Адриан Стоев – председател на Българска асоциация „Диабет”, в интервю за Хелт медия:

Г-н Стоев, наскоро вашата организация свери часовника си с Международната федерация по диабета, чиито представител гостува в София. Какво трябва неотложно да предприеме България на фона на мрачната тенденция за ръст на заболеваемостта?
Първото и най-важното е да се направи национален диабетен регистър. Така ще се определи точният брой на болните и нужните средства да се поддържа в норма състоянието им. Сега никой не знае колко са болните.   

Ние сме много назад. И 20 години вървим все по-назад. Надявам се, че новият министър като ендокринолог ще намери начин за решаване на този проблем, още повече, че проф. Борисова беше председател на Българското дружество по ендокринология и тяхното становище също беше за създаването на такъв регистър, както и на национална програма за борба с диабета.

Какво става с областните диабетни центрове, за които отдавна пледирате?
Центровете са най-добрият начин за лечение на диабета – там работят в екип специалисти по всички усложнения  –  диабетно стъпало, ретинопатия, полиневропатия, дори зъболечение, психолог, ендокринолог. Известно е, че тази болест остава до края на живота. Но ако се лекува добре, човекът с диабет ще живее добре, по-дълго, ще работи, ще внася данъци и ще бъде полезен.

Преди около 20 години д-р Елена Върбанова направи диабетен център в София. Имаше и във Варна такъв център. И въпреки препоръката на Министерството на здравеопазването за създаване на диабетни центрове в цялата страна, след формирането на здравната каса и вече съществуващите бяха закрити. Правят се опити сега да се възстанови центърът „Св. Лука” в София.

По правило, много години вече действия се предприемат, за да се реши някакъв конкретен проблем, на парче. Например периодичните кризи с инсулина. Там не се търси трайно решение, а се закърпва дупката за момента и след няколко месеца проблемът отново изниква. Болестта изисква постоянен стриктен контрол, включително и на усложненията, цял живот.

Необходимо е всяка година изследване при очен лекар, кардиолог, невролог, по-нататъшни консултации. Много е важно още в началото да се вземат мерки при установено усложнение.

Парите ли са причината толкова години да не се структурира работеща система за контрол на диабета?
Бих казал, че парите не са причината, а оправданието за липсата на дългосрочна стратегия. Така че средствата да се разпределят по начин, който ще спести големи разходи в бъдеще. В момента примерно здравната каса дава пари за болнично лечение на вече настъпили усложнения. В същото време според нормативната база, ако не е вече установено дадено заболяване, диабетикът дори не може да бъде изпратен на преглед при специалист, за да се констатира има ли увреждане. Това предрешава, че усложнението ще се открие късно.

В нашата асоциация в момента обмисляме изграждането на 6 информационни центъра, които да дават консултации по различни теми.

Представяли сме мнението си пред всяко правителство. И се надяваме, че някое накрая ще реагира адекватно. Преди 20 години лечението на диабета у нас беше на средноевропейско ниво, сега сме на последно място.

Това е поради липса на здравна политика. В момента политиката е такава, че са нужни много повече пари, отколкото ако се планира, както трябва. Затова сега трябва да се положат усилия да не се разболеят хората от рисковите групи. Ако има здравна просвета на цялото население – какво е здравословно хранене и начин на живот - голяма част от случаите ще бъдат предотвратени. За 30 години у нас три пъти се е увеличила заболеваемостта. А процентът на хората със скрит, недиагностициран диабет е много висок.

Само за няколко месеца, ако държавата създаде механизъм, може да се установи какъв е броят на болните с диабет тип 1 и тип 2, колко са с диабетно стъпало, диабетна полиневропатия, ретинопатия и други увреждания. Освен това зъбният статус при това заболяване е много лош, но по проблема никой не работи. Аз съм го поставял още през 1991 година и досега  - нищо. Още тогава се говореше и за диабетните центрове, и за обучението, и за самоконтрола, за тестовете... Не може със 150 тест-ленти да се лекува диабетик, който 3-4 пъти на ден си слага инжекции. Като не знае каква е кръвната му захар, слага някаква доза инсулин и се получава хипоглекимия или хеперглекимия. И се стига до бърза помощ и пак се дават пари.

Има идея лечението на едно от усложненията – диабетната полиневропатия – да може да става и в извънболничната помощ. Вашата позиция?
Не е необходимо за едно вливане, което трае 30-40 мин., човек да отсъства от работа и да влиза за 5 дни в болница. Ако обаче не е добре или трябва да пътува отдалеч, ако няма условия за провеждане на лечението от личния му лекар, трябва да може да постъпи в болница. 

Проф. Борисова обеща да се промени наредбата така, че ако вливанията се правят в извънболничната помощ, също да се поемат от касата. 

Ще има ли скоро стратегия в областта на диабета?

Българското дружество по ендокринология има подготвена програма за борба с диабета. Но тя трябваше да бъде приета от Народното събрание през есента на 2008 г. От януари 2009 год. в сила трябваше да влезе националният диабетен регистър. Ако тези две неща бъдат направени, ще има яснота, ще могат да бъдат предвидени и средства и необходимите мерки.

Много разчитаме на новия министър като специалист по диабета да успее да реши поне основните неща. И ние ще помогнем след това в подготовката на една добра стратегия, за да може лечението у нас да бъде поне на средноевропейско ниво.