Преди дни приключи най-големият до момента по брой присъстващи лекари 8-и Конгрес по нефрология - 240 души са записани за участие. Той се проведе в Правец от 26 до 29 септември 2019 г. В него се включиха и много специализанти, което по думите на председателя на Българско дружество по нефрология проф. Емил Паскалев, е знак за големия интерес на владите лекари към тази специалност. 

Проф. Паскалев, кои са основните предизвикателства пред нефролозите?

Навлизането на нови терапии и възможностите за съобразяване на терапията със състоянието на конкретния пациент е един от фокусите на конгреса. Има и стари медикаменти, които разширяват показанията си. На фона на това развитие при лекарствените препарати се активира колаборацията ни с други специалности - кардиолози, ендокринолози, ревматолози и други.

Ревматичните заболявания например често водят до увреда на бъбрека. Затова нефролозите се включват заедно с ревматолозите при определяне на терапията, особено когато тя е с моноклонални антитела. Съществени новости има и при медикаментите, свързани с трансплантациите, с начина и подхода на прилагането им. 

Друг пример за клинична колаборация, който мога да дам, е например тази с кардиолозите при пациентите с фамилна хиперхолестеролемия (ФХ). Оказва се, че тези пациенти по-често имат бъбречно заболяване в сравнение с други. Пет процента от хората на перитонеална диализа например са с ФХ. Това го няма при пациентите с хипертония или исхемия. 

Така в практиката колаборацията ни с други специалности се установява по естествен начин. Това е добре, защото възможностите пред нефролозите се разширяват.

Влизаме в контакт с кардиолозите по отношение и на новите орални антикоагулантни средства. Действието им зависи от бъбречната функция. Дозировката, приложението им се определят според състоянието на бъбреците. 

Друг пример - медикаменти, давани за подобряване на кръвосъсирването при възрастни хора с предсърдно мъждене, имат позитивен ефект върху бъбречната функция. Това е добре, защото позволява лечението да протича оптимално.

С ендокринолозите също имаме общи допирни точки - става дума за новите терапии с SGLT-2 инхибитори и GLP-1 рецепторни агонисти. Тяхното действие също е свързано с физиологията на бъбрека, зависят изцяло от неговата функция. Ендокринолозите научават от нефролозите, как и колко често трябва да се наблюдава бъбречната функция. Консултират се с нас, за да съобразят вида и дозата на лекарството. Това разширява възможностите и значимостта на нефролога по отношение на другите специалности.  

Дружеството по нефрология прави скринингово проучване за честотата на хроничните бъбречни заболявания в България - за това стана дума в презентациите. Бихте ли казали повече за това проучване?

Преди 7 г. в България се направи проучване - скрининг за честотата на хроничното бъбречно заболяване. В него бяха обхванати 5000  души на различна възраст, с различни демографски характеристики. Резултатите показаха честота на ХБЗ от 13,8% при възрастните. Тези резултати са много важни, с тях Българие се цитира в международните статистики. 

Нашата идея е да го направим отново поради различни причини - минава време, а и нещата може да са се променили. Проектът вече е стартирал, като крайната цел е да бъдат обхванати отново 5000 души. Те ще бъдат от различни видове населени места - голям град, малък град, село. Стара Загора е големият град. Организацията е сложна, защото се спазва методология, а пациентите трябва да бъдат организирани да пътуват до лабораторията. Има идея да се обхванат и деца. 

Дружеството спечели финансиране на проекта от Райфайзенбанк. Лабораторните резултати се обработват на момента и се трупат в базата данни. Статистическите данни обаче ще се обработят, когато се съберат всички данни от 5000 пациенти. Вече са набрани 2000 резултата и продължаваме. Целият процес ще продължи години. 

Какво точно се изследва при този скрининг? 

Изследват се креатинин и урея, прясна урина. Записват се данни за пол, възраст, демографска информация. Които имат желание да изследват и кръвна захар, включваме и това при хора над 45-50 г. 

Лекарите, ангажирани с проучването, работят в областната болница на Стара Загора и в една частна. Лабораторията е Цибалаб, защото тя отговаря на изискванията ни за качество на резултатите. 

При високи стойности на креатинин обаче нещата вече са напреднали, нали? 

Така е, но ние прилагаме формули за изчисляване на гломерулната филтрация. Креатининът може да е в норма, но изчислението на гломерулна филтрация да покаже, че има проблем. В тези формули се включват показатели като възраст, пол, ръст и тегло и др. Основен рисков фактор е наднорменото тегло. Що се отнася до анализа на прясна урина, тя показва други нарушения, дори да е нормален креатининът. При нея се гледа белтък, глюкоза, седимент - дали има левкоцити, електролити. Впрочем жените трябва да знаят, че не бива да дават прясна урина за изследване 5 дни преди, по време и 5 дни след месечен цикъл. 

Последно искам да попитам за кръстосаното донорство - има ли нещо ново по темата?

Сегашната Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ е предприела постъпки за законодателни промени - да се допише в закона, че кръстосаното донорство е възможно. 

В България никъде не е написано, че не трябва да се прави такава трансплантация. Но за да се разреши, все пак е нужна законодателна промяна. Какво значи това на практика? Понякога близките роднини не могат да дарят бъбрек на своя близък, не са съвместими. Но пък може да се намери друго семейство, където също има нуждаещ се от трансплантация, и кръстосването на донорите да е възможно. Например две майки, които се разменят като донори на своите синове. Хората не бива да се съмняват или да си мислят, че това ще отвори пътя за злоупотреби. Няма как да стане това, защото се търсят допълнителни маркери - антитела, където също трябва да има съответствие, преди да се пристъпи към такова кръстосано донорство. 

Условията, на които двете семейства трябва да отговорят при кръстосаното донорство, едва ли ще са повече от няколко за 1 г. Но все пак ще се помогне на тези хора.

Автор Илияна Ангелова