Трудовата медицина бе в центъра на Петата научно-практическа конференция на БЛС. Тя се проведе в Несебър и бе посветена на деонтологичните проблеми в медицинската практика и предоперативната подготовка и ранното следоперативно възстановяване на пациентите.

Основният пленарният доклад на конференцията засегна

деонтологичните аспекти на трудовата медицина и експертизата на работоспособността,

изведена на базата на дългогодишни проучвания в областта на трудовата медицина и комплексни разработки на едноименната катедра през 10-годишното й съществуване при Факултета по обществено здраве в София. Националният експертен специализиран лекарски борд по трудова медицина към БЛС потвърди за тяхната важност и  общомедицинско значение. 

Председателят на Българското академично дружество по трудова медицина и основател на катедрата проф. д-р Невена Цачева, дмн, представи деонтологичните характеристики на тази специфична област на профилактиката и необходимостта да се познават нейната теория, методология и практика. Тя изтъкна, че дейностите по трудова медицина обхващат широк кръг от превантивната медицина, конструктивната и първичната профилактика, извършвани в съответствие с най-високите професионални стандарти и етични принципи. В доклада си проф. Цачева даде и някои решения за преодоляване на негативни прояви при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Посочи също

важните за работещите саногенни фактори, които все повече трябва да се търсят от работодателите, от работещите,

от контролните органи и академичните среди.

По думите й затова е необходимо да се разбере, че разликата в начина на мислене между здравния мениджър и лекаря е важна и зависи от познанията в областта на новото обществено здравеопазване. Тя се позова на формулировката на  проф. дмн д-р Цекомир Воденичаров, създател на Факултета по обществено здраве и на школата за обучение и наука, че именно лекарят е формиран да мисли индивидуално, а мениджърът - глобално.

Докладът й визира предизвикателствата и деонтологичните проблеми в работата на трудовите медици. Засегна

наболялата тема за профилактиката на свързаните с труда заболявания,

както и възможностите на модерната трудова медицина с експертиза на работоспособността като взаимносвързани страни на промоцията за опазване, укрепване и увеличаване здравето на работещите хора.

Постерните сесии в панела за здравна профилактика обединиха модулите по "Трудова медицина и експертиза на работоспособността" и "Превантивна медицина" и излъчиха  най-актуалните послания на образователната школа на ФОЗ към МУ-София,  като основа за иновативни практики.  В доклада на проф. д-р Каролина Любомирова, дм и проф. д-р Невена Цачева, дмн се посочиха важните цели за бъдещо стратегическо развитие и взаимовръзки на всички заинтересовани от въвеждане на иновативните практики за обучение по трудова медицина и работоспособност.

С доклада на Сдружението по трудова медицина и Борда към БЛС авторите д-р Владимир Паскалев и д-р Тодор Иванов поставиха  темата за съвременен модел за проактивна трудово–медицинска практика, с която обосновават необходимостта от въвеждането на стандарт за дейността на сдружението с основна цел – подобряване качеството на дейността и удовлетворяване нуждите на работодатели, работници и служители , както и на цялото общество.

В постерната сесия на този модул се представиха интересни съобщения, резултат от докторски разработки в катедра "Трудова медицина" или работа по настоящи проекти при ФОЗ-София, от различните области на здравето и безопасността при работа. Постерите, представени от гл. асистент д-р Лидия Христова, дм и екип засегнаха нова за нашата страна трудова рискова дейност, свързана с наноматериалите. Те представляват интерес за всички ключови дейности в медицинската практика и бъдещото й развитие, включително деонтологичните аспекти при извършване на диагностични и терапевтични процедури.

Д-р Христова представи основните изисквания на Закона за хората с увреждания и даде практически насоки за приспособяване на работните места към специфичните трудови потребности на такива работещи.

Асистент д-р Марина Самунева - Желябова, дм от катедрата по трудова медицина представи зависимостта между упражнена агресия и психосоциални рискови фактори, включително моралните аспекти сред работещите в спешната медицинска помощ. Дисертационният й труд, защитен наскоро успешно защити, показва, че

70,5% от случаите на агресия са резултат от работата на смени, нощен труд, насилие, стрес, междуличностни конфликти

От анкетираните 468 работещи в два областни центъра за спешна помощ за периода декември 2017 г.–януари 2018 г. жертвите на агресия сред тях са 40,1%, като на физическа агресия са подлагани 23,1% и на психическа (вербална) – 57%. Важни резултати от този дисертационен труд са и изследваните рисковите фактори от работната среда и трудовия процес и предложението за прекатегоризация на работещите в системата на спешна медицинска помощ.

Постерът на доц. д-р Ружа Николова, дм и колектив от катедрата на тема: "Конструктивна и първична профилактика с изследване и детерминиране на вегетативната сърдечно-съдова регулация – механизъм за идентификация на ранни асимптоматични форми на сърдечно-съдови заболявания" насочи  вниманието към високо рисковите професии на лекари, медицински сестри, военен персонал и други служители. Тя изтъкна, че провеждането на адекватен скрининг, включващ физиологично изследване на вегетативната сърдечно-съдова регулация способства за ранна детекция на стрес-индуцирани сърдечно-съдови заболявания. Определянето на рисковите фактори, на които са изложени работещите в системите на здравеопазването, отбраната, публичната администрация засягат механизмите на централна и вегетативна сърдечно-съдова регулация, като е изяснена етиологичната роля на професионалния стрес при предизвикване на ранни асимптоматични форми на сърдечно-съдовите заболявания. Докладвания функционален модел способства за реализиране на профилактиката на тези заболявания в качеството им на значим дял от социално-значимите болести, водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб, както и в нашата страна. Докладваните  резултати са част от  проучване към проект , финансиран от Съвета по медицинска наука на МУ-София. 

В модул "Превантивна медицина" бяха представени резултати на проведени проучвания от едноименната катедра към ФОЗ-София. Проф. д-р Жени Стайкова, дмн запозна присъстващите и с развитието на един важен за град София проблем - качеството на атмосферния въздух и заболяемостта, като се потвърдиха високите честоти на заболели в дните, а и след тях, на превишения от фини прахови частици. Многогодишният опит на проф. Стайкова в програма СИНДИ насочи и към

деонтологичното значение на влиянието на замърсения въздух върху здравето

особено при деца и подрастващи. За превенция на социално значимата заболяемост и тази от въздействието на жизнени фактори на околната среда има значение и задълбочаване на изследванията и обобщаване на резултати от редица проучвания в тази област на профилактиката.

След представяне на докладите и постерите се проведе оживена дискусия, както по проблемите за спешната медицинска помощ, така и за здравословните и безопасните условия на труд като се подчерта значението на моралните ценности на работещите , на трудови медици, нивото на техните знания, умения и професионално поведение.

Председателят на БЛС д-р Иван Маджаров подчерта, че  срещи като тази са изключително полезни заради практическата им насоченост и обмяната на реален опит от професионалното ежедневие. 

Според него задълбоченото представяне и обсъждане на теми, свързани с трудовата медицина и експертизата на работоспособността, правата на пациентите, превенцията, качествата на атмосферния въздух и заболеваемостта и други допринася за повишаването на квалификацията на лекарите, споделянето и прилагането на добрите медицински практики, което е сред основните цели на БЛС.