От втората публицистичната книга  "Сиво черно и свещица" 

Имаше някога филм със същото заглавието. Повод да се сетя за него е риторичният въпрос, който зададе Папа Франциск по повод названието „Майката на бомбите“, хвърлена върху талибански бункери в Афганистан, с което бе опорочено най-святото нещо на земята – майката, която ражда, отглежда и се грижи, а не убива. „Какво става с този свят?...“ – попита Светият отец, но не по каноничному да се разсеят колебанията на вярващите в Божия промисъл и да се засили вярата им в Бога, а искрено, страдално, по човешки. В съзнанието ми изкристализираха всички онези луди моменти от лудия съвременен свят, които от години ме вълнуват и от години не мога да си обясня:

Как се случи и защо стана така, че след най-кръвопролитния век в човешката история,

отнел десетки милиони човешки животи (само във Втората световна война над

50 000 000 жертви), създал най-ужясяващите концентрационни лагери на Запад и на Изток с милиони погребани, избити и изгорени живи хора, хвърлил най-разрушителната бомба, за минути убила стотици хиляди невинни, мирни хора и още толкова облъчени, обгорени, неизлечимо болни, генетично увредени здрави и бавно издъхващи облъчени и изгорени в продължение на десетилетия след вандалскатка бомбардировка, Човечеството продължава да твори зло, да воюва и убива? И убива безогледно – мъже, жени, деца, младежи, старци, все мирни и невинни хора!

Свидетели сме как оглупели политици и обезумели генерали рушат крехкото световно мирно равновесие – войни продължават да бушуват по една или друга форма на практика на всички континенти: Ирак, Египет, Сирия, Либия, Палестина, Чечня, Афганистан, Украйна, на много места в Африка и да вземат невинни жертви. Човешкият живот е сведен „до цената на гранитена прашинка“, както писах през 1999 г. по повод войната в Сърбия и Косово. Озаглавих книгата „Отблясъци от далечни светкавици“ (следвоенни разкази) и я посветих „На загиналите в Косово християни и мюсюлмани, на майка ми и баща ми, които са го преживели“, визирайки за майка ми и баща ми Втората световна война. През 2015 г. преиздадох книгата със следното въведение: „Изминаха шестнайсет години от написването и петнайсет от издаването на тази книга. За тези години нещата в света не са се променили. Напротив – станали са по-кръвжадни и безнадеждни: Афганистан, Чечня, Египет, Либия, Сирия, Ирак, Украйна... Хиляди жертви, хиляди покосени от безумията през и след войната. На тях, както и на загиналите някога в Косово християни и мюсюлмани, посвещавам второто издание! Посвещавам го и на всички други от всички възможни религии и вери, жертви на най-низкото в Човека – ненавистта, непримиримостта, злобата и фанатизма! Правя го, защото усещането ми за принадлежност към Човешкия род е по-силно от пристрастието и вярата в която и да е религиозна, политическа и социална идея, постановка и доктрина!...“ Надсловът и на двете издания издания на книгата е:

„Като гледам по телевизията репортажите за Косово се чудя:

Кой е създал Човека по свой образ и подобие – Бога или Дявола?“

Сега отново си задавам същия въпрос - за Създателя? Още по-силно дори се питам. Войната в Косово ни изненада, за осемнайсет години претръпнахме. Ужасно е, че вече не ни впечатляват, както тогава в края на миналия век, че някъде се е взривила бомба, че са загинали десетки, сред които жени, деца и мирни хора, че атентатори готвят следващи още по-кръвопролитни набези, атентати и убийства. Цитираните оглупели политици пускат юздите на цитираните озверели генерали, които стореното зло засипват с още по-голямо зло, взривявайки, например, „Майката на бомбите“, без да се интересуват дали наблизо живеят жени, деца и старци, изобщо - мирни хора.

Не трябва да се залъгваме и като щрауса да си заравяме главата в пясъка –

Третата световна война бушува с пълна сила от години. Тя не е класическа война с ясна бойна линия, пехота, авиация и морски сили, с оръдия, танкове, бойни кораби, байна техника и самолети. Започна подмолно, неусетно, с единични, незабележми жертви и се разгоря с пълна сила в последните години – атентатите в Палестина, Израел, Москва, Ница, Париж, Берлин, Манчестер, сега в Барселона. Атентатите в Далечния изток, където една бомба на самовзривил се камикадзе убива десетки, изобщо не се споменават от световните медии. Да не горим, за безумието на Севернокорейския ръководител, който може да подпали света и от неконвенционална, да превърна атентаторската (засега) Трета световна война в класическа с бойна линия, бойна техника и хиляди избити!

И се връщам при Папа Франциск: И той – Светият отец, излъчващ като никой друг свещеник от последните години хуманност, мъдрост, загриженост за съдбата на света и най-вече на отделния човек и на неподозирана общодостъпност, немее пред човешкото безумие. Явно и Бог не му дава отговор на въпроса, който го вълнува: „Какво става с този свят?...“ Или и Бог немее пред чевешката глупост и безумие като Своя първи служител на земята?

Питам се: Колко още ще издържи крехката Земя човешката агресивност и безумие?

Вместо да пазим родния си вселенски дом, ние го рушим сами отвътре. Не може тази лудост да продължава вечно! Нещо ще се случи, за съжаление, най-вероятно ще е нещо лошо, дано да не е фатално! Такава е просто диалектиката на живота, на Вселената, на всичко – черната енергия трябва да се отече и да изчезне! Въпросът е накъде? Като премине критичната точка, какво ще се случи със света?...

И си мисля с болка: Човечеството не научи урока си по история и хуманност. И продълава безугледно да убива. И изобщо не се замисля за цената на човешкия живот – за най-ценното нещо, което природата е сътворила. И става все по-луд светът... Не знам докъде ще стигне. Едно се моля – да не се самовзриви!

Повече от проф. Коларов вижте на личния му сайт: www.kolarov.bg и на официалната му фейсбук страница