Публикация

Кардиологът д-р Тодор БАНОВ: Контролът на риска от исхемична болест на сърцето може да предотврати миокарден инфаркт

Кардиологът д-р Тодор БАНОВ: Контролът на риска от исхемична болест на сърцето може да предотврати миокарден инфаркт

Д-р Тодор Банов е роден в Стара Загора. Завършва хуманна медицина в Тракийския университет през 2012 г. Придобива специалност по кардиология през 2018 г. Развива се успешно като специалист в областта на интервенционалната кардиология.

 

- Д-р Банов, статистиката сочи, че над 10% от хората над 65-годишна възраст страдат от исхемична болест на сърцето. Какво представлява това заболяване и как се лекува то?
- Исхемичната болест на сърцето се превръща все повече в социално значим проблем. В същността си тя представлява несъответствие между нуждите и доставката на кислород и хранителни вещества на сърдечния мускул - миокарда. Исхемичната болест може да протича в хронична или в остра форма. Хроничната форма преди беше известна като „стабилна стенокардия", но след новите препоръки на европейското дружество на кардиолозите се преименува на "Хронични коронарни синдроми". При тях пациентите имат оплаквания, свързани с някакъв външен дразнител, най-често при физическо усилие или излагане на студ. Острата форма на заболяването носи името "Остри коронарни синдроми" и се изявява предимно в покой.

 

- Какво сочат данните по отношение на смъртността заради това заболяване?
- Според Евростат процентът на смъртност за България вследствие на миокарден инфаркт в момента е около 5%. Това е доста нисък процент, като се има предвид, че преди около 20-30 години смъртността у нас от това заболяване е била над 20%. С развитието на медикаментозната терапия и интервенционалните методи на лечение този процент е свален 4 пъти. В нашето кардиологично отделение на Болница „Тракия", например, водим статистика от 2014 година. Цифрите показват, че от преминалите пациенти с получен инфаркт на миокарда със смъртен изход са едва 4%, което ни доближава като резултати до страни като Германия и Белгия.

 

- Преди дни се върнахте от Световния конгрес по кардиология в Париж. Кои са новите неща в лечението на сърдечните заболявания, които бяха представени по време на този голям форум?
- Конгресът беше изключително интересен и мултидисциплинарен и засегна буквално всяка  една от темите на конвенционалната и интервенционална кардиология. Имаше участници от всички страни по света - общо над 32 000 души. Участниците от нашето отделение бяхме: аз, д-р Ленко Михов и началника на отделението д-р Борислав Борисов.

За първи път тази година Европейския и Световния конгрес по кардиология бяха обединени. Бяха представени много живи сесии от различни клиники по света, които показаха най-новите методи за лечение в кардиологията. Показаха се много нови апаратури за неинвазивно изследване, включително най-иновативното безжично холтер мониториране. В Болница „Тракия" също имаме възможността да използваме такава апаратура. Холтерът преди беше апарат с кабели, който създаваше значителен дискомфорт за пациентите, когато устройството трябва да се носи по-продължително. Сега вече представиха нови такива устройства, които представляват просто една лепенка, която пациентът може да носи без притеснение и цяла седмица, ако се налага.
Европейското кардиологично дружество публикува нови насоки за диагноза и лечение при дислипидемиите, белодробния тромбоемболизъм, надкамерните тахикардии и диабета в съчетание със ССЗ.

 

- Коя страна представи най-напредничави технологии в лечението на кардиологичните заболявания?
- Всяка една страна има своите предимства и постижения. В нашето отделение в Болница Тракия се спазват всички най-високи световни стандарти на лечение както на спешните, така и на неспешните болести на сърцето. Непрекъснато внедряваме световните медицински постижения.

 

- Кои са рисковите фактори за отключването на исхемична болест на сърцето?
- Рисковите фактори се разделят на такива, които могат да бъдат коригирани и на други, които не могат. На контрол не подлежат възрастта, полът, фамилната обремененост. Като рискова възраст се приема такава над 60 години. Мъжкият пол е подложен на по-висок риск от ИБС. Фамилната обремененост е налична тогава, когато родителите са страдали от миокарден инфаркт. Контролируемите рискови фактори са артериалната хипертония , захарният диабет, дислипидемията, тютюнопушенето, метаболитния синдром, както и други фактори.

 

Съществуват елементарни правила, които хората над една определена възраст трябва да спазват. По време на летните горещини, например, възрастните хора трябва да не излизат навън в жегите, да се разхождат най-много до 11 часа и то ако не е прекалено горещо навън, да се прибират вкъщи, където обаче да внимават с климатиците и да не допускат разлика с повече от 8 градуса навън и вътре.

 

- Кога и как се появява специфичната гръдна болка, която подсказва, че имаме сериозен сърдечен проблем?
- При хроничните коронарни синдроми болка или дискомфорт в гърдите се появяват обикновено при физическо натоварване или излагане на студ. Болката е на широка основа зад гръдната кост. Никога не е в една точка и може да ирадиира към гърба, към двете ръце, към шията. Обикновено при хроничните състояния болката отминава при премахване на дразнителя. При острите коронарни синдроми и в частност - миокарден инфаркт, болката се появява и не преминава дори когато тялото е в покой. Най-честата причина е атеросклерозата. Сърцето има две главни артерии, които наричаме лява и дясна коронарна артерия. Лявата се разделя от ствола си на две големи артерии - лява десцендентна и циркумфлексна артерия. Всяка една от тях кръвоснабдява различна част на сърдечния мускул. Ако има образувана атеросклеротична плака с тънка фиброзна шапка и голямо липидно ядро, тя лесно руптурира. Това е и генезата на острия коронарен синдром. Обичайно е частичното образуване на тромб в коронарния съд, който предизвиква болезнените симптоми в покой. Затова, когато човек получи гръдна болка в покой, трябва веднага да потърси медицинска помощ, за да бъде установено каква е причината за тази болка.

 

- Как поставяте диагнозата във вашето отделение, какви изследвания правите?
- Ако разглеждаме случаите на остър миокарден инфаркт, винаги говорим за „време на пациента". Това е времето от момента, в който той е получил болката до момента, в който е потърсил медицинска помощ. Първият вариант е пациентът сам да отиде в Центъра за спешна медицинска помощ. Вторият вариант е да повика лекарски екип за спешна помощ на домашна визита. При миокардния инфаркт поставянето на диагнозата става с бърз разпит, преглед на пациента и правенето на електрокардиограма, която в голяма част от случаите показва, че става дума за миокарден инфаркт. Това „време на пациента" не трябва да бъде повече от 10 минути, защото при случай на миокарден инфаркт гоним така наречения „златен час" - това са 120 минути след получаването на първата тежка болка. Ако до тези 120 минути се получи реваскуларизация - тоест разтваряне на запушения съд, се смята, че не би трябвало да останат трайни увреждания на сърдечния мускул.

 

- Кога се налага лечението да бъде инвазивно и кога не?
- При хроничните коронарни синдроми изчисляваме предтестовата вероятност за наличие на исхемична болест. Това е тест, с който можем да разделим пациентите на три групи, според това дали има нисък, умерен или висок риск от исхемична болест на сърцето.


Когато пациентите са с нисък риск, ги подлагаме на оптимално медикаментозно лечение. При умерен риск подлагаме пациентите на друг неинвазивен метод - стрестест на велоергометър или пътечка, компютърна томография на коронарни съдове, стрес ехокардиография, холтер ЕКГ и други. Ако този тест излезе положителен, пациентът бива подлаган на инвазивно изследване и лечение. Тези пациенти с висок риск директно отиват на инвазивно изследване и лечение. Пациентите с миокарден инфаркт се подлагат незабавно на инвазивна диагностика и лечение.

 

- Какво представлява то?
- Когато пациентът постъпи в спешното звено на болницата, прегледан е, се задейства едно бързо колаборативно действие на лекари и сестри от спешна помощ и кардиологично отделение, които моментално подготвят този пациент за влизането му в ангиографската зала. Чрез проникване през артериален съд, най-често на ръка, с помощта на водачи и катетри се достига до главните съдове на сърцето, където чрез тяхното оцветяване, под рентгенов контрол се правят снимки от различни ъгли. Става ясно дали има запушен съд, което и най-често наблюдаваме при инфаркта. Моментално това изследване се превръща в терапевтична процедура чрез използване на различни материали като балони, медикамент-излъчващи стентове и други. Мястото бива разширено, а запушването преодоляно. Така кръвоснабдяването започва да функционира отново и сърдечния мускул получава адекватно количество кръв.

 

- Какви са възможните усложнения от нелечението на исхемичната болест на сърцето?
- Исхемичната болест, както казахме, се причинява от атеросклеротична плака, която с течение на времето нараства. Така, ако не се предприеме своевременно лечение, ще се стигне до значимо стесняване на кръвоносния съд и ще се проявят симптоми на сърдечна недостатъчност - задух, лесна умора, отоци по долните крайници. Много често пациентите постъпват в нашите кабинети точно с такива симптоми и се оказва, че те дълго време не са обръщали внимание на рисковите фактори за исхемична болест на сърцето, а това е довело до една хронична сърдечна недостатъчност. Най-честата причина за сърдечната недостатъчност е именно исхемичната болест на сърцето. Усложненията от остър миокарден инфаркт може да бъдат много разнообразни. Например често се наблюдават ритъмно-проводни нарушения. Най-честата тахиаритмия в кардиологията е предсърдното мъждене. Може да се наблюдава и екстремно спадане на пулса, което налага поставяне на временни електрокардиостимулатори. Друго исхемично усложнение са клапните пороци - например папиларно-мускулна дисфункция с последващо засягане на митралната клапа, която започва да пропуска кръв. Така пациентите дори могат да влезнат в остра сърдечна недостатъчност и да реализират т.нар. белодробен оток. Друго усложнение след инфаркт е руптура на свободната стена на сърцето, което бързо води на изливане на голямо количество кръв около сърцето и е силно животозастрашаващо състояние. Руптурата на междукамерна преграда е друго възможно усложнение след миокарден ифаркт. Ние кардиолозите имаме всичко това предвид в хода на лечението на пациент с миокарден инфаркт.

 

- Какво може да добавим за неинвазивното лечение на сърдечните заболявания?
- Основните лекарствени средства са известни, но има и други немедикаментозни превантивни методи - билки, добавки. Те обаче имат ефект и има смисъл да бъдат прилагани само при хора, които нямат исхемична болест на сърцето с цел превенция на същата.

 

- Има ли храни, които способстват за добрата работа на сърцето? Четох за чесън, лук, люти чушки, джинджифил? Могат ли да помогнат тези храни?
- Лютите чушки и джинджифила са антиоксиданти, но много дразнят стомаха и ако пациентът е преживял миокарден инфаркт и е на двойна антиагрегантна терапия, но приема люта храна, това би довело до риск от развитие на стомашна язва или гастрит. Също трябва да се избягва червеното месо, да се редуцират мазните храни. Месото да е предимно пилешко или риба, да не се прекалява със солта, салатите да се овкусяват само с малко зехтин, млечните продукти да бъдат нискомаслени, а физическата активност да е висока, за да се изгарят приетите калории.

 

- На колко време е добре да се правят профилактични кардиологични прегледи след определена възраст и колко често?
- Ако пациентът няма артериална хипертония или други рискови фактори, съвсем спокойно може след 55-годишна възраст веднъж годишно да му се правят кардиологични прегледи при специалист или при личния лекар, както и кръвни изследвания и електрокардиограми. При страдащите от исхемична болест и от миокарден инфаркт нещата са по-сериозни. Има т.нар. диспансеризации с 3 посещения годишно при лекуващия кардиолог. В нашето отделение в първия месец след изписването има 2 задължителни контролни прегледа в Кардиологичния кабинет.

 

- Какво трябва да съблюдават хората, за да имат здраво сърце?
- Преди всичко строга корекция на рисковите фактори - трябва да имат физическа активност поне 30 минути дневно, да изминават с ходене поне 7 км седмично без да се брои движението по време на работа. Да внимават много с храната, да спрат нощното хранене, тютюнопушенето и прекаляването с алкохол.

 

Интервю на Валентин Калчев в предаването "Часът на Хипократ",
излъчено в ефира на БНР Радио "Стара Загора" на 7 септември, 2019 г.

Коментари