Хиперурикемия е свързана с увеличаване на сърдечносъдовия риск. ПК води до повишена активост на ксантин оксидазата (XО), водеща до оксидативен стрес и увреда на съдовия ендотел и последваща дисфункция. Наред с това, предизвиканите от повишената ПК метаболитни отклонения активират системата ренин ангиотензин алдостерон (РААС), с последващо инхибиране на ендотелната секреция на азотен окис (NO) (3).

Тези процеси водят до микроваскуларна увреда на аферентните артериоли, бъбречна вазоконстрикция и перманентна натрий-зависима артериална хипертония (AX). Независимо от наличието на АХ, като последствие на завишената ПК се наблюдава бъбречна микроваскуларна увреда. Данни от проучвания и мета-анализи потвърждават връзката между високата ПК и риска за развитие на АХ, независимо от други рискови фактори. За всеки 1% покачване на ПК, вероятността за развитие на АХ се увеличава с 13% (3, 4).

Повишените нива на ПК са в доказана зависимост с метаболитния синдром, високия индекс на телесна маса (BMI), обиколката на талията, високите стойности на кръвна глюкоза на гладно и дислипидемия. Те също са ясен предиктор на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ) и редуцирането на глумерулната филтрация (eGFR). ПК играе основна роля в прогресията на ХБЗ, дори при коригиране на останалите рискови фактори (АХ, протеинурия, дислипидемия) (3,4 ).

Хиперурикемията е звързана и с повишен риск за смърт. Според данни от Cardiology Information System (PreCIS), за всеки 60 µmol/l покачване на ПК рискът за смърт се увеличава с 39%. След отчитане влиянието на останалите рискови фактори (възраст, пол, телесно тегло, BMI, обиколка на талията, артериално налягане (АН), история за ССЗ, еGFR, липидни и глюкозни нива, тютюнопушене и консумация на алкохол) повишените стойности на ПК остават с висока прогностична стойност за риска за сърдечносъдова смърт (Ниво на риск (HR) 1.26, 95% доверителен интервал 1.15-1.38, р<0.001) (5).

При избор на терапевтична схема е важно да се знае, че медикаментите понижавaщи ПК имат различен профил на безопасност при хора със ССЗ: приложението на allopurinol на фона на хиперурикемия е свързано с подобрение на ендотелната функция и понижаване на сърдечно съдовия риск (6) докато flebuxostat увеличава честотата на сърдечносъдовите инциденти (7), при еднаква ефективност за понижаване на ПК.

През миналата година в авторитетното списание Cardiology Journal, беше публикуван експертен консенсусен документ за поведение при хора с хиперурикемия и повишен сърдечно съдов риск (8), като по долу са представени основните акценти от него:

1. Необходимо е да се информират всички хора с установена висока ПК за риска, свързан с това метаболитно отклонение и възможностите за фармакологично повлияване. Следва лекуващия лекар да предостави адекватна и достъпна информация за нуждата от: промени в начина на живот и диетата, намаляване на теглото, повишаване на физическата активност и стриктно придържане към препоръчаното лечение.

2. Периодично трябва да се проследяват нивата на ПК при болни с установен висок сърдечносъдов риск и да се полагат насочени усилията както от страна на лекуващия лекар, така и на пациента за поддържане за цял живот на ПК < 360 µmol/l и дори < 300 µmol/l при болни със установено ССЗ.

3. При установяване на повишена ПК незабавно трябва да се предприемат фармакологични мерки за намаляването на серумните ѝ стойности – медикамент на първи избор е аllopurinol с начална доза 100 mg/ден и титриране до максимално поносимата/ефективна доза 300-600 mg/ден.

4. След достигане на таргетните стойности на ПК лечението трябва да продължи, с мониториране на ПК два пъти годишно. При нарушена бъбречна функция дозата на аllopurinol трябва да се изчисли според нивото на глумерулна филтрация.

5. При невъзможност да се достигне дозата 300-600 mg/ден се препоръчва комбинирано лечение с урикозурични средства. За хората с повишена ПК  необходимост от диуретична терапия се налага модифициране на дозите на диуретиците, поради свойството им допълнително да влошават хиперурикемията

6. Febuxostat трябва да се избягва в терапевтичните схеми при хора с повишен сърдечносъдов риск.

Използвани източници:

1. Luk A., Simkin P. Epidemiology of hyperuricemia and gout. Am J Manag Care. 2005;11(15 Suppl):S435-42; quiz S465-8. https://www.ajmc.com/journals/supplement/2005/2005-11-vol11-n15suppl/nov05-2216ps435-s442

2. Zhu Y., Pandya B., Choi H. Prevalence of gout and hyperuricemia in the US general population: the National Health and Nutrition Examination Survey 2007-2008. Arthritis Rheum. 2011; 63 (10):3136-41. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/art.30520

3. Stack A., Manolis A., Ritz E. Detrimental role of hyperuricemia on the cardio-reno-vascular system. Curr Med Res Opin. 2015; 31 Suppl 2:21-6. https://www.tandfonline.com/doi/abs/10.1185/03007995.2015.1087984?journalCode=icmo20

4. Johnson R., Kivlighn S., Kim Y. et al. Reappraisal of the pathogenesis and consequences of hyperuricemia in hypertension, cardiovascular disease, and renal disease. Am J Kidney Dis. 1999; 33(2):225-34. https://linkinghub.elsevier.com/retrieve/pii/S0272-6386(99)70295-7

5. Ioachimescu A., Brennan D., Hoar B. et al. Serum uric acid is an independent predictor of all-cause mortality in patients at high risk of cardiovascular disease: a preventive cardiology information system (PreCIS) database cohort study. Arthritis Rheum. 2008;58(2):623-30. https://onlinelibrary.wiley.com/doi/full/10.1002/art.23121

6. Mercuro G., Vitale C., Cerquetani E. et al. Effect of hyperuricemia upon endothelial function in patients at increased cardiovascular risk. Am J Cardiol. 2004 ; 94(7):932-5 www.ajconline.org/article/S0002-9149(04)00949-X/abstract

7. White B., Saag K., Becker M. et al. Cardiovascular Safety of Febuxostat or Allopurinol in Patients with Gout. N Engl J Med. 2018; 29;378(13):1200-1210. https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMoa1710895

8. Borghi C., Tykarski A., Widecka K. et al. Expert consensus for the diagnosis and treatment of patient with hyperuricemia and high cardiovascular risk. Cardiol J. 2018;25(5):545-563 https://journals.viamedica.pl/cardiology_journal/article/view/60176