Публикация

4250 българи заболяват от рак на белия дроб всяка година, най-младият - на 21 г.

4250 българи заболяват от рак на белия дроб всяка година, най-младият - на 21 г.

Таргетната терапия и имунотерапията удължават живота. Прогнозата е тази диагноза скоро да стане хронично заболяване, което човек може да контролира

 

 

Ракът на белия дроб започва стремителен растеж в последните години – всяка година заболяват около 4250 души, от които около 3200 са мъже. Това съобщи проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, на семинар на тема: „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“.

Форумът бе проведен в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания. 

 

Белодробният рак е водеща причина за смъртност сред онкозаболяванията – както у нас, така и по света, каза още проф. Дудов. Той развенча някои от традиционните митове за причини.

Не само пушачи заболяват. Диагностицират се и пациенти, които никога не са пушили и редовно ходят по планините. Доказани причини за заболяването са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух.

Не само мъже, но и жени умират от белодробен рак. Това са половината от всички починали през последните години.

Не е вярно, че повечето жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, защото преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години.

Не е вярно, че младите да пощадени. Най-младият пациент с рак на белия дроб е на 21 г.

 

Проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София", сподели, че честа практика у нас е пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури.

Най-новото в диагностиката  с приложение от 2018 г. е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия,

която съчетава диагностиката с възможности за лечение. В експериментален период бил методът на роботизираната бронхоскопия, чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.

„Верификацията дали наистина става дума за неопластичен процес, е задължителна в цялостната диагностика“, каза проф. д-р Светлана Христова, дм, началник на Клиниката по обща и клинична патология към УМБАЛ „Александровска“.

Тя посочи, че от началото на XXI в. се увеличават аденокарциномите на белия дроб за сметка на плоскоклетъчния карцином, който по принцип е характерен за пушачите и през миналия век е бил най-масов. Причината не била окончателно изяснена. Предполагало се обаче, че причина за промяната е масовото използване на филтри, които спирали едрите частици в тютюневия дим, но пропускали най-дребните и така дразнението прелокализирало върху по-крайните части на бронхите.

Д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика", се спря на иновациите в лечението и по-конкретно върху

значението  на персонализираните терапии 

 „Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилага хирургията като  локален метод за лечение", обясни той. При тумор над 4 см се прилагала и адювантна химиотерапия – своеобразна помощна химиотерапия, гарантираща, че няма да останат туморни клетки след хирургията. В третия стадий се използват химио- и лъчетерапия, а в четвъртия - лекарствено лечение, комбинирано все по-често през последните 10-15 г. с радиохирургия.

Таргетната терапия, базирана на генетичните специфики,  давала все по-голяма перспектива за удължаване на живота на болния. 

„Преди 20 г. нищо не знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са решаващи за лечението“, каза д-р Койнов.

Той даде 3 примера за успешно лечение с ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите намаляват и настъпва пълна ремисия.

 

Успехи бележели  и имунотерапевтичните лекарства, чийто механизмът на действие е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора, обясни д-р Койнов. Той цитира данни от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение със стандартна химиотерапия се постигала 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните.

 

КЛЮЧОВИ ФАКТИ ЗА ЗАБОЛЯВАНЕТО

  • Ракът на белия дроб е втората водеща причина за смъртността в световен мащаб, причиняваща 16% от смъртните случаи по целия свят.
  • През 2010 г. общите годишни икономически разходи за рак са оценени приблизително на 1,16 трилиона щатски долара.
  • Най-важният рисков фактор за рак с всяка локация е тютюнопушенето, отговорно за приблизително 22% от цялата смъртност от рак.
  • 92%  случаите на рак на белия дроб, трахеята и бронхите се дължат на тютюнопушене.
  • В България според данни на СЗО „настоящите пушачи“ са близо 40% от населението.
  • Двеста различни видове рак предизвикват 1 от всеки 6 смъртни случая в световен мащаб,  а 1 от 5 от смъртните случаи, причинени от рак, се дължат на рака на белия дроб.
  • Ракът на белите дробове е най-честата причина за смъртност от рак, като заболеваемостта все повече се увеличава.
  • Повечето хора с рак на белия дроб се диагностицират късно, след като заболяването им е достигнало напреднал стадий (IIIB/IV), което възпрепятства възможностите за лечение.
  • Късната диагноза е причина за високата смъртност в Европа, като 80% от тези пациенти загиват в рамките на една година от поставяне на диагнозата.

Лиляна  ФИЛИПОВА
 

Коментари