CredoWeb
CredoWeb
Компания

Доц. Д. Стойков: Здравната реформа е крайно наложителна и много закъсняла

Доц. д-р Димитър Стойков, изпълнителен директор на Университетската болница „Д-р Георги Странски” в Плевен, в коментар на ситуацията в здравния сектор – една година от управлението на ГЕРБ.


Доц. Стойков, кое е най-значимото събитие в здравеопазването от началото на мандата на ГЕРБ?
Това е първата политическа сила, която реално започна да прави реформа в здравеопазването и най-вече в болничния сектор. От 2000 г. насам  всички правителства декларираха, че ще се реформира болничната помощ, но реално реформа се извърши само в доболничната. Стигнеше ли се до болничната, заради чисто популистки причини или под натиск, партиите, които управляваха досега, не я направиха.

Реформата е крайно наложителна и много закъсняла. Чест прави на политическа партия ГЕРБ, която е готова да поеме първоначалните негативи, защото основната цел на реформата е да подобри здравеопазването. Тя се прави в интерес на пациента, но за да се види ефектът й, ще трябва да минат година-две, за да се убедят и хората, че със същия финансов ресурс, заделен от държавата, ще получат качествена здравна помощ.

С промените ще се избегнат ненужните хоспитализации, при които по план пациенти влизат в болница през няколко месеца, за да се лекуват. С реформата ще се избегнат и фалшивите утежнени заболявания, които вкарват пациенти в болница, за да може здравното заведение да си взема по-високи суми от клинични пътеки.
Ще се извадят и някои пътеки от болничната помощ, които са чисто амбулаторни.

Реформата, която се предлага, ще направи така, че пациентите да се лекуват в болници, които са готови 24 часа да им оказват качествена медицинска помощ.
Каква е ползата на пациент с диабет, който се лекува в малка болница, в която ендокринологът минава веднъж в месеца, за да подпише листите? Във времена на криза се налага да смятаме всяка стотинка.

Реформа трябва да има, защото това е изискване на Евросъюза. Ние трябва да приемем техните стандарти и норми. Винаги сочим евростандартите и е крайно време да започнем да ги прилагаме в България.  

Смятате ли, че здравната реформа направи крачка напред?
Реформата се декларира и започна още от първия кабинет на Министерството на здравеопазването, но в началото на годината се появи т.нар. уличен натиск и нещата се стопираха. Този кабинет имаше идеята и желанието, както и подкрепата на мениджърите от големите университетски болници за промяна в сектора. Директорите на големите болници са наясно с реформата и проблемите на здравеопазването, защото те са „в катрана”. Затова щом те са съгласни и подкрепят промените, това е стъпка напред.

Сега добро впечатление прави новият екип на здравното министерство в лицето на проф. д-р Анна-Мария Борисова, която е категорична, че реформа ще има. Срещнахме се с нея, а аз като мениджър на второто по големина болнично заведение в страната не скрих, че подкрепям на 99% промените, които са предложени за плевенската болница.
Смятам да ги осъществя, като ще има малки корекции.

С реформите започнахме преди това, защото няма как – в условия на криза сме. В условия на лимитиран обществен ресурс трябва да мислим за пациентите, болницата и екипите, които работят в нея. При нас се настаняват всички пациенти с усложнения, както и здравно неосигурените. В Плевен се лекуват и болни, които се рехоспитализират от други болници. Това са пациенти, на които няма кой да обърне внимание. Ако не е университетската болница, тези хора няма къде да се лекуват.

Особено сериозен е проблемът с здравно неосигурените, защото когато се провери статусът им и се види, че те са без осигуровки, се насочват при нас. Тук в Плевен се лекуват хора от областите Русе, Габрово, Ловеч, Велико Търново, Враца и Свищов. През първото полугодие имаме над 500 неосигурени пациенти, като за тях и за тези, които са рехоспитализирани, губим около 700 хиляди лв. Затова при тези условия трябва да се мисли за реформа в системата, за да се насочи и финансовият ресурс към болниците, които могат реално да осъществяват адекватна медицинска помощ.

Доста болници декларират, че желаят наистина да помогнат, но друг е въпросът какви са им възможностите. Не може в един регион с диаметър от 50 - 80 км да има по пет компютърни томографа и да се осигурят специалисти, които да работят с тях. На практика това е невъзможно. Доста колеги от малките болници поставят въпроса какво ще стане с пациент, който може да почине за час. Затова пък аз питам какво ще стане с болният, ако те не успеят да се справят с животозастрашаващото състояние, а пациентът има 1% шанс да оцелее в университетската болница. Ще кажа, че шансът трябва да се използва. Трябва да се даде право на всеки човек да получи качествена медицинска помощ.

Вярна ли е посоката на правителството в областта на здравеопазването?
За първи път виждам министър на здравеопазването, а в системата съм от 1985 г., който в началото на мандата си обиколи регионите и болниците и чу проблемите на мениджърите. Не говоря само за големите болници, а за всички – общински и частни. Разгледаха се всички позитиви и негативи, за да се пристъпи най-накрая към съставянето на новата здравна карта, която все още подлежи на обсъждане.

Моето лично мнение относно картата за Плевенска област е, че може да се премахнат  четири от болниците в областта. В региона освен преструктурирането на някои отделения се запазиха всички болници. Някои от тях се разделиха с хирургичните и АГ отделенията. Но нека си кажем истината, че в университетската болница „Д-р Георги Странски” се пренасочва спешността и пациентите в тежки състояния. За половин година при нас спешността е нараснала на 50%.

Какви грешки бяха допуснати? Можеше ли да бъдат избегнати?
Грешките са свързани с отлагането на реформата. Появи се стъписване от обществената реакция. На първо място трябваше да се започне с разясняване сред хората, самите лекарите трябва да са убедени в реформата. Те трябваше да излязат сред хората, а не политиците, и да им обяснят целта на промените, които ще са в тяхна полза.

Отговорността за острата обществена реакция трябва да се поеме и от лекарите. Всички, които работят в малките лечебни заведения, са убедени, че това е пътят и е крайно време той да се извърви. Доста от колегите задават въпроса защо тяхната болница трябва да се преструктурира. Добре е да се постави и въпросът, че повечето лекари предпочитат да са директори на болница в малък град, а не лекари в университетската болница. Това не е в полза нито за пациента, нито за медицинския персонал.

Според мен реформата трябва да се проведе решително. Грешки ще има, но който не работи - той не греши. Въпросът е да се чуват проблемите ни, да се обсъждат и така да се намира разумният баланс, а не да се търси политическо лоби, за да остане болницата „Х”. Трябва да гледаме в дългосрочен план, защото десетгодишното забавяне на реформата доведе до изтичане на огромен обществен ресурс, но и на колеги, които заради ниското заплащане избраха реализация в чужбина.

Подобри ли се диалогът между администрация, лекари и пациенти?
Всичко зависи най-вече от лекарите, но проблемите са в двете страни. Когато пациентите се отнасят с разбиране, искат да получат пълната информация - лекарят трябва да намери време, за да им обясни какво е тяхното състояние или това на близките им. При лекар се отива с най-скъпото – здравето. Всеки има право да бъде адекватно лекуван и да получи най-доброто.
Че има проблеми в общуването между лекар и пациент, има. Доста колеги, забързани в ежедневната си работа, не намират време за разговор с пациентите.

Има и нещо друго, което е лансирано от медиите, и то е свързано с публикации, че 45 000 души годишно умират от лекарски грешки. Отново ще кажа, че който не работи - той не греши, но 99% от грешките са от липсата на знания от страна на пациентите за някои състояния. Така е. На Запад всичко се доказва в съда, а исковете са много високи. По този начин обаче се принизи лекарската професия, а хората започнаха да идват при нас не като при човек, който ще ги излекува, а „настръхнали”. Битува и мнението, че ако човек почине в болница, това се дължи на лекарска грешка. Трябва да кажа, че в някои страни има болници, в които няма болнична смъртност. При тях така е решен проблемът, че когато се направи всичко за пациента, но не се подобрява, той се връща в дома си и медицински персонал го посещава до неговата кончина.

В България се полагат максимални грижи дори и за пациенти, които са в терминално състояние. Най-чудното обаче е, че за пациенти, за които никои не се е интересувал или обадил по телефона, за да попита как са, след смъртта им близките ни засипват с  жалби, защото някои им казал – давай, ще ги съдим, за да изкараме пари.

Отново ще повторя, че навсякъде има черни овце, но не бива да се създава впечатление, че когато влезе в болница, човек неминуемо ще стане жертва на лекарска грешка. Най-добрите лекари имат най-много пациенти, както и най-тежките случаи. Съответно те са и най-уязвими от т.нар. лекарски грешки.



Мнения