Преодоляват синдрома на професионално прегаряне в Балинтови групи

Комплексен онкологичен център, град Пловдив, е здравно заведение, в което освен грижа за пациента, се полагат здравни грижи и за персонала. Главна заслуга за това има ръководителят на центъра- д-р Парашкев Цветков, който е стартирал собствена програма. В КОЦ-Пловдив действа една от най-ефективните форми за справяне с емоционалното изтощение и превенция на развитието на Бърнаут синдрома /синдрома на прегарянето/. Това обясни един от психолозите в здравното заведение Екатерина Виткова, която работи с групите. Изхождайки от професионалния си опит, тя подчерта,

че онкологичната практика е една от най-трудните и стресиращи области в медицината.

Специалистите в тази област ежедневно са изправени пред предизвикателствата, свързани с живота и смъртта, прилагат силно токсични терапии, трябва да се справят с бързия темп на развитие на онкологията, в същото време да са внимателни в комуникацията с пациентите. Това ги поставя в ежедневни ситуации на стрес, обясни Виткова.

Професионалният стрес действа продължително и има последствия, които мога да се появят след време. Точно затова и онколозите са едни от най-засегнатите от Бърнаут синдрома, който влияе негативно върху грижата за пациента, взаимоотношенията лекар-пациент, личните взаимоотношения и цялостното качество на живот. По тази причина психолозите в най-големия oнкоцентър в Южна България прилагат тактики за сваляне нивото на стрес сред персонала. Факт е, че в отделенията, в които са провеждани балинтови групи, медицинските екипи показват ниски нива на Бърнаут.

В Балинтовата група лекарят се научава да разбира по-добре емоционалните реакции и състояния на пациента, което прави по-ефективно общуването лекар-пациент .

Балинтовата група не е терапевтична, но оказва терапевтичен ефект, както за споделящия, така и за всички участници. Тя е форма на подкрепа, която индиректно повишава професионалната удовретвореност, а понякога може да разреши и проблеми от междуличностен характер. В процеса групата могат да се обсъждат т.нар. трудни пациенти, да се експресират преживяванията на специалиста в безопасна среда. Обсъждането осигурява възможност за себерефлексия, свързана с взаимоотношението специалист – пациент.