Редица неща не са ясни в така предложения нов модел на здравно осигуряване. Точно това е и предизвикателството. Смятам, че към момента никой от управленците в здравеопазването няма готовност да каже какво ще бъде извадено от основния пакет и какво ще бъде добавено.

Tова отбелязва д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз, в интервю за в. „Монитор“.

По думите му, за да бъде въведена допълнителна такса,

ще трябва да бъдат извадени някои дейности от въпросния основен пакет

В такъв случай гражданите ще са наясно, че трябва да се застраховат допълнително, за да ползват нещо повече, вместо да плащат от джоба си в момента, когато са най-неравностойни, когато са болни, коментира д-р Маджаров.

Той изтъква, че 

от БЛС са против идеята болниците и лекарите пряко да договарят цените с фондовете

„Категорично не можем да се съгласим с това. Не е възможно да няма рамково договаряне. В този процес има две страни – изпълнители на медицинската помощ, каквито са лечебните заведения, медицинските центрове, специалистите от доболничната помощ и общопрактикуващите лекари, и пациентите, които потребяват нашата помощ. Ние не можем да си позволим да оставим отделни наши колеги, както и лечебните заведения да бъдат изправени пред ситуация, в която сами да се опитват да договарят цени с много по-силни от тях структури, каквито са застрахователите.

Трябва да има минимална рамка, която да бъде гарантирана за изпълнителите на медицинска помощ

в България и чак тогава фондовете могат да си договарят и по-добри, и не толкова добри условия с колегите“, посочва председателят на съсловната организация.

Той е на мнение, че държавата ще трябва да плаща пълния размер на вноската за осигурените от нея граждани.

„Освен това, възниква и един твърде интересен въпрос: Каква ще е конкуренцията между фондовете, след като вноската, която ще получават за всеки записан пациент, ще бъде равна, тоест средно претеглена сума на глава от населението. По време на представянето на проекта на новия модел не беше казано нищо за споделения риск, който съществува и в Холандия, и в Германия.

Споделен риск означава, че ако си по-възрастен и болен, вноската ти във фонда е по-висока, а младият човек, който е здрав и рядко боледува, внася по-малка. В не малко от страните - членки на Европейския съюз, тя зависи и от доходите, които има човек. Фондовете се конкурират за някои лица не само защото боледуват по-малко, а и защото те имат по-висока вноска. В България такова нещо не се предвижда. Къде тогава е конкуренцията?! Как втори или трети фонд ще ни предложи нещо повече от Националната здравноосигурителна каса, че да се запишем в него?! Те могат да договорят много добри условия, но те ще са за самите тях, но не и за пациентите и за изпълнителите на медицинска помощ. Това са две различни неща. Оттук прозира внушението, че касата не може да договори добри условия, пък фондовете можели да договорят по-добри условия, но за себе си. Не може да се очаква, че при ниски цени ще има по-добри услуги за болните. Според мен това не е в интерес нито на здравноосигурените, нито на лекарите“, категоричен е д-р Маджаров.

От БЛС ще настояват за промени в представения нов здравноосигурителен модел

Основно да не се ограничава пациентът – да има право да избира, а не да бъде прикрепен към изпълнителя на медицинска помощ, с който фондът има договор. Основният пакет, услугите в които са в задължителните 8% здравна осигуровка, трябва да бъде предмет на договаряне между Българския лекарски съюз и Министерството на здравеопазването. Тук не включвам НЗОК, тъй като ще има и други фондове. В обема дейности, които се включват в него, трябва да има записани и минимални цени. Не можем да оставим колегите на произвола на дивия пазар, да бъдат притискани от мощни застрахователни дружества, които реално ще ги принуждават да работят на условията, предложени им от тях, допълва д-р Маджаров.

Цялото интервю четете в новия брой на в. „Монитор“.