Публикация

Грижата за сърцето означава живот

Грижата за сърцето означава живот

На 29 септември  светът отбелязва  Световен ден на сърцето

Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за преждевременна смърт. Статистиката сочи, че  90% от смъртните случаи в света и над 50% в Европа са следствие от сърдечни проблеми. Нашата страна не прави изключение от негативната статистика и 65% от общата смъртност на населението се причинява от ССЗ.

 

В България, за разлика от другите европейски страни, са повече инсултите в сравнение с инфарктите. Средно по статистика в България има около 12 000 - 13 000 инфаркта и между 25 000 - 30 000 инсулта, тоест два пъти повече. Смъртността от двете заболявания, ако не се лекуват навреме и правилно, надвишава 25%. Така една четвърт от засегнатите умират, а останалите, които оживяват, най-често остават инвалиди в тежка форма.

 

За съжаление, все още сме в челните места по сърдечно-съдови заболявания и смъртност, и специалистите казват, че това сочи, че голяма част от нас продължаваме да живеем нездравословно. Близо 44% от населението у нас са пушачи. Различни изследвания пък нареждат българина на опашката в Европа по физическа активност.

Смъртността от инфаркт на миокарда нараства в активна възраст, особено при мъжете. Тенденцията и при смъртните случаи, причинени от мозъчно-съдова болест е възходяща. През последните години хипертоничната болест започва все по-рано и се наблюдава “подмладяване” на заболяването.

 

Сърдечно-съдовата система е подложена на непрекъснато въздействие на различни рискови фактори, които  увреждат сърцето и кръвоносните съдове и често имат фатални последствия.

наднорменото тегло е рисков фактор

Рисковите фактори за ССЗ са обратими и необратими

Необратими рискови фактори: мъжки пол, напредване на възрастта и наследствената предразположеност.

Обратими рискови фактора : тютюнопушене; липидни нарушения; затлъстяване, особено когато е свързано с голяма коремна обиколка; високо кръвно налягане; липса на физическа активност; висока кръвна захар или диабет; психологически стрес;

Повечето от обратимите фактори се повлияват от храненето. Променяйки модела си на хранене, ние можем да намалим съществено вероятността от сърдечно-съдови заболявания.

 

Друга причина за развитието на ССЗ в съвременния свят е замърсеният въздух, който дишаме. Мръсният въздух може да бъде достатъчен стресов фактор, водещ до инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност и смърт.

Хранителни фактори, повлияващи липидния статус

Високия прием на животински мазнини е свързан с повишаване нивата на общия и „лошия“ холестерол. Повишения прием на растителни мазнини и мазнините на рибата могат да намалят общия и „лошия“ холестерол в кръвта.

Основни източници на растителни мазнини :

растителните масла, овесените ядки, авокадото, ядковите семена. Мазнините на рибата са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което от своя страна води до намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт.

Растителните храни (плодове, зеленчуци, зърнени и бобови храни) съдържат растителни влакнини, които помагат за изхвърлянето на холестерола от организма. Също така храните от растителен произход съдържат вещества с антиоксидантно действие, които защитават мастните киселини, влизащи в състава на мембраните на клетките, от окисление в организма и по този начин намаляват риска от атеросклеротични промени на съдовете.

Хранителни фактори, повлияващи риска от високо кръвно налягане

Хранителни фактори, повлияващи риска от високо кръвно налягане

Факторите, свързани с храненето, които увеличават вероятността от появата на високо кръвно налягане са затлъстяване; повишена консумация на готварска сол; прекомерна консумация на алкохол.

Затлъстяването е силно свързано с високото кръвно налягане и мозъчния инсулт при по-млади хора.

висока консумация на зеленчуци и плодове (

Препоръки за хранене за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания:

Висока консумация на зеленчуци и плодове (минимум 400 г дневно);
Увеличаване консумацията на пълнозърнест хляб, зърнени храни и бобови храни; млякото и млечните храни да са с ниска масленост
Увеличаване консумацията на ядки (специално орехи) и семена;
Употреба предимно на растителни масла, особено зехтин;
Редовна консумация на риба, поне веднъж седмично;
Намаляване консумацията на сол до 5 гр. дневно;
Ограничаване консумацията на животински мазнини; хидрогенирани мазнини (маргарини) и храни, богати на холестерол (хайвер, животински мазнини, субпродукти);
Консумиране предимно на домашно приготвена храна и избягване приема на полуфабрикати, захарни изделия, тестени храни и подсладени напитки;
Редовно петкратно хранене, което включва закуска, обяд и вечеря и две подкрепителни закуски от плодове или зеленчуци с цел поддържане добро ниво на метаболизма. Да се избягва приема на голямо количество храна предимно вечер, което затруднява работата на стомашно-чревния тракт.

да помогнем на сърцето

Няколко лесни начина да помогнете на сърцето си:

Нужни са не по-малко от 8 часа сън на ден. Това помага за намаляване на кръвното налягане и засилва метаболизма;
Редовните умерени физически натоварвания са в основата на профилактиката на ССЗ. Определената норма за физическа активност за зрели хора е следната: движение или спортуване 30 мин. дневно 5 пъти в седмицата. Не е задължително да е аеробика или фитнес, може да си направите просто разходка в парка, да се качите пеш по стълбите и да ограничите използването на градски транспорт за сметка на ходенето пеш;
Намерете начин да се преборите със стреса (медитация, йога, хоби);
Следете теглото и обиколката на талията. Поддържането на нормално телесно тегло и обиколка на талията под 80 см. за жените и под 90 см. за мъжете са особено важни в профилактиката на ССЗ;
Не прекалявайте с алкохола, кафето и цигарите, като най-добре се откажете от вредните навици.

 

Хроничните неинфекциозни заболявания се превръщат във все по-голям проблем, пораждайки загуба на функционални способности, намалени възможности за социално-икономически продуктивен живот и влошено психично здраве. Важна е ранната профилактика, която трябва да започне още в детска възраст чрез създаване на здравословен модел на хранене и оптимална двигателна активност на децата и учениците. При останалата част от населението основният акцент в профилактиката е свързана с контрол на основните рискови фактори, водещи до ССЗ.

 

Редовните профилактични прегледи при личния лекар и своевременни консултации със специалисти (кардиолог, ендокринолог, диетолог, психолог) при необходимост и контрол на стойностите на артериалното кръвно налягане, кръвната захар и общия холестерол имат важна роля в ранното откриване на сърдечно-съдовите заболявания и тяхното лечение.

Коментари