Публикация

Проф. Асен Балтов: Българските ортопеди и травматолози не отстъпват на европейските

Проф. Асен Балтов: Българските ортопеди и травматолози не отстъпват на европейските

Проф. Балтов беше преизбран за председател на БОТА

От 3 до 6 октомври 2019 г. в к.к. „Златни пясъци“ се проведе XIV-ият Национален конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация. Научният форум беше посетен от над 450 специалисти, членове на БОТА, които обменяха клиничен опит и знания. Паралелно в няколко зали се провеждаха пленарни сесии и фирмени презентации, уъркшопи и тренинг курсове.

На отчетно-изборно събрание на асоциацията за неин председател беше преизбран изпълнителният директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" - проф. Асен Балтов, който се съгласи да даде интервю специално за CredoWeb:

Проф. Балтов, XIV-ият Национален конгрес се радва на сериозен интерес от страна на ортопедите и травматолозите, кои са най-важните теми и проблеми, които

Проф. Асен Балтов
Проф. Асен Балтов

стоят пред дружеството?

Да, за радост, събитието беше посетено от над 600 души, от които близо 450

регистрирани членове на БОТА. Сред нас има много чуждестранни колеги, специалисти от други специалности, медицински сестри. Над 50 фирми подкрепиха форума ни, което позволи да бъде така добре организиран и мащабен. По време на сесиите се обсъждаха изключително интересни теми, много съвременни неща влязоха в докладите и научните съобщения. Във фокус бяха проблеми, свързани с глезенните фрактури, тазобедреното и колянното протезиране, раменното протезиране, фрактурите, свързани с горния крайник. Беше обърнато специално внимание и на детската ортопедия и травматология.

Една от основните идеи на дружеството е да създадем работни групи, свързани с необходимостта да бъдем готови с правила за добра медицинска практика.

Това се изисква от Министерството на здравеопазването и за да се случи, трябва сериозна работа. Нашата специалност обхваща ортопедия и травматология и е изключително тежка като номенклатурни единици, т.е. като диагнози. Например само в областта на рамото може да има 15-16 диагнози, всяка една от които има специфичен начин на лечение. Вариациите са огромни, което налага да се прецизира много внимателно и детайлно, за да бъде оформен един работещ гайдлайн за добра медицинска практика. Групите, които ще сформираме, ще имат отговорната и нелека задача да подготвят нещата. За съжаление не съм сигурен, че ще успеем да го направим до края на 2019 г.

 

В процеса на подготовката ще използваме гайдлайни, които са утвърдени в света,  но целта ни е да направим наш, български, който да е достъпен за хората и всички да се съобразяват с него. Това  ще бъде една основа, върху която ще може да се следи качеството на лечение на българските пациенти.

Къде се намира българският ортопед-травматолог в сравнение с европейските си колеги?

По отношение на качеството на лечение българските ортопеди и травматолози не отстъпват на европейските. Що се отнася до техника и екипи нещата стоят малко по-различно. На места имаме много добро оборудване, но на други то значително изостава. Това в голяма част е свързано с конкретното лечебно заведение, с болницата, с нейната структура. Нивото на компетентност е много различно в различните болници, това е и причината да осъвременяваме медицинския стандарт по ортопедия и травматология. Осъвремененият медицински стандарт трябва да отговаря на тези нива на компетентност, така че всяка болница да знае какво е нейното ниво, какво е задължително да има, за да може да се работи в специалността ортопедия и травматология.

От 3 до 6 октомври 2019 г. в к.к. „Златни пясъци“ се проведе XIV-ият Национален конгрес на Българската ортопедична и травматологична асоциация

 

Относно развитието на българския лекар и желанието му да се учи – впечатляващо е колко млади хора дойдоха на конгреса. Те имат желание да се научат, интересуват се, задават въпроси. Получи се изключително добра спойка между желанието да споделиш с колегите нещо ново и желание на колегите да научат нещо ново.  

Нашата специалност не страда от липса на млади хора, напротив – наблюдава се едно огромно желание у младите колеги да се учат и да останат да практикуват в България.

За пример мога да дам УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". В клиниката по ортопедия и травматология в болницата, която аз управлявам, има над 30 специализанти от различните възрасти, между първата и петата година и никой от тях не е казал, че няма да остане в България. Всички искат да се научат и да бъдат полезни.

"Пирогов" е болница от ключово, стратегическо значение за страната ни. Каква е Вашата визия, какво да очакваме в идните години?

Ще продължаваме да развиваме добрите страни на "Пирогов". Това е нашата основна цел, която вече сме започнали да осъществяваме. Имаме изключително добре развита ортопедия и травматология, тя е водеща. Но това не важи единствено за ортопедията, а за всички клиники в нашата болница. Смятам, че в идващите 1-2 години ще стане ясно на всички, че болницата ще направи всичко възможно да промени тренда.

В „Пирогов“ да работят изключително добри специалисти - както ментори, така и много млади колеги, които горят в работата и имат желание да се учат и да се развиват. Обновяваме клиниките, обновяваме хората и болницата.

Кои са най-големите предизвикателства и пречки в ежедневната работа?

Най-голямата пречка е мисленето на хората. От една страна, на пациентите, които смятат, че трябва да бъдат обслужени по всяко време от денонощието. От друга - на колегите, които понякога се подават на провокации. Медиците не трябва да скъсяват разстоянието лекар-пациент и да се стига до физическа саморазправа. Има пациенти, които са изнервени, защото преди това са били на друго място, в друга болница, не са получили адекватно лечение или адекватна диагностика и идвайки при нас, искат веднага да им бъде обърнато внимание. Често са нетърпеливи, понякога груби. Ние, лекарите, не бива да влизаме в този тон на агресия, винаги трябва да се държим на ниво и да направим така, че пациентите да разберат, че за тях се прави най-доброто. Защото наистина за тях се прави най-доброто възможно.

В последните дни отношенията между медицинското съсловие и управляващите отново се обтегнаха. Министерството даде обещания за увеличение на клиничните пътеки…Вие как виждате развитието на диалога?

Предстоят много сериозни преговори между БЛС, НЗОК и Министерството на здравеопазването, в хода на които ще стане ясно с колко процента ще бъдат увеличени клиничните пътеки, което включва конкретно и пътеките по ортопедия и травматология. И в момента се вижда, че остойностяването на труда сериозно изостава спрямо покачването на цените на консумативи, на реактиви, на режийни разходи. Не бива да забравяме, че медицинската техника се амортизира и има нужда от подмяна. Това важи с особена сила за болница като "Пирогов", където техниката е подложена на изключително голямо натоварване, денонощно. Не е възможно да бъде профилактирана, защото затварянето на апарат дори за ден е немислимо.

Тези неща са много важни, за да има увеличение на пътеките, не само в нашата специалност, а във всичките.

Необходимо е да се направи много сериозен анализ и баланс между скъпоструващи пътеки, тези, за които в момента смятаме, че цената им е достатъчна, и тези, които са наистина ощетени.

Ще дам пример с хирургичните пътеки, някои от които са с изключително ниска цена, която не може да изплати дори консуматива, който се влага в тази оперативна интервенция. Да вземем като пример един лапароскопски апендисит, цената, която се дава за интервенцията, е много по-ниска от това, което всъщност влагаме като себестойност. Дори и трудът невинаги може да бъде сметнат. Защото, ако една операция бъде извършена в рамките на 15-20 минути, трудът е един, но има случаи, когато операцията трае 2 часа и повече, налага се да има втори, трети поглед, допълнителни влизания в операционната… Много е трудно  да бъдат остойностени точно, с определена стойност.

 

Надяваме се в процеса на преговорите да бъдат постигнати някакви нормални нива на заплащане, които ще удовлетворяват и двете страни.

Винаги се иска повече, но трябва да бъдем реалисти и да не забравяме, че парите не са безкрайни. И не на последно място нещо, на което трябва да се наблегне, е да се създаде сериозен контрол, който да не допуска източването на средства за неизвършени манипулации или операции.

Това е срамно не само за хората, които го правят, но косвено влияе върху цялата гилдия и върху цялото общество. Контролът трябва да е двояк – както от страна на НЗОК, така и от експертни съвети към Българския лекарски съюз и от Министерството на здравеопазването. Както виждате – дори от три места трябва да бъде осъществяван. Тези, които дават парите, трябва да следят и за тяхното разходване.

 

 

Интервю на Албена Хюбнер

Коментари