За храната, която използваме като източник на енергия, може да се говори много. Храната, като източник на въглехидрати, белтъци и мазнини. Храната като източник на витамини и микроелементи, без които витамините са безполезни и не могат да извършат физиологичните си задачи. Храната, като източник на информация, която стига до нашите гени и определя много от нашата физиология. Може да се говори много и за новостите в науката за хранене:

• епигенетичното хранене, което вече не може да бъде игнорирано
• ­за новите направления в храненето, като нутригеномика, нутригенетика, епигенетика
• ­да се обсъжда , как чревните бактерии влияят на мозъка и как тези връзки влияят на имунитета и здравето ни,
• ­как работи оста- мозък, храносмилателна система- клетка- ДНК

Всички тези дискусии, могат да ни изясняват едно или друго важно нещо, свързано с нашето хранене и ползите от тези нови знания за здравето.

Да, това е важно, защото храната има не само полезна страна, но тя може и да уврежда, да ни разболява, например. А кога става това? Когато е свързана с лоши навици /бързо хранене, хранене на крак, хранене при стрес, емоционално и несъзнателно хранене, безразборно хранене, по всяко време на деня, а понякога и през нощта/. Всичко това е вярно и често трябва да се напомня, за да не се допуска. В тези случай, всичко зависи от нас от начина на живот. Пак с храната и неправилното хранене се свързват и патологичните отклонения - анорексия и булемия, затлъстяване.

От всички лични избори, които правим в живота си, най- важният избор е храната, която консумираме.

Храната, е не само източник на енергия, за тялото ни, но тя, може да ни разболее, бързо или бавно, постепенно или незабелязано, или да ни излекува, ако сме вече болни. Всичко, което се отнася до здравето ни, изисква повишено внимание. А когато заговорим за хронични заболявания, виновникът винаги е храната.

Но тук искам да посоча нещо по-различно от казаното за храната. Другите значения, за които не се сещам, понякога.

Храната, като средство и начин за общуване, например.

Храната заздравява връзките ни с околните, с приятелите, с любимите хора, създава социални контакти. Поканата за вечеря, означава много неща, като например, нови запознанства, служебни разговори, опознаване на непознати . Вечерите с любимият човек е романтично преживяване и оставя приятни спомени. А когато е съчетана с добре подредена маса и пресни приготвени с любов ястия, това е запомнящо се и ни изпълва с емоция.

Храната укрепва семейството. На масата усещаш по-добре и по-дълго време ухаенето на домашните гозби, приготвени по стари рецепти на баба, споделяш преживяното от деня с близките си и любими хора, празнуваш по време на Големите християнски празници. Усещаш топлината на дома и положителният заряд на храната Празничните традиции са особено важни не само за възрастните , но и за децата Те виждат модела на семейните взаимоотношения и семейната хармония, усещат домашният уют, участват активно в предстоящото събитиe. Вълнуват се. Това е добър пример за подражание в бъдеще.

Храната е общуване с невидимия свят- обредите, свързани с починалите ни близки и роднини са свързани с друго преживяване.Тъгата по загубата на близък човек. В тези случаи, храната , отбелязва нашето смирение и поклон. Храна се раздава още, при раждане на дете, при кръщене, при сключване на брак или смърт, при посрещане на почетни гости.

Храната укрепва традициите и обичаите, празничните ритуали, които се предават от поколение на поколение. Дори само при мисълта за семейните събирания, по време на коледните и новогодишни празници, ни кара да се усмихваме и да усещаме мириса на специалните ястия. Украсата на елхата, празничните светлини допълват приятните усещания. Традициите, ни учат на отговорност и развиват духовната ни същност.

Храната е тази, която ни кара да отбелязваме, свои лични празници, рождени дни, юбилеи от преживени събития, сезонни тържества и християнски празници. Колкото по-важен е моментът, толкова по-красив и изпълнен с емоции е ритуалът. Вдигането на тост с пълна чаша и добри пожелания, размяната на подаръци, изпратени от най-близките ни хора, ни зареждат с наслада и щастие. Това ни кара да се отпуснем, да забравим за напрегнатият ден и да се отдадем на хубавия момент , около масата.

Точно това изживяване, кара хората, да пътуват по време на празниците на далечни разстояния, за да изпитат,точно това усещане и да оставят безпокойството зад себе си.

Човек трябва да се научи, как да се храни правилно. Първостепенното място, което се отрежда на този процес, е свързано със здравето и живота на човека. А да се научиш да се храниш правилно, си е цяло изкуство. Още от ранните години на детството, трябва да научим нашите деца на здравословно хранене. Този модел на хранене се запомня и остава да се следва през целия ни живот. Затова е важно, на какви хранителни навици учим децата си в ранната детска възраст. Любов към пресните плодове и зеленчуци и избягване на рафинираните и преработени, консервирани храни предпочитане на естествените плодове и зеленчуци, които не се отглеждат целогодишно, принудително, а са типични за сезона и района в който живеем.

Българската храна на масата ни, изразява по своеобразен начин бита, душевността и културата на нашият народ. Апетитни български, национални ястия и необикновени комбинации от здравословни храни, привличат всички, не само българи но и хора от други различни националности. Нашите сънародници в чужбина, често се събират около масата, където националните ни гозби им напомнят за родния край и им вдъхват надежди и спомени. Раздумката става още по-емоционална, а яденето се услажда многократно.

В България има четири сезона. Храната се определя от сезоните. През лятото се консумират повече плодове и зеленчуци. През пролетта зелените салати, които идват, след студения сезон на зимата, когато консумираме по-често месо. Всеки сезон си има своите празници и поводи за събиране около трапезата. През зимата, студът и лошото време, предразполагат към събиране на близките около отрупаната трапеза и отбелязване на многобройните празници- Васильовден, Ивановден, Йордановден, Антонов ден, Атанасовден, Бабин ден. В този случай, храната се свързва със символиката на тези празници. Традиционните ястия, присъстват на трапезата и напомнят за традицията и ритуала. Месец януари- първият месец от новата година е най- богат на християнски празници.

По Коледа и новогодишните празници се консумира свинско месо, във всичките му варианти.

На Гергьовден на трапезата има задължително гергьовско агне.

На Петровден - пиле.

На Никулден -риба.

Храната има стойност, която надхвърля, стойността на макро и микронутриентите. Това е друга стойност, стойността на преживяванията, стойността на общуването и топлотата на приятната атмосфера, която тя създава на масата. Това е духовната и характеристика. Емоционалната положителна нагласа, с която приемаме храната, я прави още по- ценна, като източник на енергия за тялото ни.

Всичко това, прави храната лечебна, успокояваща, подобряваща, настроението ни и ни помага да водим по- здравословен живот. Ние я усещаме със съзнанието си,с всичките си сетива и емоционален вътрешен свят.