Разходите за лекарства в България са необичайно високи – 43% от публичните средства.
Това каза Ане Шпрангер, научен сътрудник към Факултета по мениджмънт на здравеопазването в Техническия университет в Берлин, пред журналисти по време на представяне на доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС през 2019 г. в частта за България.

По думите й би трябвало тези разходи да се намалят, отбелязва БТА.

Болничният престой в страната

ни е два пъти по-кратък в сравнение с другите европейски държави, като в България средният болничен престой е пет дни, посочи тя и добави, че процентът на хоспитализации е двойно по-голям в сравнение с ЕС.

Според Ане Шпрангер би трябвало да се отделят повече средства за дългосрочна грижа за пациентите, но не в болнични условия. От публичните средства 34 на сто се разходват за болнично лечение.

Доплащането от страна на пациентите

е на едно от най-високите нива в ЕС, като само 52% от средствата са публични, добави експертът. Разходите за здравеопазване в България на глава от населението - 1300 евро, са най-ниските в страните от ЕС.

Продължителността на живот в страната ни

е най-ниска сред европейските държави, като до преди две години показателите ни са били еднакви с румънските. Румъния вече е с по-добри показатели за продължителност на живота.

Смъртността от сърдечносъдови заболявания и от исхемична болест на сърцето е висока, така е и в останалите държави, но там се отчита намаляване, каза още Ане Шпрангер.

В България все по-малко хора се обхващат с ваксини, особено срещу морбили, въпреки националната задължителна програма.

Много голям дял от населението не е здравноосигурен

- близо 10 на сто, каза още експертът и подчерта, че една четвърт от неосигурените не плащат, защото не вярват в системата. Друга група, основно от ромски произход, дори няма документи за самоличност, добави Ане Шпрангер. Близо 10-14 на сто от населението ни няма добър достъп до медицинска грижа.

Има доста голям брой лекари в страната

особено в сравнение с Германия, но те не са разпределени равномерно, показват още данните от доклада. Едва 15 на сто от медиците са общопрактикуващи лекари. Много малък е броят и на медицинските сестри.

Отчита се увеличаване на разходите за профилактика, но ефектът не е очакваният

По думите на Ане Шпрангер трябва да се обърне внимание на предотвратимата смъртност и на подобряване на амбулаторната грижа.

Експертът препоръчва реформа и по-строг лицензионен режим на лечебните заведения. Има предизвикателства пред устойчивостта на системата за здравеопазване в България, подчерта тя.

На срещата присъстваха Цветан Кюланов, и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България, и Филип Домански, анализатор на здравни системи в генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ в ЕК.