Диабетното стъпало не боли, при поява дори на малка цепнатина между пръстите трябва да се потърси специалист

Д-р Богданов, лечими ли са напълно раните при диабетно стъпало?

Всяка една рана при човек със захарен диабет, ако е невропатна (т.е. причинена е от диабетната периферна полиневропатия от дистален тип), се лекува на 100%, ако се хване навреме. Много важно е пациентите да бъдат ориентирани правилно, да отиват при хора, които разбират от лечението на рани при диабетно стъпало и да получат компетентна информация за лечение. Има лекари без опит, които третират раните при диабетно стъпало  като обикновени оперативни, травматични рани и др.

Кои са най-разпространените видове рани при диабетно стъпало?

В 92% от случаите раната при диабетно стъпало е невропатна. Вследствие на нарушението на обвивката на нервите се получава загуба на повърхностната и дълбока сетивност по стъпалата, скъсяват се сухожилията. Нормалните напречен и надлъжен свод на стъпалото се заличават и в много случаи се обръщат обратно. Появяват се нови точки на натиск, при които организмът реагира с хиперкератоза. Наслоява се вроговена кожа (т.нар. калусна формация) и много често под нея се появява рана с кръгловат отвор. Раната не боли, дори когато е много дълбока, тъй като е нарушена повърхностната и дълбоката сетивност. Ако човек се насочи към добър лекар, ако му се постави правилен медикамент, реално

за 28-30 дни една такава рана, независимо от диаметъра, се лекува на 100%

Изключително важно е кракът да бъде отбременен и да започне да се увеличава нивото на гранулационната тъкан, защото раната при невропатно диабетно стъпало зараства от ръбовете.

В 8% от случаите раните са невроисхемични. Това са рани при наличие на диабетна полиневропатия от дистален тип, диабет повече от 5 г. и нарушение в големите кръвоносни съдове. Невроисхемичното диабетно стъпало е специфично. Лечението при него е доста трудно, защото на самото място липсва кръвоснабдяване и първо трябва да се направи консултация със съдов хирург, евентуално ангиопластика, балонна дилатация, байпас, стент или каквато и да било процедура, за да се подобри кръвообращението и след това да започне да се лекува раната. Тези рани по краката са с много тежки некрози. Голям процент от хората не успяват да се спасят въпреки положените  усилия.

Колко голям е мащабът на този проблем у нас?

В България има около 500 000 души със захарен диабет. Около половината от тях са с развитие на периферна диабетна полиневропатия от дистален тип и много голям процент от тях имат и рани. Почти всеки от нас има близък с диабет – майка, баща, роднина.

До 2030 г. заболелите ще се удвоят  – очаква се в България да станат около 1 млн. души. Това е много социално значим проблем, тъй като самият човек със захарен диабет и рана, която не е правилно излекувана, ангажира своите близки – един да го гледа, друг да му помага, трети да го превързва. Това са огромни човешки и финансови ресурси.

На всеки 30 секунди някъде в света човек си губи крака вследствие на захарния диабет. Огромен брой са хората, които са си загубили един или няколко пръста. Истината е, че хора с ампутация не преживяват повече от 5 г. Особено с ампутация на двата крака. Много по-тежко е отколкото при рака, който вече уловен навреме, се лекува.  

Кое е най-важното, което пациентът с рана трябва да предприеме?

Пациентът веднага трябва да потърси добър специалист. Ако навреме разбере къде да отиде, ако  приложи правилното лечение, кракът му ще се спаси.

Поради липсата на чувствителност много често проблемът се неглижира

Има хора, които по 3-5 г. си ходят с раните на стъпалата и си мислят, че  ще им минат от само себе си. Това няма как да стане, тъй като раната е входна врата за инфекции и колкото и правилно да се правят превръзки, в един момент се възпаляват дълбоките тъкани, появява се ерозия на костите, остеомиелити и кракът се загубва.

Една излекувана рана може ли да се смята за затворена завинаги?

Не. Раните трябва да бъдат проследявани, наблюдавани. Много често се възобновяват или се появява втора рана на друго място, ако не се направи отбременяване на стъпалото с подходящи стелки или ортопедични обувки.

Най-важно е системното наблюдение на краката – всеки ден трябва да се оглеждат,

особено между пръстите. Обувките трябва да бъдат удобни, от кожа, с ток 2-3 см, да не бъдат остри отпред. През лятото, особено когато има загуба на чувствителност, човек не трябва да ходи бос. В кабинета ми идват хора, които буквално не могат да се събуят, защото тел е преминала през пръста им и се показва отгоре.

Какви са новите терапевтични тенденции?

Съвременното лечение е с препарати, които въздействат върху последните етапи от лечението на раната - червената гранулация и розовата епителизация. Най-новото поколение препаратити са с растежен фактор. Те позволяват по-бързо и по-качествено зарастване,  ускоряват храненето на раната, гранулационния процес и след това епителизацията.

Кои са най-честите грешки, които се допускат при лечението?

Много лекари често използват при невропатни рани ензимните препарати, които са за изчистване на черната некроза при невроисхемичните рани. Това е абсолютно неправилно. Получава се хипергранулация, която се надига над околната кожа като цветно зеле и не може да се излекува раната. Налага първо да се отстрани тази хипергранунлация с кюртажи, с лекарства и след това започва същинското лечение на раната. Ензимните препарати не са с универсално действие. Особено пък невропатната рана.

Всяка рана си има специфика и подходът към нея трябва да индивидуален

В противен случай започва едно хаотично лечение, обикаляне лекар на лекар, пробват се продукт след продукт, сребърни превръзки,  всякакви неща без ефект. Това може да продължи с години, а стигне ли се до остеомиелит, след това става трудно.

Ако вече имате рани, използвайте изключителната възможност да се прегледате при водещи специалисти.

CredoMedia:in focus