МЗ регламентира доплащането в болниците

Министерството на здравеопазването предлага промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Ясно се разписва ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица медицинската помощ, гарантирана от бюджета на НЗОК, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане.

Уреждат се изрично конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане

от задължително здравноосигурените лица за оказваната им медицинска помощ, като се изброяват изчерпателно случаите, в които това е допустимо и те се обвързват с изричната инициатива и изрично изразеното искане от пациентите.

От допустимите случаи се изключва лечението с лекарствени продукти при злокачествени заболявания

животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, както и случаите на наличие на показания за продължаване на лечението над определения в националния рамков договор за медицинските дейности минимален болничен престой.

Регламентира се правото на задължително здравноосигурените лица по време на болничния си престой по своя инициатива да получават срещу заплащане конкретни допълнително поискани услуги. Предвижда се дейностите, включени в тези услуги, редът за получаването им да бъдат определяни с наредба на министъра на здравеопазването.

По този начин се спомага за разрешаването на дългогодишния проблем с нерегламентираните плащания на пациентите за оказваната им медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване и свързаните с нея допълнителни услуги, които те ползват срещу заплащане, изтъкват от здравното министерство.

Друга промяна

е изричната уредба на органа и реда, по който ще се извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще се установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта, в случаите по чл. 59б, ал. 7. Това ще бъде РЗИ като орган, осъществяващ държавната здравна политика на територията на съответната област и най-добре познаващ локалната здравна система. Целта на допълнението е да се създаде яснота относно компетентния орган, който ще осъществява тази дейност, тъй като в момента неяснотата по въпроса води до различно тълкуване и прилагане на разпоредбата, се посочва в мотивите към проекта.

Изменя се хипотезата на чл. 59, ал. 1а, при която

не се прилага забраната за сключване на договори между НЗОК и нови лечебни заведения за болнична помощ

и за нови медицински дейности. Занапред забраната няма да се прилага при нововъзникнали обстоятелства и установена недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ на територията на областта към момента на подаване на заявлението за сключване на договора, установена въз основа на оценка на потребностите съгласно Националната здравна карта. Преценката за недостатъчност от съответната болнична медицинска помощ ще се прави от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Цели се обективност на преценката съобразно реалните потребности на населението от медицинска помощ.