Консервативно лечение

Консервативното лечение на тенис лакътя вкючва медикаментозна терапия с НСПВС и аналгетици, апликация на кортикостероид локално, покой, криотерапия, акупунктура, кинезитерапия, физикална терапия включваща ултразвук, йонофореза, дълбоката транзверзална фрикция, ударновълнова и лазер терапия, мануална терапия, комплекс от упражнения укрепващи мускулатурата и др. Носенето на епикондиларен бандаж също е част от консервативното лечение.

Физиотерапията и кинезитерапията заемат съществен дял в лечението на тенис лакътя. Приложението им започва още в острата фаза или непосредствено след поставяне на диагнозата с цел намаляване на болката и продължава в ранния и късния следоперативен период, с цел възстановяване обемите на движение, функционалността на ставата, профилактика на контрактурите и възстановяване на мускулната силата. В различните етапи се използват специфични комбинации от описаните по-горе средства чрез изготвяне на индивидуални рехабилитационни програми.

Оперативно лечение

Когато консервативно лечение е с изчерпан потенциал се преминава към хирургично лечение, което може да стане по открит метод, перкутанно или атроскопски. По-малко от 10 % от пациентите се насочват към оперативно лечение. Индикациите са: неуспех на консервативното лечение с продължителност не по-малко от 6 мес.; наличие на екстра артикуларен калцификат; наличие на множествени области на болезненост в областта.

Nirschl и Petrone през 1973 г. описват за първи път хирургичното лечение на латералния епикондилит с 97,7% добри и отлични резултати, като при 85,2% от случаите пациентите се завръщат към активна спортна дейност. В литературата са описани множество хирургични техники: ексцизия на зоната на болезненост и аблация на общото екстензорно начало по Garden; операция на Hohmann при която се освобождават началните залавни места на екстензорите от латералния епикондил; денервация по Кaplan на аrt. humeroradialis. Най-популарната техника при това заболяване е тази по Boyd и McLeod, при която се отстраняват всички възможни причини за това заболяване. Тя включва ексцизия на проксималната част на lig. annulare, освобождаване на инсерцията на екстензорите, ексцизия на бурсата в областта и екцизия на синовията на art. humeroradialis. Описани са още артроскопска и перкутанна техника.