Д-р Иво Мильотев е началник на Неврологично отделение в МБАЛ „ЦентралХоспитал“ в Пловдив, към който през 2017 г. бе разкрит Център за диагностика и лечение на Множествена склероза (МС).
Д-р Мильотев завършва медицина в Медицински университет в Пловдив през 1992 г. Придобива специалност по неврология през 1997 г. Работил е в неврологично отделение на МБАЛ "Св. Пантелеймон" в Пловдив и в МЦ  „Кючук Париж“, където дава консултации и в момента. Бил е директор и зам.-директор на УМБАЛ "Пловдив", бившата Окръжна болница. Има следдипломна квалификация по ЕЕГ изследване. Член е на екипа, извършил първата тромболиза в България, съвременно лечение на инсулт, което цели да бъде възстановен кръвотокът в запушен мозъчен съд.

С д-р Иво Мильотев разговаря екип на marica.bg във връзка със зачестилите оплаквания от главоболие в студените дни. 

- Д-р Мильотев, какви са причините през зимата толкова много пациенти да се оплакват от главоболие? 

- Във връзка с настоящия зимен сезон един от множеството  причинни фактори е промяната във времето. Много пациенти, страдащи от мигрена, твърдят, че могат да предсказват движението на барометъра, защото при тях води до пристъпи.  
От всички болкови състояния несъмнено главоболието и неговият „конкурент“ болките в гърба са най-честите оплаквания, които принуждават пациента да се обърне към лекар. Почти всеки човек (90 процента) е имал поне веднъж главоболие в живота си. Доста често това се случва през зимните месеци, но всъщност има толкова много причини за главоболие, че в медицинските центрове се разкриват клиники по главоболие. Защо толкова много болки се локализират в главата, е въпрос, който предизвиква интерес. 

- И защо е така?

- От една страна, лицето и скалпът са по-богато снабдени с болкови рецептори в сравнение с останалата част от тялото, вероятно за да предпази скъпоценното съдържимо в черепа. От друга страна, устната и носната кухина, окото и ухото са деликатни и високочувствителни, а трябва да се предпазват, когато са поразени от заболяване. И накрая, по-високообразованите хора са по-загрижени за това какво се случва в главата им повече, отколкото в другите части на тялото им. Доколкото там се помещава мозъкът, появата на главоболие често предизвиква въпроса дали не се касае за мозъчен тумор, или друго мозъчно заболяване. 

- Кое е най-характерното за болките в главата?

- Според международната класификация на главоболието се различават три големи групи. Първични и вторични главоболия и краниални невралгии. Първичните главоболия не се дължат на друго заболяване и включват мигрената, тензионното главоболие и тригeминалните автономни цефалгии.
Вторичните главоболия възникват при подлежащо друго заболяване или състояние. Те се дължат на травма, съдови или други интракраниални нарушения, прием или спиране на химични субстанции, инфекции, болести на очите, носа, ушите, гърлото, зъбите и на психични проблеми.  В повечето случаи се предизвикват от доброкачествено състояние или преходно състояние (простудно заболяване, алкохолна консумация) и само в 2 процента се дължат на структурни мозъчни лезии. Доколкото главоболието се причинява по-често от други медицински и по-рядко от неврологични заболявания, то най-често първата среща на пациент, страдащ от главоболие, е с общопрактикуващия лекар, който обаче трябва да има познания в областта на неврологията, тъй като главоболието може да се дължи на потенциално застрашаващи живота заболявания. 
Мигрената е повсеместно  фамилно разстройство, характеризиращо се с периодично, предимно едностранно често пулсиращо главоболие. То започва в детството, юношеството или ранната зрялост и се повтаря с намаляваща честота с напредването на възрастта. Освен най-често срещаните мигрени с аура и без аура съществуват и други варианти - менструална, от базиларен тип, фамилна хемипластична, офталмалогична и ретинална мигрена. Диагнозата се поставя на базата на анамнезата и неврологичното изследване чрез критериите IHS при изключване на вторично главоболие. 

- Кое главоболие е най-често срещаното?

- Тензионното, което обикновено е двустранно, с тилна, странична или челна локализация, но може да бъде дифузно. Пациентите го описват най-често като тъпо, но прецизният разпит разкрива и други усещания - пълнота, стегнатост, или напрежение, като шапка  или лента,  подуване на главата. Обикновено не нарушава ежедневната активност. Началото му е по-постепенно от мигрената и веднъж появило се, може да има леки флуктуации и да продължи седмици, месеци, дори години. За разлика от мигрената, рядко започва в детството и юношеството, по-често в зряла възраст и се съпровожда от тревожност, уморяемост или депресия.
Различава се епизодично - до 15 дни, и хронично - над 15 дни в месеца, тензионно главоболие. Отново диагнозата се поставя на базата на анамнезата, клиничния преглед и критериите на IHS (Международно дружество по главоболие). Най-редкият вид е кластърното главоболие, което, за разлика от мигрената, е по-често срещано при мъжете, само 10-30 процента от страдащите са жени. Етиологията не е известна. Има данни за наследственост, по-често при жените. Пристъпът започва внезапно, болката винаги е едностранна в или около окото и се последва от запушване на носа. Често обхваща челото, бузата, а понякога и долната челюст. Пристъпите настъпват със забележителна регулярност всеки ден за период, който може да продължи от 6 до 12 седмици, последван от период без никакви оплаквания за месеци и години. Отново са необходими утвърдените критерии по IHS.

- Има ли други видове?

- Съществуват и други, по-ре​дки видове - първичн​о главоболие при кашлица, първично пробождащо главоболие, първично главоболие при физически усилия. Диагнозата при тях не може да се постави без задълбочени изследвания.
Вторичните главоболия настъпват вследствие на други заболявания и са негов симптом. Най-честите причини са злоупотреба, постене, инфекции и травми. Клиничната характеристика често съвпада с тази на първичните, което създава диагностични проблеми. Диагностичните критерии на Международното дружество по неврология изискват за поставяне на диагнозата наличие на заболяване, което да предизвиква главоболие, тясна времева връзка между главоболието и заболяването или да има данни за причинна връзка. Главоболието трябва да намалява или изчезва до три месеца след успешното приключване.