Публикация

Гастроентерологът д-р Стойка МИХАЙЛОВА: Синдромът на раздразненото дебело черво изисква индивидуален подход към всеки пациент

Гастроентерологът д-р Стойка МИХАЙЛОВА: Синдромът на раздразненото дебело черво изисква индивидуален подход към всеки пациент

Д-р Стойка Михайлова е лекар специалист по гастроентерология и е част от екипа на Гастроентерологично отделение в Болница "Тракия".

 

- Д-р Михайлова, какви са симптомите на синдрома на раздразненото дебело черво и колко е разпространено това заболяване?
- Синдромът на раздразненото дебело черво (Колон иритабиле, IBS) е хронично, рецидивиращо заболяване, често за цял живот. Заболяването е по-разпространено в развитите страни, като честотата варира от 5 до 20%.


Първите прояви на заболяването най-често са между 20-30 г., но може да се наблюдава във всяка възраст. Характеризира се с поява на коремна болка или дискомфорт, свързани с акта на дефекация или промяна в ритъма му. Клиничната картина е разнообразна, симптомите може да включват нарушена дефекация - диария, запек или редуването им, понякога с примеси на слуз, коремна болка, подуване, изразено газообразуване.


Оплакванията са неспецифични и се срещат при повечето заболявания на гастроинтестиналния тракт. По тази причина има определени критерии, за да се постави диагнозата Синдром на дразнимото черво: рецидивираща коремна болка, поне един ден седмично, през последните три месеца, съчетана с две или повече от следните:
* Свързана с акта на дефекация.
* Промяна в честотата на дефекация.
* Промяна във вида на изпражненията.


Критериите трябва да са изпълнени за последните 3 месеца с начало на симптоми 6 или повече месеца преди диагнозата.


IBS е сборна група от функционални разстройства на гастроинтестиналния тракт, като условно се разделят на четири подтипа:
* Синдром на дразнимото черво с диария /IBS-D .
* Синдром на дразнимото черво с обстипация /IBS-C.
* Смесен синдром на дразнимо черво /IBS-M.
* Некласифицируем синдром на дразнимото черво /IBS-U.


- Кои са причините за появата на сидрома на раздразненото дебело черво?
- Етиологията на заболяването все още е не напълно изяснена, но има две основни групи фактори обуславящи този синдром. Първата група са факторите от страна на храносмилателния тракт на пациента: абнормната моторна активност на дебелото черво; променено възприятие за болка, често с по-нисък праг на болка; мозъчно-ентералните връзки. Втората група фактори са въшните - диета, стрес, възпаления, чревна флора, активиране на имунната система, нарушена пропускливост на лигавицата. Повече от 50% от болките имат депресивно и/или тревожно разстройство, нарушения в настроението, соматизация.

 

- Мъжете или жените страдат повече от това заболяване?
От това заболяване страдат по-често жените, съотношението е 2:1. Това не означава да се пренебрегват оплакванията и при двата пола. Диагнозата колон иритабиле е диагноза на изключването - няма златен стандарт. При всеки болен подходът е строго индивидуален.

 

- Може ли това състояние да се преодолее само с хранителен режим?
Хранителният режим е съществена част от терапията на това състояние и може да повлияе до голяма степен проявите му. Както казах и по-горе, няма златен стандарт и не може да бъде даден универсален съвет. С добър ефект е т.нар. FODMAP диета. FODMAP e съкращение от Fermentable, Oligosacchariodes, Disacchariodes, Monosacchariodes And Polyols. На български се превежда като диета, бедна на ферментируеми олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли. При част от болните изключването на храните съдържащи глутен или млякото и млечните продукти също дава положителни резултати. Често се налага прилагането на елиминационни и провокиращи диети, за прецизиране на хранителния режим. Всеки реагира индивидуално на диетата и това трябва да бъде съобразено. Ако пациентът забележи, че определена храна обостря оплакванията му, тя трябва да се изключи от менюто.

 

- Може ли нелекуваното раздразнение да доведе до по-тежки заболявания?
Синдромът на дразнимото черво не води до сериозни увреждания, но може значително да наруши качеството на живот, ако оплакванията не бъдат повлияни. Тъй като оплакванията са неспецифични и се срещат при повечето заболявания на гастроинтестиналния тракт, диагнозата се поставя след изключване на друга патология. Много внимателно трябва да се прецени при всеки болен има ли алармиращи симптоми, налагащи по-задълбочено изследване и изключване на други заболявания. Алармиращи симптоми са: необяснима загуба на тегло; анемичен синдром; наличие на кръв в изпражненията и/или положителен тест за окултно кървене; наличие на нощни симптоми, събуждащи пациента от сън - коремна болка, диария; начало на симптомите след 50-годишна възраст; наличие на кръвни родственици с рак на дебелото черво, възпалителни чревни заболявания, глутенова ентеропатия; повишена телесна температура; скорошно пътуване в страна, ендемична за паразитни заболявания; скорошна употреба на антибиотици; наличие на артрит, кожни или други нарушения; белези или симптоми на малабсорбция; белези или симптоми на нарушена функция на щитовидната жлеза.

 

- Какво е най-ефикасното лечение?
Най-ефикасното лечение е комплексния и индивидуален подход при всеки болен. Това състояние е с хронично рецидивиращ ход и изисква добра колаборация между лекар и пациент. На болния трябва да бъде обяснено по достъпен за него начин, че рецидивите на оплакванията са част от болестта и не са резултат от неправилна диагноза или лечение, както и че голямо значение има начина на живот, избягване на психостреса, необходимостта от физически упражнения и диетата. В зависимост от водещите оплаквания се включват спазмолитици, лаксативи, прокинетици, пробиотици, опиоидни аналози и други. Често при тези болни добър ефект имат психотерапията, поведенческата терапия и антидепресантите, като метод за овладяване на един от основните провокиращи фактори, а именно стреса.

Коментари