CredoWeb
CredoWeb
Компания

Гъбарството не е за аматьори

Напълно здрав млад мъж умира от отравяне с гъби, за които е бил сигурен, че са ядливи... Това не е поредната история от новинарската хроника. Това е една реална случка от живота с поука.

32-годишен мъж набира и си приготвя ястие от диворастящи гъби, вярвайки, че е намерил същия вид, какъвто е брал и консумирал и друг път.

Осем часа по-късно започва да повръща и получава силни болки в корема, придружени от разстройство. След още десет часа, като вижда, че не се подобрява, се обръща към местната болница, в която е приет с обезводняване, повишени чернодробни ензими и нарушени показатели за съсирваемостта на кръвта.

Лекарите веднага подозират отравяне от гъбите и започват лечение с венозни вливания, пеницилин, промивка на стомаха и активен въглен.

Въпреки че повръщането и диарията спират след около 24 часа, кръвните показатели на младия мъж продължават да се влошават. Черният му дроб отказва и пациентът развива тежкото усложнение чернодробна енцефалопатия – увреждане на мозъка при чернодробна недостатъчност.

Едновременно се явява и бъбречна недостатъчност. Въпреки всички реанимационни усилия на лекарите мъжът – иначе напълно здрав - умира на деветия ден от консумацията на гъбите.

Тази истинска история много точно описва типичното развитие на тежко отравяне със зелена мухоморка. Гъбата, която, ако бъде консумирана, води в над 80 на сто от случаите до смърт, а при малкото оцелели – до тежки хронични здравословни проблеми.

Има и други отровни гъби, но зелената и бялата мухоморка са особено опасни именно поради минималната възможност отравянето да бъде преодоляно.

Защо се получава така? На първо място и двете гъби са двойници на широкоразпространените диви печурки. А много хора са убедени, че печурките нямат двойник...

Освен това мухоморката (аманита фалоидес) е много вкусна и с нищо не подсказва унищожителното си съдържание. Отровата й не се променя от никакъв тип обработка – печене или варене, изсушаване, обилно киснене във вода, консумация с алкохол и т.н.

Коварното е, че симптомите не започват веднага, а доста по-късно – след 8-10-12 часа, а дори и повече, когато цялото изядено количество е преработено от храносмилателната система и е попаднало в кръвта.

Така се изгубва възможността да се направи стомашна промивка и отровната гъба да бъде изведена от организма. Това е ефективно само до 2-3 часа след консумацията, когато човекът и не подозира какво му се случва.

Естествено, има много случаи на отравяния с опасни двойници, които са завършили благополучно. Пострадалите обаче трябва да знаят, че след лечението е добре да подпомогнат функцията на черния си дроб. За тази цел има продукти на растителна основа като „Хепасейв”.

Той представлява концентриран екстракт от индийско растение, което вирее в Хималаите. То е много древна билка, среща се в текстовете на Аюрведа и се прилага от хилядолетия за лечение и предпазване на черния дроб.

Но най-важното е, ако не познавате гъбите, изобщо не се изкушавайте да ги берете. Не взимайте и гъби от непознати хора, нито консумирайте ястия с неизвестно гъбно съдържание.

За съжаление има и опитни гъбари, които са починали от отравяния. И до днес се водят спорове защо се е стигнало дотам, но повечето специалисти отхвърлят широкоразпространената теза, че ядлива гъба, която е расла на мястото на съществувала преди това силно отровна гъба, може да придобие отровни свойства.

Все пак трябва да е ясно, че има разлики между зелената мухоморка и дивата печурка. На първо място, мухоморката има в основата на пънчето си ципеста торбичка (волва), а печурката няма. Ресните под шапчицата на мухоморката са бели, а на печурката – кремави, розовеещи или кафеникави.

Пръстенът около пънчето на печурката е тънък и самостоятелен, а при мухоморката се спуска от под шапчицата надолу, защото е част от разкъсаното общо покривало на младата гъба.

Невинаги зеленикавият цвят на мухоморката е ориентир, защото бялата мухоморка съдържа същите силни отрови, но отгоре шапката й не е зеленикава. Най-трудно се различават младите гъби, когато шапката им е свита. Затова дори опитни гъбари избягват да берат съвсем млади екземпляри.

Специалистите съветват, че всеки желаещ да бере диви гъби трябва да проучи стриктно и подробно няколко вида и да бере само от тях, при това след неколкократни обучения от опитни гъбари. Направете си таблица с описание на различните гъби и белезите им и си я носете в гората, защото в началото трудно се помни.

Мнения