Луиза Браун, първото бебе „в епруветка”, е вече на 32. За това време медицината, помагаща и при стерилитет семейството да се радва на потомство, се разви много бързо. Успеваемостта при ин витро процедурата нарасна с пъти.

Ако държавата има пари, можем да връщаме по един ембрион, твърди д-р Ангел Ставрев от пловдивската клиника „Селена”.

Според видни европейски експерти, които бяха гости на XI национален конгрес по стерилитет в Пловдив, може би най-големият проблем обаче остава многоплодната бременност. И той не произтича от технологията, а основно от пациентите и обществото.

Световната тенденция е да се връщат най-много два ембриона, за да няма многоплодни бременности, като се върви към идеалния вариант – връщане на един ембрион.

„Мнозина не осъзнават ясните аргументи за по-високия риск от преждевременно раждане, както и от непосредствени или дълготрайни недъзи след многоплодна бременност”, каза английският проф. У. Леджер от университета в Шефилд. 

За да осигури балансирана информация по проблема, британският регулатор в областта на асистираната репродукция поддържа дори специален сайт „По едно наведнъж”, чиято цел е в близките 5 години да се намали броят на многоплодните бременности и да се облекчи товарът върху публичните финанси в резултат на преждевременни раждания и дефекти.

В България финансирането определя и практиката.

А тя е да се връщат повече от два ембриона, като съображенията са чисто икономически, не медицински. Защото докато на Запад публичните фондове заплащат 6 опита, в Израел – неограничен брой, у нас държавата дава пари за 3. „Като връщаме 3 ембриона, при добра успеваемост на процедурата не се налага следващ опит. Ако държавата имаше достатъчно пари, можехме да връщаме по един ембрион и всички бременности да са едноплодни. Но за това ще са необходими не 10 млн., а 30 млн. годишно”, каза д-р Ангел Ставрев от пловдивската клиника „Селена”.

Повишената успеваемост  и осигуреното финансиране дават вече различен отпреди години хоризонт – а именно, към намаляването на броя на връщаните ембриони.  Ин витрото е нещо много скъпо и държавата не е в състояние  да плати N броя опити. „Например в нашата клиника, ако връщаме по три ембриона, успеваемостта е над 60%.

Ако връщаме по един, ще бъде някъде между 15 и 18%. Законът разрешава връщане на три ембриона. А ние винаги редуцираме единия близнак, когато бременността е повече от двуплодна, а при някои жени и двата”, поясни д-р Ставрев.

При първи опит са разрешени 2. Ако жената има вече два неуспешни опита – тогава е допустимо връщането на 3.

От 2 години  клиниката прави предимплантационна диагностика в партньорство с най-близките центрове  в Милано и в Истанбул (за да може да съществува, подобен център обслужва 80 млн. население). И това е изключителен метод, който дава на лекарите  99% сигурност, че връщаните ембриони са генетично стабилни.
 
Психологическата  страна

Ако между лекар и пациент няма емоционален контакт, успеваемостта доказано спада с 15-20%, твърди експертът. Гинекологът поема около 30% от психологическата работа, а  психологът в клиниката посредничи при по-сложните случаи, когато жените са склонни на такава консултация, разбира се.

Успехът идва с доверието

Мария  Горанова, майка на двама близнаци на 1 г. 6 мес.:
Когато аз правих ин витро, нямаше сегашното ограничение за 3 ембриона и ми бяха върнати 4. Спонтанно  се саморедуцираха на три.

Аз исках да ги задържа и трите,  цялото семейство искаше това , но  лекарите бяха  категорични за риска  за живота на бебетата. Разясниха ми абсолютно всички алтернативи и рискове.

Най-важно е човек да има много добър и постоянен контакт с лекаря си, да му се довери, да е изпълнителен и много позитивно настроен.