Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България настоява за пълно преразглеждане на проекта за промени на Наредба 39 от 2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, одобрен от здравния министър и публикуван в сайта на министерството от 11 август.

В отворено писмо сдружението призовава проф. Анна-Мария Борисова да отговори
публично на следните въпроси:

1. Кои са мотивите, които наложиха предлаганите промени?

2. Какви са здравните ползи за обществото от предлаганите промени?

3. Каква информативна стойност има изследването на пълна кръвна картина и СУЕ, което предлагате да се прави веднъж на пет години? И с какво допринася това изследване, ако се прави ежегодно при хората над 65 години?

4. Сега провежданите изследвания на кръв при профилактичен преглед се заплащат 5.72 лв. Предлаганите от вас - 2.75 лв., но информативната стойност е в пъти по-малка и няма отношение към риска от сърдечно-съдови заболявания, от които умират най-много хора в България. Какво ще спечелят хората и системата на здравеопазване от спестените по този начин два или три милиона лева?

5. Колко новооткрити случаи на диабет има в резултат на провежданите по установения начин профилактични прегледи? Колко са хората с повишен холестерол? А колко са тези с метаболитен синдром? Колко са хората с висок сърдечно-съдов риск? В каква възраст са? Лекувани ли са?

6. Запозната ли сте с възможностите на медицинския софтуер за профилактичен преглед (т.нар. „Анкетна карта”), който ползват общопрактикуващите лекари?

7. Какво ново и по-добро е предвидено в поведението при хората с вече установен повишен риск (например повече контролни изследвания за проследяване на състоянието, включване на нови диагнози, които да се лекуват с лекарства с намаление и др.)? 

8. Предвидени ли са средства за първична, вторична и третична профилактика, за какви медицински дейности и с какъв очакван полезен ефект? 

Съсловната организация посочва, че наредбата засяга без изключение всички българи и е средство за осигуряване на по-добро здраве за нацията в дългосрочен план при рационално разходване на обществени ресурси.

Ето защо според НСОПЛБ всяка предлагана промяна трябва да се обясни публично и да бъдат убедени хората, че ще бъде полезна, както и да бъдат мотивирани лекарите и да се постигне съгласие със съсловието относно медицинската й целесъобразност.

„За съжаление освен два пункта в частта, която касае децата (които също се нуждаят от корекция), останалите промени не водят до положително развитие, а са крачка назад от вече постигнатото. Липсва медицинска целесъобразност и идея за подобряване на работата на всички нива на профилактиката.

Така предлаганите промени биха довели до хаос, намаляване на възможността за ползване на ефективна медицинска дейност, демотивация на пациентите да участват в процеса на профилактиката и най-вече икономия на финансови средства - пари, но пари, спестени от здраве”, посочва сдружението на общопрактикуващите лекари.

Според него съществува сериозно разминаване на част от предлаганите в проекта промени с действащата нормативна уредба. Същевременно има текстове, които би трябвало да бъдат променени, но не се предлагат за корекция. 

В писмото до проф. Борисова се казва още:

„Считаме, че приемането на промените в проекта в предлагания им вид няма да развие и подобри работата в областта на профилактиката и наблюдението на пациентите с хронични заболявания и ще се запомни като поредната недобре обмислена концепция, която не е допринесла за подобряване на здравето на нацията, нито за рационално разходване на финансовия ресурс.

Настояваме за пълно преразглеждане на проекта за промени на Наредба 39, като в това вземат участие добре подготвени представители на Министерството на здравеопазването, на Комисията по здравеопазване, Националната здравноосигурителна каса и съсловието, като обсъдим и конкретни предложения за промени, подготвени от експертите на НСОПЛБ, които са практикуващи лекари”.