След около една година в България ще може да бъдат правени нови белодробни трансплантации. Това стана ясно от думите на специалиста по сърдечносъдова хирургия и директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“ проф. Генчо Начев. По време на пресконференция, посветена на започващия в София

29-и Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия

той каза, че специалисти от неговото лечебно заведение са изпратени на обучение във Виена, Австрия.

В момента имаме договор с Виена и в рамките на една година трябва да бъдат подготвени пулмолози, хирурзи, анестезиолози и физиотерапевти. След това можем да извършим белодробна трансплантация в България, тъй като разполагаме с цялата техническа екипировка, заяви лекарят.

Той добави, че преди 3-4 години български лекари са изпратени на обучение в Сан Диего и сега то продължава в Австрия.

Един от специалните гости на конгреса, който се провежда между 6 и 9 септември, е проф. Стюард Джеймисън, председател на Световната асоциация по гръдна и сърдечносъдова хирургия. Специалистът е един от първите в света, направили сърдечна трансплантация. Ето защо и темата на неговата презентация на форума ще бъдат постиженията в тази област през последните 50 години.

 Започнах с трансплантация на сърце през 1979 г. Тогава отворих гръдния кош на пациента, извадих нефункциониращото сърце и просто го изхвърлих. Пред мен стоеше един пациент с празен гръден кош, който обаче беше напълно жизнеспособен. Тогава си мислех, че съм изкачил върха на планината и не може да се издигна повече. Това обаче съвсем не е така, защото трансплантациите се развиват и сега можем да се похвалим с извършването на трансплантации на два бели дроба, на комбинирана трансплантация на сърце и бял дроб. Това е нещо, което в миналото смятахме за невъзможно, отбеляза лекарят.

Проф. Джеймисън изтъкна, че в момента усилено се работи върху подобряването на роботизираната хирургия в неговата област. Той каза, че в Сан Диего се занимават с изработването на процедури за използване на робот-асистирана хирургия чрез телемедицна. Основен проблем в това направение обаче е забавянето във времето на образа и говора с 3,5 части от секундата, когато се извършва интервенцията и се дават инструкции до други части на света. По думите му в момента се работи по отстраняването на тези части на секундата.

Запитан за това как може да се реши проблемът с

липсата на достатъчно донори

в световен мащаб за извършване на сърдечни трансплантации, проф. Начев коментира, че може да се работи в три направения.

Едното е изкуственото сърце. Пътят нататък е да се направи така, че всички тъкани, които влизат в досег с кръвта, да не предизвикват съсирваемост и да не увреждат клетките. Второто направление е генното инженерство и създаване на животни, чиито органи да не предизвикват отхвърляне от човека. Третото направление е създаване на готов орган чрез генно инженерство. Има вече резултати в това отношение – създадени са работещи клапи от клетки и тъкан, която наподобява сърдечния мускул, каза проф. Начев.

Той отбеляза, че темата ще бъде засегната на конгреса в София. Като основни акценти от форума той посочи сърдечната, гръдната и съдовата хирургия. Основно ще се наблегне на популяризирането на новости, като като торакоскопската хирургия при гръдна хирургия и ендоваскуларните процедури при съдова хирургия.