През 1902 год. Still описва група деца, чието поведение се характеризира с дефицит във „волевата инхибиция” (Still, 1902). Те са „агресивни, избухливи, необуздани, невнимателни, импулсивни и свръхактивни”. Във фамилната им анамнеза има данни за алкохолизъм, криминално поведение и депресия. Според неговите разбирания това се дължи на „нарушения в моралния контрол” и е следствие на неврологични фактори.

Работата на Douglas и други автори водят до промяната на наименованието на заболяването в DSM III: Разстройство на вниманието със или без хиперактивност. Важен момент е не само промяната в наименованието, но и факта, че Хиперкинетичното разстройство с нарушение на вниманието не се оценява просто като поведенческа реакция в детството, a като заболяване засягащо сериозно когнитивните възможности и развитието на пациента и имащо специфични симптоми разделени в три клъстера (нарушение на активното внимание, хиперактивност и импулсивност).

Вижте цялата презентация от доц. Петър Петров от МУ-Варна в приикачения файл: