Публикация

Какво е Бигорексия (мускулна дисморфия)

Какво е Бигорексия (мускулна дисморфия)

Бигорексията, известна под медицинското наименование „мускулна дисморфия”, е вписана като официална диагноза в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация (APA).

Диагнозата придобива популярност от края на 90-те години на XX век като форма на обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), което по-конкретно се категоризира като телесно дисморфично разстройство.

 

Засегнатите са предимно мъже, открояващи се с доминиращи обсесивни мисли за недостатъчно добре развита мускулатура.

 

Данни от академично проучване във Великобритания през 2016 година съобщават, че бигорексията засяга две на сто от възрастното население като броят им нараства сред подрастващите и младежите в студентска възраст.

 

Характерното за това психично разстройство е, че създава у разгледаната категория хора изкривени и трайни сетивни илюзии по отношение на телата им. Вследствие на това, същите формират ирационални убеждения, че колкото и да тренират, никога няма да могат да достигнат желания идеал на тяло, към който се стремят.  

 

Проведено изследване от Olivardia R, Pope HG Jr, Hudson JI, (2000г.). е установило, че 29% от мъжете с бигорексия са имали анамнеза за тревожно разстройство, а 59% са проявили някаква друга форма на разстройство на настроението.

 

От изключителна важност за точното диагностициране на това разстройство е да не бива тълкувано или обърквано от специалистите - психолози и психиатри, с нарцисизъм или прекомерна суета.

 

Психологически аспекти

 

Притесненията за образа на тялото започват в детските години, преминават в остра тревога в младежките и често траят през целия живот.

 

В съзнанието на болните от това разстройство се ражда убеждението, че имат физически проблем, а не психологически. Именно това е един от капаните на заблудата,  в който попадат.

 

Резултати от изследванията на (Bucchianeri, Arikian, Hannan, Eisenberg, & Neumark-Sztainer, 2013) показват, че недоволството от тялото при мъжете нараства във възрастовия период  от  средното училище до млада  и зряла възраст.

 

Притесненията за телесния образ, включително недоволството от формата на тялото, са свързани с редица вредни резултати, свързани със здравето на мъжете, включително общо отрицателно въздействие, депресия, тревожност, ниска самооценка, хранителни разстройства, мускулна дисморфия, стремеж към мускулесто тяло, нарушено сексуално функциониране и др. и намалено качество на живота (Bergeron & Tylka, 2007; Brennan, Lalonde, & Bain, 2010; Cash & Fleming, 2002; Cash, Morrow, Hrabosky, & Perry, 2004; Cramblitt & Pritchard, 2013; Dakanalis et al., 2015 ; McFarland & Petrie, 2012;Smolak & Cash, 2011).

 

Бигорексиците, за разлика от културистите, изпитват срам от формата и общата визия на телата си. Въпреки че притежават добри атлетични пропорции, те се възприемат като кльощави и вечно неудовлетворени от себе си. Поради вътрешното си чувството за срам, избягват да показват телата си на места като плажове, басейни или съблекалнята в залата - за разлика от бодибилдърите, които със задоволство презентират хипертрофиралите си  мускули във всеки удобен за това момент.

 

Психиатърът Д-р Кен Унг, който е наблюдавал около 20 пациенти с мускулна дисморфия през последните 25 години, твърди, че те по-често се срещат с пластичен хирург, отколкото с психиатър.

 

Сред психологическите аспекти на бигорексията са и наличието на преживени  травматични събития в миналото,  изразяващи се в:

  • Сексуален тормоз;
  • Физическо насилие;
  • Психическо насилие;
  • Домашно насилие;
  • Вербална злоупотреба;
  • Надпревара за съвършенство;
  • Любовно разочарование;
  • Насилие в училище – подигравки и критики по отношение на външния вид.

Например някои от жените, страдащи от бигорексия развиват заболяването след преживяно травмиращо сексуално насилие, с което психически трудно се справят. Изграждането на здрава мускулатура се явява за тях като „защитна броня”.

 

Част от мъжете и жените, жертви на какъвто и да е вид насилие, свързват мускулестото тяло с чувство на безопасност, което им гарантира спокойствие, че няма да бъдат отново обект на тормоз. За тези хора тялото се превръща изцяло в обект с основен акцент насочен върху това колко то е мускулесто и колко по-мускулесто би могло да бъде.

 

Бигорексичните мъже страдат от комплекса, че всички ги сочат и им се присмиват зад гърба , че са “слаботелесни”, което не кореспондира с реалността, тъй като за всички е видимо наличието на добре развитата им  физика.

 

Този тип мъже са с ниско самочувствие, а проявата на перфекционизъм, насочен към тялото им, се явява компенсаторен механизъм спрямо ниската самооценка, която си поставят.

 

Водени от перфекционистичните си цели те подчиняват значителна част от ежедневието си на интензивни тренировки, специални режими на хранене за покачване на мускулната си маса и най-опасната част – прием на различни химически субстанции.

 

Практиката сочи, че част от тях стигат до крайности като това да избягват сексуални контакти с партньорите си, за да пестят сили и енергия за усилени тренировки с тежести в залите.

 

Бигорексиците са хора, склонни към търсене на дефекти в телата си. „Отстранявайки” един от тях, те се впускат в търсене и откриване на следващи.  Така започват да живеят с идеята за дефекта, който поддържа нездравия им перфекционизъм. „Поправяйки” недостатък в тялото си, те  всъщност  несъзнателно правят опит да коригират психологическите си проблеми, във връзка със себевъзприемането си. По този начин, фиксирайки се единствено върху физическите си дефекти, те омаловажават себе си като пълноценни личности. Вглъбени в телата си, не осъзнават, че  пропускат значими моменти в живота си.

 

Идеята за мускулесто тяло се превръща в  еталон за много мъже. Все повече се увеличават смущенията в храненето и при мъжете, които до скоро засягаха предимно жените.

 

Отличителни черти на бигорексиците

  • Склонни са винаги да принасят жертви в името на тялото си;
  • Пропускат важни семейни или служебни събития, за да отидат да тренират в залата;
  • Загуба на работно място заради манията да тренират;
  • Прекратяване на връзки  в името на свободното им време за фитнес;
  • Изпитват чувство за вина при пропусната тренировка;
  • Дори и да имат тежки мускулни трески, въпреки болките продължават да вдигат тежести;
  • Избягват да се хранят по обществени заведения или когато са на гости у приятели;
  • Хранят се предимно в домовете си, тъй като там могат да контролират своя хранителен баланс, изчислявайки точната порция калории на хранене;
  • Мъжете с бигорексия обикновено се тревожат за процента телесни мазнини, които имат;
  • Следят редовно своя ИТМ (индекс на телесната маса);
  • Измерват килограмите си преди и след тренировка;
  • Движат се с кутии с храна и се хранят стриктно по часове;
  • Склонни са да развият и хранителни разстройства като булимия невроза;
  • Изпитват силна потребност да проверяват в огледалото как изглежда тялото им;
  • В по-напреднала фаза на разстройството проверките достигат до 12 пъти дневно;
  • Измерват ежедневно с шивашки метър размерите на части от тялото си (бицепси, бедра, гърди, талия и др.);
  • Мислите за тялото ангажира сериозна част от деня им;
  • Потребност от постоянно сравняване на тяло им с това на някой друг мъж, намиращ се наоколо;
  • Склонни са към употреба на анаболни стероиди, химически вещества и дори стигат до крайности като това да приемат опасни за здравето медикаменти в името на релефното тяло;
  • Развиват зависимост към въпросните вещества, тъй като те стават неизменна част от инструментариума за обслужване на невротичната им идея;
  • Често страдат от акне, гинекомастия, импотентност, оплешивяване;
  • Имат агресивно поведение;
  • Страдат от нарушения в дейността на сърдечносъдовата и нервната системи.

Мускулната дисморфия би могла да се разгледа като патологичен Адонис комплекс

 

В какво се изразява Адонис комплексът

 

Наименованието на комплекса идва от гръко-римския свят и се свързва с името на ловеца – Адонис, чието тяло е считано за изящно и несравнимо по красота и мъжественост дори сред боговете олимпийци.

 

Основната проява на комплекса е фокусирането в собственото тялото, което преминава във фикс-идея.

 

Част от жертвите на този комплекс могат да бъдат разпознати във фитнес залите като най-редовните посетители, които тренират до пълно изтощаване. Техен предпочитан модел е добре тренираното мускулесто тяло. Такива хора имат свой идол на когото подражават – обикновено с атлетични пропорции.

 

Трябва да правя това, което прави идолът ми.

Трябва да изглеждам мускулест като него… , а дали ще го постигна някой ден…

 

 Изкривяването на реалността тук се изразява в това, че засегнатите не зачитат индивидуалната си физическа конструкция, а се стремят да развият телесни форми като на нечие чуждо тяло. Тези идеи влияят на мислите им и допълнително се увеличава нивото на безпокойство в съзнанието им.

 

Лечение на бигорексия

 

Бигорексиците, подобно на анорексиците, не намират състоянието си за болестно, което води до малка вероятност сами да потърсят помощ и лечение. Ето защо, е важно разпознаването на тези симптоми от най-близките им.

 

Препоръчително е да се проведе индивидуална терапия с психолог, при необходимост преглед от психиатър и консултация с квалифициран специалист – диетолог за изготвяне на  подходящ и пълноценен хранителен режим.

 

Когнитивно-поведенческата терапия при това разстройство дава положителни резултати, когато се приложи в посока промяна на мисловните модели и заместването им с по-реалистични и постижими цели.

 

Някои препоръки

 

Ако разпознавате в себе си или Ваши близки симптоми на бигорексия е препоръчително да се потърси адекватна помощ. Нека сте наясно, че поемането на отговорност за собственото Ви здраве, е въпрос на здравна култура и себеуважение. То е не по-маловажно от промяната във външния вид, към която се стремите.

 

Няма нищо лошо в това човек да спортува и да живее активно, но всичко това е правилно, когато е умерено и не застрашава здравето и живота на човек.

 

Позволете си да приемете себе си, такива, каквито сте – автентични с всички свои позитиви и негативи. Погледнете на себе си през призмата на позитивното и приемете, че Вашето тяло и пропорции са само една част -  външната, от личността Ви.

 

Обичайте себе си и се грижете, както за здравото си тяло, така и за мира в душата си!

 

Автор: Стоян Петров, психолог

Снимка: unsplash

Коментари