Бързо действащите препарати не винаги са най-доброто решение. Ежедневната хидратацията на кожата е ключова

Доц. Дърленски, какво се промени в познанието за атопичния дерматит през последните години?

Атопичният дерматит е едно вълнуващо заболяване, защото попада в сферата в дерматологията, в която има изключително голям напредък през последните години. От 2006 г. вече се знае каква е причината за заболяването при голяма част от децата - наследствена липса на белтъка  филагрин в кожата. Когато него го няма, кожата става изключително суха и склонна на места да образува характерните обриви за атопичния дерматит. Най-често при малките деца обривите са по бузите, скалпа, външната повърхност на крайниците. Когато децата поотраснат и станат на 2-3 г., тогава най-обичайната зона на обривите са сгъвките на ръцете и сгъвките на задколенните стави, а също така на гривнените и лакътните стави на ръцете. Хубавата новина е, че близо 80% от децата успяват да израстат това състояние. Не казвам случайно „състояние“. Прогнозата е, че в индустриализирания свят

през 2050 г. всяка второ дете ще се ражда с атопия – предразположеност за развитие на атопичен дерматит

Това е състояние, болест на  цивилизацията, но на практика, поради добрата си прогноза голяма част от пациентите успяват да се научат да живеят с нея, без да им създава проблеми в живота.

Как се развива заболяването обичайно?

Най-често заболяването започва във възрастта между 3 и 9 месеца. Обикновено няма външна причина за обострянето на състоянието и за провокирането му. Често родителите вярват, че то е свързано с алергия към някаква храна - краве мляко например. Много колеги също слагат знак на равенство между атопичния дерматит и алергията към кравето мляко, което далече не е така.

От 100 деца с атопичен дерматит едва 20 имат алергия към кравето мляко

Най-честият външен провокатор е есенно-зимният сезон. Когато е лято и има слънце и морска вода, тези деца са добре. Когато обаче се застуди и засуши, атопичният дерматит се обостря.

Каква е спецификата на атопичния дерматит през пубертета?

През пубертета страдат много по-малък процент от младежите спрямо децата в ранна възраст. Тези, при които има някакви кожни прояви по време или след пубертета, най-често отново са с обриви по сгъвките на лактите, коленете, глезените и гривнените стави. Могат да бъдат засегнати също клепачите и устните. През зимата зоната, която е най-често засегната от атопичния дерматит, са дланите, защото са подложени най-често на сухото и студено време.

Постоянното миене на ръцете, което се прави абсолютно неконтролируемо в XXI век, също е фактор. От значение е и липсата за защитни средства и кремове, които да възстановят тази кожна бариера.

През пубертета заболяването много по-чувствително засяга качеството на живот

на пациентите.

Можете да си представите какво е за един тийнейджър, който има суха,  сърбяща кожа и обриви, да се появи пред гаджето или пред връстниците си в училище и да им обяснява, че не е заразен и че не е опасен за околните. Това може да стигматизира младите хора.

Известно е, атомичният дерматит не се израства от всички и може да засегне хора в по-напреднала възраст. Защо се получава така?  Какви са спецификите на заболяването в този период?

Между 20 и 30% от случаите на атопичен дерматит са при възрастни пациенти.  Обикновено това са затегнатите и по-сложно протичащите случаи. Затова се търсят нови терапевтични лекарствени средства. Разчита се много на т.нар. биологични терапии. Трябва да се знае, че в хода на протичане на заболяването може да се наблюдава т.нар. атопичен марж. Като дете пациентът има кожни прояви  - дерматит, екзема на кожата, сърбяща и суха кожа. В един момент това може да се израсте и премине, но

на мястото на атопичния дерматит може да се развие сенна хрема, алергичен ринит, риноконюктивит или астма

Това се случва в 10 до 15% от случаите и се смята за най-сериозното усложнение на атопичния комплекс.

Доколко атопичният дерматит влошава качеството на живот?

Сериозно. Особено тежките и много тежките форми. Пациентите имат качество на живот, подобно на тези с онкологични и хронични заболявания като високо кръвно, диабет, метаболитен синдром. Това оказва сериозно влияние върху социалното, половото, битовото общуване. Фактът, че обривите са видими и достъпни за всички наоколо и че са свързани с един постоянен сърбеж, създава огромен дискомфорт на пациентите.

Какви са актуалните тенденции в терапията?

Има много ясен консенсус на Българското дерматологично дружество за това как се лекува и какво е поведението при атопичен дерматит, независимо от тежестта му. На първо място е задължително терапевтичното обучение на пациентите - как  да участват сами в лечението си, как да прилагат кремовете, да не се отказват от лечението, да се мотивират да провеждат постоянно външно хидратиране на кожата.  Второто задължително нещо е приложението на емолиенти - вещества, които нямат активни лекарствени компоненти, но хидратират и възстановяват кожната бариера, която най-много страда при атопичния дерматит. Оттам нататък, ако формата на заболяването е лека, избираме локална терапия. Най-често това са локални стероиди или локални калций-невринови инхибитори. При по-тежките форми можем да включим фототерапия – с лампи, които подобни на солариум кабини. Можем да включим и системна терапия, която включва имуномодулиращи лекарства. При най-тежките, резистентни на лечение форми, вече се включват имуносупресори - вещества, които потискат имунната реакция към кожата. Също така и биологичните терапии, за които споменах.

Много родители се притестяват от кортикостероидните препарати.

Така е. Наше проучване от 2016 г. показа, че близо две трети от майките на децата с атопичен дерматит не искат и имат страх от лечение с кортикостероиди, въпреки че този страх е необоснован. Хубаво е, че в XXI в. вече имаме алтернатива на кортикостероидите. Класът медикаменти, който се появи преди десетина година -  т.нар. калций-невринови инхибитори, имат подобен на кортикостероидите имуномодулиращ ефект, но нямат странични ефекти като изтъняване на кожата, атрофия, риск от инфекции, риск от злокачествени заболявания.

Говорейки за локална терапия, може би абсолютната новина от последната година е, че емолиентите играят ролята за превенция на заболяването. Ако една майка има във фамилната си история атопичен дерматит или самата тя страда от него, начинът да профилактира детето си е още от първия ден на раждането да започне да маже цялото му тяло с емолиенти -  хидратиращи, овлажняващи средства, без лекарствени компоненти. Доказано е, че това намалява риска за развитието на атопичен дерматит с 33-50%.

Разработват се и некортикостироидни кремове за мазане, за локална терапия, които се очаква да нормализират микробното натоварване на кожата.

Кои прерарати действат най-бързо и доколко бързият ефект е знак на ефективност?

Най-бърз ефект дават кортикостероидите. Не винаги обаче бързината е нещото, с което се съобразяваме. Първото правило в медицината е „първо не вреди“. Така че се стараем, а и индустрията като цяло е насочена към това да разработва

нови лекарства, локални или системни, които на първо място са безопасни

Кои са най-честите грешки, които се допускат в лечението?

Най-често вместо да се продължи един локален противовъзпалителен курс (било с кортикостероид или с друго средство) обикновено недерматолозите правят тези курсове изключително кратки и излизат бързо и рязко от лечението. Това води до чест рецидив. Това бих определил като най-честата причина за обостряне и повод децата да идват и да търсят помощ от дерматолог. Подценява се и ролята на ежедневното хидратиране на кожата. Прави ми впечатление, че при нас идват пациенти, на които не е обяснено колко важна е тази външна хидратация. А сухотата на кожата при пациентите с атопичен дерматит не може да се повлияе от поемане на вода или други течности през устата. Единствено и само външната хидратация на кожата дава ефект.

Храненето от значение ли е при атопичен дерматит?

Едно време поставяхме пациентите на тежки диети и ограничения от шоколад, цитруси, риби, ядки и т.н. Най-новата хипотеза и най-новите доказателства сочат, че колкото по-рано се включат потенциални алергенни храни като яйца, мляко, рибни протеини, толкова по-лесно е тези деца да развият толеранс и да не развият алергия към тези храни. Така че най-новата стратегия е без ограничаващи диети при децата с атопия. Такава се налага само ако има доказана свръхчувствителност към някаква храна.