Да, редно е да се говори както за хипогликемията, така и за хипер гликемията и как би следвало да реагират околните на тези състояния. Идеята е да могат да ни спасят ако се наложи.В моето семейство съм имала няколко хипогликемични епизода с пред-припадъчно състояние и след като видях колко много се уплаши съпругът ми, се зарекох да не допускам хипо никога повече. Нарочно държа захарта около 10-12 и се чувствам Ок. А мъжът ми се научи да разпознава симптомите на висока и ниска захар дори само като ме погледне или ми чуе гласа...Безпогрешен е почти като глюкомер ;)
Да ,редно е да се говори за всичко свързано със захараният диабет. Обучението е процес ,който започва от откриването на болестта, до края на живота. Във всеки един момент на болният със захарен диабет ,могат да се яват различни проблеми свързани с острите усложнения на заболяването/хипогликемия,хипергликемия,кетоацидоза/,така че винаги първо е обучението ,след това идва диетата и най-накрая контрола на лечението.Процесът изисква сътрудничество от двете страни , постоянство и добро партньорство.Обучават се всички в семейството особено при малките деца.
Коментари
Да, редно е да се говори както за хипогликемията, така и за хипер гликемията и как би следвало да реагират околните на тези състояния. Идеята е да могат да ни спасят ако се наложи.В моето семейство съм имала няколко хипогликемични епизода с пред-припадъчно състояние и след като видях колко много се уплаши съпругът ми, се зарекох да не допускам хипо никога повече. Нарочно държа захарта около 10-12 и се чувствам Ок. А мъжът ми се научи да разпознава симптомите на висока и ниска захар дори само като ме погледне или ми чуе гласа...Безпогрешен е почти като глюкомер ;)
Да ,редно е да се говори за всичко свързано със захараният диабет. Обучението е процес ,който започва от откриването на болестта, до края на живота. Във всеки един момент на болният със захарен диабет ,могат да се яват различни проблеми свързани с острите усложнения на заболяването/хипогликемия,хипергликемия,кетоацидоза/,така че винаги първо е обучението ,след това идва диетата и най-накрая контрола на лечението.Процесът изисква сътрудничество от двете страни , постоянство и добро партньорство.Обучават се всички в семейството особено при малките деца.