Инцидентите с удавяния отнемат живота на стотици хиляди души по света. А само за изминалата година 117 българи, от които 18 са деца до 17-годишна възраст, са намерили смъртта си във водата.

Около 75-80 процента от трагичните инциденти се случват във водоеми във вътрешността на страната, които не се охраняват от спасители. Морето също взима своите жертви, като отново повечето нещастни случаи са там, където плажовете не са дадени на концесия и съответно нямат спасители. Понякога употребата на алкохол или наркотични вещества е виновна за удавянията.

Но основната причина деца да станат жертви на водата е слабият родителски контрол.
 
За съжаление анализът на инцидентите с фатален край показва, че в много от случаите нещастието e можело да се предотврати. Затова, преди да стегнем куфарите, е задължително да знаем как да избегнем дълбоките капани на водата или да помогнем, когато някой попадне в тях.
Какво да правим в критична ситуация? Отговори на тези въпроси потърсихме от главния експерт в дирекция „Водноспасителна служба” към Българския Червен кръст Наталия Стоянова.

Една от дейностите на службата е да обучава спасители както за плувни басейни, така и за открити водни площи. Провеждат се и курсове в училищата, за да могат децата да усвоят оказването на първа помощ на пострадалия.

Масовото невежество и неумението човек да си помогне в опасна ситуация са сред основните причини за големия брой инциденти. А адекватната първа помощ значително би променила цифрите в черната статистика.

При случай на давене е необходима бърза реакция. Не бива пострадалият да остава повече от 5-6 минути във водата, тъй като вероятността да се възстановят жизнените му показатели намалява.

Първата помощ включва непреки сърдечни притискания и обдишване (изкуствено дишане) на давещия си. Като съотношението между двете е 30 сърдечни притискания към 2 обдишвания.
Преди обаче да се започне с правенето на сърдечните притискания, се извършват контролно 5 вдухвания в носа. Понякога това се оказва достатъчно за възвръщане на жизнените функции. Проверяват се пулсът и дишането и ако няма резултат, се започва със сериите от притискания и обдишвания и през три цикъла се проверяват пак пулсът и дишането, като тази процедура не бива да отнема повече от десет секунди.
 
Преди да стигнем до прилагането на първа помощ, е необходимо да знаем как да извадим удавника от водата. Похватите са различни в зависимост от това дали човекът е минал през необходимата подготовка или не.

„Добре е да се знае, че хора, които не са минали този курс, никога не трябва да влизат във водата и да си позволяват пряк контакт с удавника”, категорична е Наталия Стоянова. Първо се търси възможност за помощ от брега, като се подава пръчка, колан, въже или друг подходящ за изтегляне предмет. Ако сте повече хора, може да се използва методът на живата верига.
Професионалният спасител си служи с буй, за да избегне прекия контакт с давещия.

Когато обаче пострадалият е в шоково състояние, техниката, която се използва, е хващане откъм гърба или под водата. По този начин се предотвратява реалната опасност давещият се да застраши живота на спасителя си. В специализираните курсове спасителите се обучават как да съумяват да избегнат възможни хватки, които да застрашат и собствения им живот.

Освен слабия родителски  контрол съществуват и други причини за инцидентите с децата. Профилактиката е една и се нарича обучение по плуване.

„Преди години това беше задължително за началния курс в училищата, но за съжаление в днешно време плуването е скъпо струващ спорт, който малко хора могат да си позволят”, споделя Наталия Стоянова.

За щастие родителите все по-често откриват ползата от плуването за своите деца. „Басейните са пълни, но за съжаление в България те са малко и не могат да покрият нуждите на цялото население”, каза главният експерт в дирекция „Водноспасителна служба” към БЧК.

Основните съвети, които ни даде Наталия Стоянова, за да прекараме отпуската си без неприятни произшествия, са три:

• да се къпем само на местата, където има спасители;
• да се вслушваме в предупрежденията им;
• да се научим да разпознаваме флаговете.

Затова, преди да роптаем и да се сърдим на спасителя, че се опитва да ни развали настроението, като не ни дава да влизаме във водата, да се замислим. Дали под привидно спокойното като тепсия море не се крият опасности, за които дори не подозираме?