Д-р Диана Христова е специалист по алергология към УМБАЛ ''Александровска''. От февруари 2017 г. е докторант в отдел ''Имунология и Алергология'',  участник е в много международни и национални научни форуми, има и редица публикации в медицински списания. Научните й интереси са в областите плесенната алергия, алергичия ринит и астма, атопичния и контактен дерматит и др. 

Д-р Христова, според скорошни проучвания алергиите засягат все повече хора и контактните дерматити не правят изключение. На какво се дължи това?

-Мога спокойно да кажа, че това са заболяванията на нашето съвремие. Ние сме заобиколени от алергени- във въздуха, храната, козметиката, препаратите за пране и почистване и др., и затова по-масивното излагане на алергени предизвиква повече алергии и контактни дерматити. Наблюдава се и нарастваща честота на деца с атопичен дерматит. Атопията представлява повишена склонност на организма да продуцира по-виско количество имуноглобулин Е /IgE/.Това е основният пусков механизъм, който отключва алргичните прояви. От друга страна знаем, че контактният дерматит засяга по-често хора с атопичен дерматит заради нарушената кожна бариера. Причината е, че кожата има естествени защитни механизми- секрети, леко кисело PH и др., които предпазват от проникването на алергени, вируси и бактерии. Когато тази бариера е нарушена, алергените проникват по-лесно и предизвикват реакция.

Кое нарушава кожната бариера?

-В медицината има еднo понятие, което се нарича фенотип. Фенотипът е израз на гените, които носим. Най-общо човек се ражда с предразположението да се разболее от нещо, а дали ще го направи, зависи дали ще бъде под въздействието на съответните фактори на средата. Това включва и атопията. Дали ще бъде нарушена бариерата, е продукт на една генетична предиспозиция и е много трудно на този етап тя да бъде дефинирана в цялата й широта, защото това изисква доброто познаване на всички гени, отговорни за изграждането на т.нар. кожна бариера. И всичко това се разглежда в условията, в които живеем, защото днес сме експозирани на много повече субстанции, които предизвикват алергични оплаквания.

Днес все по- често сме свидетели и на нарастващата честота на случаите, които имат както алергични, така и автоимунни заболявания, и това е продукт на променената среда.

И предвид факта, че сме в разгара на лятото, трябва да споменем и още един тип фактор на средата, който може да доведе до алергия. Например, при много хора, които активно спортуват, се получават силни болки в коляното. В такива случаи най-често те прибягват до намазване с локално противовъзпалително средство, а последващото излагане на слънце може да активира фотоалергични прояви.

Кои са най-честите алергени на нашето съвремие?

-С годините се променят веществата, които са преимуществено отговорни за проявите на контактния дерматит. Водещите позиции се държат от никела, кобалта, но

зачестяват и случаите на прояви, свързани със субстанции, широко използвани в кремовете за лице и декоративната козметика.

От какво ще се разболеем зависи от това, към какво сме чувствителни и на какво сме по- масивно експозирани. А индустрията ни залива с алергизиращи субстанции. Това важи за IV-тип свръхчувствителност- контактния дерматит. При другия тип свръхчувствителност- респираторната алергия, която е IgE медиирана, нещата са по-различни, защото тези алергени се намират в атмосферата и в домовете ни и на на тях ние сме изложени целогодишно или почти целогодишно.

Как стоят нещата с респираторната алергия? Има ли промяна през годините?

-При нея проблем се оказва промяната на агресивността на алергена. Този феномен е свързан със замърсяването. Например, дизеловите частици полепват по поленовите зрънца и ги правят много по-агресивни. И тук идва парадоксът, че човек със сенна хрема ще се чувства по-добре и ще има по-малко оплаквания в полето сред дърветата и цветята, отколкото ако се намира в София. Затова е много важно да се борим със замърсяването на средата.

Кои са основните насоки в лечението на алергичните прояви?

-Лечението на всяка алергична реакция започва с определяне на алергена (алергените) и по възможност максимално ограничаване на контакта с тях. Профилактиката се налaга като един от основните методи за контрол на различните алергии. При алергичния ринит, например, могат да се правят назални промивки със специални за целта спрейове и да се използват продукти, които създават бариерен филм /целулозен прах/ върху носната лигавица и така алергенът не може да въздейства на организма. Профилактиката навлиза с пълна скорост и при лечението на контактния и атопичния дерматит. При тях също се използват защитни бариери- при една фотоалергия прилагаме специални слънцезащитни кремове, които блокират УВ лъчите с точно определена дължина на вълната. Емолиентите също намират място в профилактиката на дерматитите, защото при продължителното им прилагане освен чисто козметичен ефект се възстановява и кожната бариера.