До преди една година проф. Мария Фичева беше една от най-търсените специалисти, когато става дума за уши, нос, гърло. Оперирала е хиляди пациенти, на едни е върнала слуха, на други е спасила гласовете, на трети – живота.

Макар че и до днес общува с бившите си пациенти, миналата година проф. Фичева каза „край” на работата след 43 години отдаденост. Поради изключителната й резервираност към немедицински изяви, малцина знаят, че професорката е пра-пра внучка на патрона на българските строители  Кольо Фичето. Баща й пък е бил модел за паметника на Фичето в Дряново, заради физическата прилика с именития си предшественик.

Заболяванията на ушите, носа и гърлото са изключително чести в детската възраст, а след това се появяват острите и хронични гнойни заболявания на средното ухо. През последните десетилетия лечението на тези болести претърпя еволюция, особено след разработването на разнообразни групи антибиотици. Те намалиха усложненията и срока на боледуването при остро възпаление на ухото.
Но когато антибиотиците се приемат безразборно и нецелесъобразно, настъпват други процеси, образува се съединителна тъкан и се стига до трайно намаление на слуха, поясни пред Хелт медия проф. Фичева.

По думите й с въвеждането на операционния микроскоп и на инструменти за микрохирургия, на прецизни методи за изследване на слуха, се е стигнало до много добри резултати в подобряването на слуха на пациентите.

Ето какво още каза тя:
"За съжаление само 20 процента от болните с проблеми в слуха, подлежат на операция. Но има голям прогрес и в прецизността на слуховите апарати. Смята се, че първият слухов апарат е измислен от Бетовен. За да „чува” тоновете от пианото, той взел дървена летвичка, която слагал в устата си, а  другия й край опирал до пианото. Така усещал вибрациите и разбирал музиката.

Днес има шанс да се излекува и вродената глухота, особено след разработването на кохлео импланти. Те се прилагат с много голям успех и при съвсем малки деца. Има още един много важен метод за справяне с УНГ-проблеми – микроларингохирургията. Става дума за гласните връзки и за възможността да се стигне до тях и по най-точния начин да бъдат огледани и оперирани. Гласните връзки често се увреждат от неправилно поставяне на гласа, не само при певци и актьори, но и при учители, говорители, оратори. Затова и най-добрата операция не върши работа, ако човек не коригира начина на използване на гласа си".