овладее до съвършенство занаята и да му служи безрезервно.

Изборът на какво ниво да играе играта, какъв играч да бъде зависи изцяло от личността, това е индивидуалният избор на всеки като човек и професионалист, ираз на „свободната ни воля“ да направляваме живота си, според отразеното в Библията по тази тема.

Често ме питат как съчетавам медицината с литературата и с много други неща. Отговарям, че след здравето времето е най-ценния актив, с които ни е дарил животът. И, който, за съжаление, безвъзвратно намалява. Че за мен секундата е вечност. Трябва така да организираме задачите си във времето, че да не губим и секунда. Добре организираните задачи и време са сериозна предпоставка за успеха. И се оказва, че времето стига за всичко – за задачите, за бита и за приятните неща в живота. За да го постигна

спазвам четири принципа:

важни принципи

1.                 Сенека е казал, че не е малко времето, което ни се дава, много е времето, което губим.

Стремя се максимално да запълня едното време с предварително обмислени задачи, степенувани по важност, за сметка на другото. В тази насока справянето с битовите задачи е бездънна яма, в която потъва безвъзвратно времето за съзидателен и градивен труд. Преценяването коя е най-важната задача за момента дава възможност първо задачата да се свърши и второ – времето да не се изгуби с изпълнението на несъществени задачи.

2.                 Буталото и назад да има полезен ход, защото от механиката е известно, че движението назад за махалото е безполезен ход.

Относно задачите и времето това означава така да организираме задачите си, че да запълним времето с изпълнение на задачи в едната и другата посока. Това също е въпрос на предварително обмисляне и планиране на задачите, т.е. тяхното изпълнение да е логично и последователно обвързано при максимален ефект и минимум разход на време и енергия.

3.                 С едно движение да се постигат минимум три ефекта, ако са четири е добре, ако са пет е отлично.

Едно движение с един ефект за мен е бесмислено действие с излишна загуба на време. Ако предварително помислим какъв ефект търсим, как да го постигнем, за да се съчетае или допълни други наши дейности, как задачите да се допълнят взаимно и доразвият като се доближат максимално една към друга, времето се пести, задачите се свършват като че ли от само себе си и най-важното ефектите се роят не в аритметична, а в геометрична прогресия. Може да се постигнат и повече от пет ефекти, това зависи от предванителното обмисляне на задачите и на времето, с което разполагаме, за да ги решим. От само себе си много често този принцип изисква да имате или да развиете способността едновременно да мислите и да правите няколко неща – в смисъл за деня, за определен отрязък от време, най-често – кратък, понякога в един момент. Трудно е да се постигне и извършва, но не е невъзможно. Така се печели време и с освобождава време за други начинания и дейности.

4.                 Спазването на „принципа на Парето“, който е математик, мислител.

Перифразиран и адаптиран към темата за успеха принципът е – ако подредим задачите си за годината, после за месеца, за седмицата и за деня (до тук казаното е от мен, нататък е от Парето) по степени на важност като тръгнем от най-важната към най-маловажната, ако изпълним 20% от задачите, това е 80% от важността на проблемите, закодирани в тях.

принцип на Парето

 

Човек е така устроен, че иска първо да свърши маловажните задачи, за да не му висят на врата и после да се заеме на спокойствие със сериозните неща, но изведнъж се оказва, че времето е отлетяло най-често в решаване на проблеми от бита или нещо друго несъществено, безлично и ненужно, които е можело и утре да се свършат, че е станало късно, че е уморен и трябва да си ляга и оставя най-важните задачи за следващия ден. Прилагайки същия принцип на следващия ден пак не остава време за сериозните неща и така ги отлага от ден след ден, докато в един момент се окаже, че безвъзвратно е изгубил шанса да ги реши. Поради това свършвайки най-важните неща, човек е свършил и най-важната работа, която е трябвало да направи за деня, за седмицата, за месеца, за годината съответно.

 

Шегувам се като казвам, че от трийсет и пет години имам „вълшебен тефтер“ – каквото запиша в него, то се случва. В края на всяка година записвам ясно, точно и пестеливо какво искам и какво трябва да постигна за следващата година и го разпределям по месеци. В края на всеки месец отбелязвам задачите, които искам и които трябва да постигна за следващия месец, по същия начин след това за всяка седмица и всеки ден от нея. На ден отделям по два часа за наука и по два за литература, първите ги реализирам до обед в клиниката, вторите – следобед вкъщи.

време за успех

Тези четири часа, които винаги могат „да се откраднат“ от ежедневието и от бита са предостатъчно, за да се напишат над 550 научни труда, 30 книги и брошури за пациенти, 21 художествени и публицистични книги и 14 сценария за филми досега и много други текстове за лекции, доклади и т.н. И да остане време и за семейството, за почивка и за спорт. Искам да подчертая, че в тефтера освен задачите, отбелязвам и мечтите си. И те се случват. Защото и реализирането на мечтите, както много други неща в живота, също е резултат от планиране и целенасочен труд. Затова казвам, че тефтерът е вълшебен.

Придържането към цитираните четири принципи гарантират, че се постига максимален ефект от вложения труд при минамален разход на време и енергия – всичко е въпрос на планиране и предварително обмисляне, въпрос на елементарна интелигентност и воля за успех.

И още нещо в резюме – постигането на успеха изисква:

1.                 Добра организация

2.                 Гъвкав стереотип

3.                 Бърза мисъл

4.                 Бърз рефлекс – този принцип в известна степен е сходен с горната т. 3

5.                 Силна концентрация

6.                 Висока мотивация

Няколко думи и за рутината - тя помага да се свърши голям обем работа за кратко време, тъй като се обляга на изградени навици, но и може да убие инициативата и новаторството, защото притъпява рефлекса към откривателство, към търсене на нови и нестандартни печеливши решеня и движи рутинирания по познати, утъпкани пътеки на реализирани вече цели. Затова трябва да се познават силните и слабите й страни, за да се използва и направлява във вярната посока, като развиваме първите и коригираме вторите, без да й се предоверяваме и да разчитаме на нея безрезервно, повече, отколкото е нужно.

Един друг поглед върху успеха е, че той е резултат от съчетанието на:

1.                 Знания

2.                 Темперамент

3.                 Характер

4.                 Умения

5.                 Морал, устремени в една посока.

 

Както се вижда този поглед акцентира върху личните качества на индивида, но не и на външните обстоятелства, които са съществени и без които успехът не би могъл да се

квига втора Свио, черно и свещица
Книгата можете да закупите 
онлайн от
Хеликон 
кликнете върху снимката

реализира пълноценно.

 

Сигурно има и други условия за успеха, но тези са най-съществените, според мен. И гарантират, че усилията ще се увенчаят с успех. Както е при мен – за да постигна това, което, и там, където съм използвах максимално възможностите на трите степени на ракетата на успеха с трите им сопла, с изключение на последните две сопла на третата степен, защото, първо: не се намериха, а и не търсих достатъчно активно желаещи да заложат средства зад мен и зад скромните ми от глобална гледна точка творечески постижения и дарби и, второ: не можах да превия гръб и да стана изразител на политически доктрини, които са ми чужди, въпреки че имах предложения от няколко страни. Тогава, може би, щях да кръжа в по-висока сфера, но това не ме тревожи. Диалектиката ми подсказва и опитът ми го потвърждава, че някои от звездите са недостижими (засега). Достатъчно ми е, да им се любувам, защото са красиви. Това не означава, че не искам да ги достигна и че не продължавам да работя, за да се доближа до тях...

 


Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница

Коментари