Това, което научих от собственият си живот и опит е да живея, като не позволявам на старите убеждения в професията ми, да затворят съзнанието ми.

Научих се да не казвам " не", на нещо, което не познавам и винаги да съм отворена и готова за новите неща.

Вече отвсякъде чуваме нови термини, нови определения, които успяват да ни объркат и да си задаваме много въпроси без отговори. Например, какво е това Интегративна медицина, Холистична медицина, Алтернативна медицина, Ортомолекулярна медицина, Функционална медицина, Конвенционална медицина, Комплементарна медицина. Термините се множат и увеличават всеки ден, а съдържанието остава неясно.

Ще се опитам да поясня.

1. Традиционна, конвенционална медицина. Това е медицината, която се преподава във всички Медицински факултети. Това е официалната медицина, изградена на задълбочени знания за човешкото тяло и физиология, които се опират на доказателства и проверени изводи в клинични проучвания и лечебната практика. Акцентира се на основните симптоми на болестите, поставянето на диагнозата, и правилното медикаментозно или оперативно лечение. Има оформени тесни специалности, които обхващат патологията по органи, системи, като: кардиология, хематология, ендокринология, офталмология, ревматология ит.н./ Всеки орган или система си има и лекар-специалист. Тясно специализирана медицина. Психиката и психичните заболявания са за психиатъра, а психо-соматичните заболявания, кой ще ги лекува? Тялото и съзнанието са отделени. Старият мит гласи: Съзнанието е вторичен фактор при органичните заболявания. Днес казваме друго: Съзнанието е първичен или равностоен фактор при всички заболявания. Трудно се овладяват тези минали внушения и неправилни изводи на традиционната / конвенционална / медицина.
2. Холистична медицина- е нов медицински подход, при който човека се разглежда в неговата органична цялост. Думата "холистичен" идва от гръцки език -" holos" и означава цялостен, цял, интегрален. И всичко, което прави тази медицина е да спазва този принцип на единството, на целият организъм. Човекът, тук се разглежда като съставен от три нива- физическо, емоционално и духовно и тъй като тези три нива са неразделно свързани, нарушаването на това триединтство, води до дисбаланс в организма и е предпоставка за поява на болест. Холистичният подход разглежда по какъв начин емоциите ни, стреса, начин на живот се отразяват  на имунната система, работата на ума и тялото ни. Установява се връзката: Емоции-----ЦНС----Лимбична система ----Хипоталамус-----Хипофиза----Ендокринна система----Имунен отговор. Това е нова дисциплина, която изучава взаимодействието между психиката, тялото и имунната система в здраве и болест и се нарича психоневроимунология.
3. Функционалната медицина е друг медицински подход , при който се обръща внимание на нарушения биохимизъм на ниво клетка. Нарушенията, които засягат клетъчната физиология, нарушават енергийните запаси на клетката и са начални прояви на нарушена функция на органа или системата, свързани с тези незабележими клетъчни увреди. Ако клетката е с нарушено производство на енергия, тя загива. Принципът тук е превенция на болестта в най- ранният, начален период на увреда,когато липсва всякаква симптоматика на дадена болест. Това е първична профилактика на дадено заболяване. Нарушенията са обратими, и ако са установят навреме, ще се възстанови нарушеният баланс и вътрешната хомеостаза на организма. Тази медицина е персонализирана, по отношение на терапевтичният подход, защото използва и новите познания в областта на генетиката, епигенетиката, нутригенетикага. Тази медицина е още и холистична и интегративна. Още едно понятие, има за ФМ. Това е понятието "ортомолекулярна" медицина. С това име " орто молекулярна " медицина, Лайнъс Полинг/ американски химик от немски произход, с две Нобелови награди за мир и химия/, въвежда нов термин на ФМ. По -скоро ,той е имал предвид, терапията, която използва, аминокиселини и специфични хранителни добавки, които действат на клетъчно ниво при определени болести.
4. Интегративна  медицина. "Интегративната медицина е медицинска практика, която категорично потвърждава важната роля на тясната взаимовръзка между специалист и пациент, фокусира се върху спецификата на цялостният индивид. Основава се на научни доказателства и оползотворява разнообразни терапевтични подходи и лечебни методи с цел достигане на най-добро здраве"Тази дефиниция е утвърдена през м. май 2005 година от "Консорциума на Академичните Центрове за Интегративна  медицина" на САЩ.
5. Комплементарна и алтернативна медицина/Complementary  and  Alternative  Medecine-CAM/, се прилага в областта на онкологията и има за цел, със своите методи да намали тревожността при тези пациенти, по време на провежданата терапия. Защитава следният принцип: тя е рационална, основана на доказателства, комбинация от конвенционална терапия и допълнителни методи, даващи възможност да се подпомогнат, естественият потенциал и възможности на организма, да се справи със заболяването. Тоест това са методи ,които подпомагат, методите на традиционната медицина. Пациента отново се разглежда като едно цяло и съвкупност от физически, ментален и духовен субстрат/интегративност/, изграждащ личността. Обръща се внимание на епигенетичните фактори, които са важни за близката и далечна прогноза на онкологичното заболяване, а това са начина на живот, /хранене,физическа активност,почивка, здравословен сън, добри отношения с близки, роднини, излизане сред природата/. Всичко това повлиява ДНК и гените, които действат, положително за възстановяването. Това е консервативен подход, в онкологията. Важно е и партньорското и добро отношение на лекаря онколог със своя пациент. Комплементарната медицина, която се прилага в онкологията, няма нищо общо с алтернативната медицина. САМ, си е интегративна медицина, която се прилага заедно с конвенционалната медицина..
6. Алтернативна медицина. Хубаво е лечителя, който се занимава с алтернативна терапия да е лекар, защото алтернативната медицина си има и своите противопоказания, които лекарят може, със своите медицински познания, много добре да съобрази и предпази болният от вреда.Опасенията и неприемането на алтернативните методи на лечение от съвременните лекари, произтича от липсата на знания за тях.. Например фитотерапията е позната от векове, просто сега се преоткрива отново. Билколечение /или фитотерапия / си има и своите противопоказания, които трябва да се знаят от лекаря прилагащ този вид терапия. Много уместно и полезно е едн фармаколог, да прибави и уменията и познанията си в този клон на алтернативната медицина. Той има по- дълбоки познания, които ще са много полезни. И в действителност, има такива колеги. Алтернативната медицина, може да се групира в няколко категории, засега. Гледа се много скептично на тази терапия от много лекари, тъй като тя не се уповава на доказателства, не се изучава в Медицинските училища и в момента се изучава и прилага от лекари, които разширяват, по собствено желание и преценка, своите практики с тези знания.

• Алтернативни медицински системи- тук спада хомеопатия, натуропатия, традиционната китайска медицина и Аюрведа. Хомеопатията е съвместима с всички други методи на лечение, без това да крие рискове за пациента. Лечението с Шуслеровите соли ,като вид хомеопатия, също се прилага напоследък широко и с добър ефект, особено при деца. За хомеопатията може да се каже и друго, че тя не трябва да се прилага при онкоболни, които са лекувани с имуносупресори, защото там имунната система е супресирана, а хомеопатията разчита на тази система в своя механизъм на действие. Ако се прилага, ефекта ще е нулев.
• Подходи, касаещи здравето на ума и тялото-  различни техники, които помагат на ума да въздейства на телесните функции и симптомите. Редуциране на стреса на базата на осъзнатост, енергийна психология, лечение с цветните есенции на Д-р Бах/т.н. вибрационни лекарства.
• Биологични терапии- тук се използват вещества като билки , храни, витамини, микроелементи, хранителни добавки, лечебни гъби, водорасли и други. Някои от тези терапии не са доказани от научна гледна точка. За да се прилагат, трябва да има много и добри познания в тези области.
• Методи за въздействие върху физическото тяло- въздействат върху една или друга част на тялото чрез акупунктура, лечебни масажи, хиропрактика/това е мануална терапия,въведена от Дейвид Палмър  1895год. за овладяване на болкова симптоматика в областта на гърба, гръбнака и други части от тялото /остеопатия /отново вид мануална терапия за овладяване на болката с помощта на ръцете/.
•  Терапии на енергийна основа- използват се енергийни полета- които се предполага, че заобикалят и проникват в човешкото тяло/електромагнитни и магнитни полета, полета от постоянен или променлив ток, рентгеново лечение, лечение с лазер, лечение с  радестезия с различни  честоти и др.

 талблица №1- представя разликите между ФМ и традиционната медицина

Какво е първична, вторична и третична профилактика/превенция/ на дадено заболяване.

1. Първична профилактика- предотвратяване на корените на болестта, овладяване на нарушеният клетъчен метаболизъм и енергия, чрез многофакторни мероприятия: промяна в начина на живот, поддържане на нормално телесно тегло, правилно, здравословно хранене с изключване на екзогенни и ендогенни токсични въздействия, провеждане на периодични програми за детоксикация на организма или по отделни органи и системи, активен двигателен режим, здрав сън, овладяване на стреса, чрез различни практики /йога,медитации, , рисуване, музика и други забавления, единични или по групи/.С това се занимава  ФМ. Това е нейна основна задача- първичната профилактика.
2. Вторична профилактика- налице са симптомите на дадено  заболяване. Пациента ги посочва и активно търси лекарска помощ. Чрез изследвания и съвременна апаратура се стремим към точна диагноза и реагираме със съответната терапия, която има за цел да спре процеса да не прогресира и да овладее симптомите за момента. Понякога процесът е обратим, ако се вземат комплексни мерки за овладяване на нарушенията. Пример- чернодробната стеатоза - тя е обратима, когато се диагностицира навреме и се лекува. Ако не се вземат адекватни мерки, настъпват тежки увреждания, които прогресират и въпреки големите компенсаторни възможности на този важен органи, болестта води и до други увреждания.
3. Третична профилактика - това е профилактика на късните усложнения на дадено хронично заболяване, като предпазва пациента от тези усложнения и не им позволява да се изявят и прогресират. Пример - на фона на болестта захарен диабет тип 1 и 2 се очакват късни усложнения, диабетна полиневропатия, ретинопатия, макроангиопатия, които могат да се профилактират с добър контрол на заболяването, като има точно посочени критерии за това. Тези критерии са цел,която се преследва в хода на лечението на заболяването от лекуващият ендокринолог и от пациента.