Публикация

Кой е застрашен от “Holiday heart syndrome” по празниците

Кой е застрашен от “Holiday heart syndrome” по празниците

       През 1978 г. Филип Етингер и сътрудниците му въвеждат термина “Holiday heart syndrome”, който представлява остро настъпило ритъмно или проводно нарушение, следствие  прекомерната алкохолна употреба при хора без клинична изява на сърдечно заболяване. Те наблюдават 24-ма пациента,  хоспитализирани поради аритмия.  При всички била налице обилна консумация на алкохол  по време на уикенд или празник.

 

Най- честите ритъмни нарушения били надкамерна тахикардия и предсърдно мъждене.

 

При всички пациенти  изследователите наблюдавали бързо възстановяване на нормалния синусов ритъм след продължително въздържание от алкохол. За разлика от епизодичният прием на голямо количество алкохол, при  редовната консумация  възникват структурни и функционални нарушения, известни като алкохолна кардиомиопатия.

 

         Налице са много теории за механизмите  на появата на аритмия  под действие на алкохола. Най-общо могат да се разделят на две групи: директни ефекти върху миокарда и  въздействие на алкохола върху традиционните рискови фактори за предсърдно мъждене.

         Алкохолът причинява дисбаланс на автономната нервна система. Той повишава активността на симпатиковата нервна система, увеличава се сърдечната честота,  настъпва синусова тахикардия,намалява нормалната респираторна синусова. От друга страна алкохолът активира и парасимпатикусовата нервна система, повишава вагусовия тонус, скъсява предсърдният рефрактерен период , провокирайки изявата на предсърдно мъждене.

       Директен ефект върху миокарда има и метаболитът на алкохола – ацеталдехит. Той причинява локално възпаление и оксидативен стрес. Алкохолът повлиява вътреклетъчното съдържание на натрий,  променя  pH, което може да доведе както до ацидоза, така и до алкалоза вътре в миоцита. Той намалява съдържанието и на други електролити в организма- магнезий, калций, калий, което също благоприятства появата на ритъмни и проводни нарушения.

       При анализ на кардиограми на пациенти с аритмия, пиещи  голямо количество алкохол, в сравнение с въздържателите, се наблюдават редица нарушения в ЕКГ (б.а.-електрокардиограмата) - удължаване на PR-интервала, QRS-комплекса и QT- интервала.

 

          Освен ритъмни и проводни нарушения,  консумацията на алкохол повлиява  и съпътстващите заболявания.  Влошава обструктивната сънна апнея, което e свързано със зачестяване случаите на предсърдно мъждене. Алкохолът повишава систолното и диастолното налягане, влошава контрола на артериалната хипертонията. Обилното пиене повишава съдържанието на триглицериди в кръвта.  Алкохолът е с високо калорийно  съдържание, прекомерният прием води до затлъстяване, което от своя страна повишава риска от появата на захарен диабет.

 

           Голямото количество алкохол  застрашава от инсулт, сърдечна недостатъчност, причинява алкохолна фетопатия при бременни, аритмии, кариомиопатия, увеличава риска от възникване на внезапна сърдечна смърт.

Данните за ползите от алкохола са противоречиви. Не съществува количество алкохол, за което може да се каже, че е безопасно за организма!

 

          Съществуват и проучвания, според които умерената консумация на алкохол може да има и ползи за човешкия организъм. Изследвана е и ролята на ресвератрол в червеното вино. Резултатите от изследванията сочат, че силните антиоксидантни свойства на ресвератрола предпазват от образуването на ракови клетки. Полифенолът има действие, което не допуска възникване и развитие на възпалителни процеси. Намалява се рискът от сърдечно-съдови проблеми, високо кръвно налягане, натрупване на свободни радикали и образуване на ракови клетки и се регулира калорийният обмен. Извлича се от ципата на червеното грозде и други плодове. Червеното вино обаче съдържа много малка част от него, от порядъка на един милиграм на чаша вино.

         Умерената консумация   на  алкохол - 20-30 g  за мъже и 10-20 g за жени дневно,  повишава нивото на HDL-холестерол  ( б.а.-добрият холестерол) в сравнение с въздържателите. 

           Трябва да се каже, че многото наздравици не са единственият рисков фактор за  появата на аритмия по време на празниците. Един от често срещаните проблеми е преяждането. Пълните стомах и черва активират парасимпатикусовата нервна система, която стимулира  храносмилането,  почивката, съня, забавя сърдечната честота.  Това обаче при хора, склонни към аритми предразполага към активацията на малки зони от предсърдията, тригериращи абнормен ритъм.

         Друга опасност е прекомерната употреба на сол. NaCL задържа излишнo количество вода в човешкото тяло и повишава кръвното налягане. При  хора с артериална  хиперония, сърдечна недостатъчност, клапни пороци, голямото количество течности повишават налягането в предсърдията и действат като възможен механизъм за възникване наритъмни нарушения. Това са само част от причините, поради които  неблагоприятните сърдечно-съдови събитя зачестяват по време на празниците.

 

Съществува статистика, че на 25 декември се с лучват най-често сърдечни атаки, водещи до смърт. Вероятни причини за това са не навреме потърсена лекарска помощ, студеното време, преяждането, депресията.

 

      Ето няколко съвета как да се предпазим от сърдечно-съдови инциденти и да се наслаждаваме на настъпващите празници:

 

1.       При появата на първи симптоми или признаци на сърдечно страдания да се потърси лекарска помощ

2.       Да  се избягва прекомерната алкохолна консумация

3.       При пресърдно мъждене да не се приема никакво количество алкохол

4.       След нахранване се оттеглете от масата, за да избегнете преяждане

5.       Избягвайте солта

6.       И накрая, ако познавате някой, който е самотен, изолиран  или депресиран, споделете празника си с него, това може да бъде най-доброто  както за неговото здраве, така и за вашето сърце!

 

 

 

Забележка: Част от публикацията е отразена във в. "Марица".

Коментари