Доц. Любомир Киров е председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) и Национален консултант по Обща медицина. Вицепрезидент е на Асоциацията на лекарите по обща/ фамилна медицина от Югоизточна Европа. Преподава Обща медицина в Медицински факултет на СУ "Св. Климент Охридски".

Доц. Киров, какви са проблемите, с които общопрактикуващите лекари ще изпратят 2019 г.? 

Проблемите са същите, каквито бяха и досега. Те се разделят в две групи - финансови и организационни. Финансовите проблеми са ясни, ние сме направили заявка за бюджета, която е съвсем умерена и съобразена със сегашните възможности, но е далеч от това, което би трябвало да бъде. Предстои да преговаряме за разпределение на бюджета в съответните цени. Убедени сме, че с исканото увеличение за догодина от 25 млн. лв. за ПИМП нещата ще се подобрят. Факт е, че миналата година бяха възприети стойностите, които ние предложихме.

И досега имаме почти 100% изпълнение на нашата финансова рамка, което се случва за първи път от 19 г. насам.

Това явно действа стимулиращо. Към момента се очертава над 54-55% от подлежащите да са преминали профилактичен преглед при личния лекар. Същото важи и за хронично болните, които наблюдаваме диспансерно. При децата нещата също стоят добре.

Какви биха били последиците, ако увеличението не се получи? 

Очакванията в момента са, да се случи. Ако не стане, това би създало, да кажем, определено напрежение в системата. Надяваме се, че нещата ще бъдат, както трябва. Заявеното финансиране все пак е малко на общия фон и може да реши проблемите на системата като цяло, но е полезно за ОПЛ, които сме навсякъде – и в малките, и в големите населени места, и хората първо търсят нас по какъвто и да е повод.

Като споменахте, че сте навсякъде, има ли непокрити райони?

Такива райони няма, хората навсякъде имат избран лекар. Няма държава, където на всеки 100-200 души да има лекар, защото не е ефективно. Разбира се, има райони, които са неатрактивни – отдалечени, трудно достъпни, с малко и разпиляно население. За подобряване на достъпа до медицинска помощ в тези места трябва да се включат и общините. Не само като отделят две стаи и дърва за зимата, защото сме чували такива оферти. Не това е начинът. Нужен е адекватен финансов стимул и логистика. Кметовете да помислят в тая посока и като искат тоя лукс, нека да решат как да го осигурят, не просто да обещават предизборно. В населено място със 100 души, няма как да има лекар, но може общината да осигури транспорт за хората, които имат необходимост да посетят лекаря поне два пъти седмично - от населеното място до това, където е разположена практиката на лекаря. Това би било достатъчно, тъй като това са предимно възрастни хора с хронични заболявания, които изискват добър контрол. За спешността има спешна помощ, когато се наложи.

Но, за съжаление,

твърде много политика и популизъм се вкарват в здравната система.

Тук е моментът да напомня, че здравеопазването е една скъпоструваща и трудна, изискваща много знания и умения дейност. Обучението на хуманните лекари не случайно е шест години, после специализация/и и доживотно усъвършенстване.  

Водили ли сте разговор с представители на местната власт? 

Никой не е проявил интерес да води разговори с нас. А това не е проблем, чието решение трябва да става по наша инициатива.  Ние сме лекари, не общински власти. Затова казах, че твърде много популизъм се вкарва в системата, а това вреди.

България се превръща в страната на констатациите. Всеки констатира наличие на някакъв проблем, но никой не дава идея какво може да се направи, а още по-малко някой се наема да я реализира. Затова се изисква кураж или мъжество, за да се осигури на хората една още по добра и човешка медицинска помощ.

И друг важен момент,

не трябва да се говори на хората, че имат само права, а че имат и задължения, които трябва да спазват

- да си плащат редовно здравните осигуровки например. Също трябва откровено да се каже, че с тези финансови средства, дори това което се случва е над лимита на възможното. Но това са теми за друг разговор.

Има ли застаряване сред ОПЛ? 

Да, ние го обявихме – 38% от общопрактикуващите лекари са над 60 г., 52% са между 50-59 г. Остават 10-12 процента по-млади колеги. Като преподавател по Обща медицина мога да кажа, че има интерес към специалността, но Наредбата за специализациите е анти политика в тази област и няма да доведе до желания резултат. Това важи не само за Общата медицина, а и за другите специалности – създават се трудности пред младите хора.

Правим всичко възможно да ги гоним в чужбина. Смея да кажа, че студентите ни са прекрасни деца – умни, кадърни. За мен подобно отношение е опит за убийство на бъдещата интелигенция. Необходим е специален разговор с Медицинските университети, които подготвят кадрите по Обща Медицина.

Намаля ли бумащината в работата на личните лекари?

Минаха няколко проекта, изхарчиха се няколко десетки милиона за т.нар. електронно здравеопазване. Сега се работи по, надявам се, последен проект. Представители на Националното сдружение винаги са давали необходимите съвети и консултации, когато са изисквани от нас в това отношение. Дано най-после електронното здравеопазване да се случи - електронен здравен запис (досие), обмен на информация, електронни рецепти и т.н. Всичко това ще облекчи нещата наистина.

За мен не е обяснимо защо до момента поне здравното досие го няма, дори да не е в съвършен и пълен вариант. Всеки месец всички даваме електронни отчети – както ние, така и колегите от специализираната и от болничната помощ. Тези данни постъпват в масива на НЗОК. Би трябвало да бъдат обединени и може би са. Това ви е досието, това е вашият електронен запис. Вашият лекар трябва да може да влезе в този масив. Същото се отнася до колегите от болниците, за да могат да го видят, когато се налага. Може да стане бързо и лесно. Наистина не знам за какво е цялото това мотаене!?

Да, наистина, за да бъде всичко законосъобразно, т.е. да има електронни рецепти и всичко необходимо, се изисква време, но най-сетне трябва да се направи. В редица европейски страни работят така отдавна и това им спестява време, създава удобство и води до по-голяма ефективност.

Това са организационни проблеми, които коментираме отдавна. При нас беше въведена хронометрия, т.е. задължително време за преглед. За профилактичен преглед, например, бяха отредени 10 минути. Ако консултацията е продължила 9 минути, значи лекарят не ви е прегледал и не му се заплаща, но ако е 11 -15-20 минути, няма стимули. В мандата на министър Петър Москов, след съответни разговори, това недоразумение бе премахнато от наредбата. Но, в духа на „приятелския огън“ тогавашното ръководство на БЛС го върна като критерий за качество в НРД, НЗОК приеха с радост и досега не искат да се откажат от това.

Това са едни безумия, защото при един пациент може да е нужен половин час за преглед, а при друг – 5 минути. Има ли значение колко точно е продължила консултацията, ако работата е свършена добре? Препоръките на Световната банка и на СЗО не се спазват, както и записаното в стратегията до 2020 г. относно финансирането и други параметри на първичната медицинска помощ, но хронометрията, което си е българско куцо творчество, се крепи от НЗОК и МЗ.

Има и други проблеми, които създават пречки. Да не говорим, че сме ограничени да назначаваме изследвания, да изписваме лекарства за някои заболявания, а всичко това създава затруднения на нас, както и на пациентите.

В края на тази година се надигна вълна срещу лекарското съсловие. Какво може да се направи, за да се преодолее?

Тенденцията да се изважда само лошото не е печеливша политика и ще се върне като бумеранг върху тези, които я водят.

Като лекари сме губили пациенти – моят баща почина в ръцете ми, въпреки че направих всичко, което можех.

Не успях да му помогна, макар че в подобно състояние съм връщал пациенти към живота. Не съм Бог, аз не решавам – правя, каквото е необходимо, защото Той ни е пуснал тук, за да помагаме. За съжаления има заболявания, при които, каквото и да направиш, нещата са необратими!

Затова, когато говорим за оценка на качеството на медицинските дейности, критерият краен успех е най-ненадежден, защото може да си направил всичко чудесно, но резултатът да е най-неблагоприятен. Това трябва да се обяснява на хората постоянно, за да разбират, а на да бъдат насъсквани срещу лекарите. Повече позитивизъм и по-малко агресия в мисленето и поведението. Това е един от пътищата, които водят към развитие.

НСОПЛБ като организация е позиционирана добре, което се дължи на това, което вършим, идеите, които имаме.

Хората не знаят, но тримесечните рецепти са наша идея, която беше въведена за тяхно улеснение. Това, което се върши при профилактичните прегледи и развитието му, както и при даспансеризацията, са в преобладаващата си част наши разработки и предложения. Такива са например мамографията, въведена като профилактика на рака на млечната жлеза, изследването на простатспецифичния антиген при мъжете (PSA) като скрининг за рак на простатната жлеза и др.

Ние сме организация, която изготвя идеи, решения и концепции и то професионално в областта на здравната политика, които да са в полза на всички. Защото, ако няма среда, в която и пациенти и лекари да се чувстват добре, няма да има работеща система.

Снимка: gpnews.bg

Върху интервюто работи Ирена Чернишева