Проф. Тошо Балабански, известен български електрофизиолог и началник на Отделение по електрофизиология към МБАЛ „Национална кардиологична болница”, публикува статия в престижно световно списание на базата на нови резултати от голям европейски регистър.

В регистъра AFA-LT (atrial fibrillation ablation long-term) са включени общо 3593 пациенти от 104 центъра в 27 държави, вкл. България с предсърдно мъждене (ПМ), лекувани чрез катетърна аблация и проследени за една година. Регистърът, проведен от Европейската асоциация по сърдечния ритъм (EHRA) и Европейското кардиологично дружество (ESC), осигурява подробна информация за катетърната аблация при ПМ в реалната клинична практика и установява големи вариации при наблюдението на пациентите след процедурата.

Известно е, че наличието на тази често срещана аритмия се свързва с увеличен риск за инсулт, сърдечна недостатъчност и смърт.

Ето защо актуалните ръководства препоръчват продължително ЕКГ-мониториране чрез различни методи за установяване на епизоди на ПМ.

След завършването на регистъра още през 2016 г. проф. Балабански, който е и национален координатор на проекта, предлага провеждане на допълнителен поданализ, който да установи влиянието на продължителността на мониторирането върху детекцията на рецидиви на аритмията при голяма група пациенти. Идеята е одобрена сред голям брой други възможни поданализи, предложени от останалите участници, и след 3 години задълбочена работа резултатите са публикувани в престижното световно известно специализирано издание Europace с импакт-фактор 6,1 и 5-годишен импакт-фактор 5,129.

Проф. Балабански е първи автор в колектив, включващ някои от най-известните имена в областта на електрофизиологията

като Дж. Бругада, Н. Дагрес, Й. Кауцнер и други. Основното заключение на проведения анализ е, че най-често използваните методи за мониториране като транстелефонно ЕКГ-мониториране, ЕКГ и Холтер-ЕКГ значимо подценяват честотата на рецидивите на ПМ след проведена аблация. Ето защо трябва да се предпочитат по-надеждни методи, като например използването на имплантируеми системи за сърдечно мониториране, които осигуряват значимо по-висока честота на детекция на пристъпите. Практическото значение на направеното откритие е, че пациентите с проведена аблация на ПМ, често не се проследяват достатъчно адекватно поради налични ограничения на използваните методи, недостатъчна апаратура или индивидуална преценка, което ги излага на повишен риск за инсулт. Ето защо с цел подобряване на резултатите от лечението на пациентите използването на имплантируеми системи за сърдечно мониториране трябва да се превърне в предпочитан метод за мониториране в проучвания, оценяващи нови техники за катетърна аблация.