Сънят е свързан с начина ни на мислене през деня и от неговото качество и количество зависи работния потенциал на всеки от нас. Синаптичната връзка е мястото, където "вътрешната ни подготовка" за сън и последващото свързано със съня поведение се "засичат". Клетъчните "таймкиипъри" или "клок" гените ритмично подготвят околосинаптични зони в очакване на производство на синаптичните белтъци по време на кратковременното полусънно състояние, наречено дрямка. Но невроните изненадващо могат да превключват своя он-оф цикъл на произвидство на тези белтъци и в отсъствие на всякакъв сън. Резултатите подксазват, че подготовката за дадено събитие, както и съня, не задължително се последва всеки път от неговоот "изпълнение" !? Учените признават за дълго подозираната връзка между вътрешния "таймкийпинг" и поведенеито ни по време на сън. Когато ни се приспи, действат два фактора: "сънна пресия/налягане" и момента на затваряне на очите - това е крайния сигнал за започване на протеинопродукцията в синапса. През два пикови момента в 24-часовия цикъл: при събуждане и заспиване, невроните в когнитивните зони на мозъка "пакетират сигналните станции на клетките-'таймкийпъри' с техните инструкции/транскрипти за производството на белтъци". "Слийп-тайм" транскриптите са за продукция на белтъци, регулиращи изграждането на други белтъци, а "уйек-тайм" инструкциите са за белтъци със синаптична функция. Тези, като че ли "скрити" молекули дават необходимата среда за подновяване на синптичните връзки по време на сън, когато всъщност протича и т.н. консолидация на спомените от деня. При нормален цикъл на сън-бодърстване, белтъците изградени по тези инструкции дават двата пика още при изгрев и здрач! При сънна депривация при опитите с мишки, клетките произвеждат транскрипти, но това не води и до изграждането на белтъците. Резултатите подсказват, че състоянието на сън регулира крайния протеин-изграждащ етап в осигуряването на здрави синапси, ерго стабилна концентрация в менталната ни работа през деня. Не всички протеини, които клетката произвежда придобиват активност веднага. Учените установили, че добавянето на фосфатен остатък (или фосфорилирането) на белтъците също има два пика, като по-големия е в периода на събуждане. Сънната депривация понижава тези пикове. Всички тези наблюдения и опити за съжаление са само "върха на айсберга" по пътя ни в интервениране на паметовия и когнитивния "бууст" при хората. 

Необходими са обединени усилия и прозранчост на експериментите при необходимата, разбира се, и научна конфиденциалност по тази сложна, но вече по-реална за боравене тематика.