Представям ви и втората част от темата " Атмосферните замърсители " .

1. Стирол - стиролът е летлива безцветна теночст, използва се в производството на полимери, промишлеността, производството на пластмаса и смоли.

Прониква в организма при вдишване и в малка степен през кожата.

Попаднал в организма се характеризира с бързо разпространение и се натрупва основно в мастната тъкан.

Често предизвиква възпаление на очите, нарушения свързани с храносмилателната система, депресивни състояния.

Метаболитите на стиролът се елиминират чрез урината.

При професионална експозиция на стирол се наблюдава :

- дразнене в очите

- дразнене на дихателните пътища

- ефекти върху централната нервна система, които се изразяват чрез :

- отпадналост, умора, главоболие, замаяност, които се наблюдават при концентрация на стирола над 200 мг/м3.

Продължителната експозиция на стирол , може да доведе до нарушение в ЕЕГ.

Обонятелния праг на стирола е 70 мг/м3.

Данните за евентуален мутагенен или канцерогенен ефект на стирола са неубедителни и ограничени.

Стиролът може да се разглежда като канцерогенно вещество с риск от 3-та група.

Според нашето законодателство :

ПДК - максимално еднократна доза ( за 60 минути експозиция ) - 0,005 мг/м3

ПДК - средноденонощна доза ( за 24 часова експозиция ) - 0,003 мг/м3

2. Органични съединения с 3 и повече бензолни ядра - изградени от въглерод и водород.

- Антрацен ( C12 H10 )

- Бенз( а ) пирен ( C20 H12 )

- Нафталин ( C10 H8 )

Образуват се при нагряване на кокс, каменовъглен катран, асфалт, нефт и други петролни продукти, при унищожаване на твърди отпадъци.

С най-висока токсичност са : Бензо ( А ) Пиренът, Антраценът, Фенаптрена, Хризен и Пирен.

Те се съдържат в каменовъгленият катрант, смолите и в техните фракции на нефта.

Отделят се от двигателите с вътрешно горене ( бензинови и дизелови )

Отделят се също и с димните газове при горене на твърдо гориво, грил и др, интересно е да е отбележи, че някой зърнени храни и варива, като пшеницата, лещата, ръжта притежават свойството да синтезират полициклични въглеводороди.

2.1 Път на проникване - постъпват в организма чрез :

- вдишване

- поглъщане

- пряк контакт с кожата

Наричат се убиквитерни замърсители на околната среда. Като липофилни съединения се натрупват в млякото, мастната тъкан, претърпяват чернодробен метаболизъм.

Елиминират се чрез урината и жлъчните пътища.

Техният метаболизъм може да бъде ускорен при индивиди с висока активност на ензима - арилхидроксилаза.

Те се свързват с повишена заболеваемост от :

- рак на белия дроб

- рак на ларингса

- рак на черния дроб, кожата, стомаха и кръвотворната система

Токсичното им и канцерогенно действие се дължи на образуването на епоксиди.

Полициклиничните въглеводороди са канцерогенни вещества от I - ва група.

Антраценът е силно токсичен и за лигавиците и кожата.

Нафталенът поразява :

- Стомашно - чревния тракт

- ЦНС и по-специално невроните

- Уврежда бъбреците

- причинява хемолиза, левкоцитоза, анемия.

- еритем, екзема

- остри дерматити

3. Пав - Полиароматни въглевородори

3.1 Постъпват в организма основно чрез вдишване, свързват се с мутагенен и канцерогенен ефект - основно с рак на белия дроб.

4. Други замърсители с няколко думи казани за тях :

- Формалдехид - проявява остро дразнещо действие, върху лигавиците на носа, очите, горните дихателни пътища.

- Акролеин - силен иритант, присъства в атмосферата при фотохимичният смог и задимените от цигари помещения.

- Халогенопроизводни - инхалаторен път на проникване и често се свързват с ефекти върху ЦНС - наркотично действие и ефекти върху целият организъм - така нареченото общо отровно действие.

- Тетрахлорометан - постъпва по инхалаторен път, чрез дихателната система, стомашно - чревният тракт или кожата.

Проявява токсичен ефект върху ЦНС ( наркотично действие или ефект ) ,силно главоболие, замаяност,  силно токсичен за черния дроб, уврежда бъбреците.

Дразни гърлото, очите, носа и горните дихателни пътища, наблюдава се гадене и повръщане.

Оказва влияние с прояви и върху сърдечно - съдовата система.

Симптомите на отравяне се развиват още в първите 3 часа и прогресират до кома.

При по-продължителна остра експозиция, завършва с фатален край като се проявяват - гърчове, кома, и смърт поради тежката наркоза.

Острата токсичност на тетрахлорометана се появява с увреждане на стомашно - чревният тракт - гадене, повръщане, абдоминални болки, диария, хематемеза.

Най - сериозните отстрочени прояви са :

- хепатотоксичността

- нефротоксичността

- признаците на чернодробно увреждане могат да се проявяват до няколко часа след експозиция и отсрочено до 2-3 дни, при това без прояви на депресивен или наркотичен ефект върху цнс.

Биохимичните промени се свързват със силно повишена активност на аминотрасферазите и други ензими на черния дроб.

Бъбречното увреждане се проявява с различна симптоматика на остра бъбречна недостатъчност.

4.1 Лечение - Лечението зависи от пътя на постъпване на тетрахлорометана :

- ако отравянето е перорално се предизвиква повръщане и се приемат салинни очистителни.

- ако интоксикацията е възникнала след инхалиране на пари, пострадалият се извежда на чист въздух и се подава кислород като се прилагат аналептици.

- Лечението на острата чернодробна и бъбречна недостатъчнст ( хепато - ренален синдром ) е трудно и много често настъпва фатален изход.

5. Хлороформ - най-често използваният разтворител и екстрактор.

Постъпва в организма през дихателните пътища, през стомашно - чревният тракт и кожата.

Натрупва се в мастната тъкан, мозъка, черният дроб и бъбреците.

50 - 70 % от инхалираният хлороформ се изхвърля непроменен с издишването, а друга част се метаболизира .

Токсичността на хлороформ се дължи на метаболитно активиране с участието на P450 ензимите. Образуват се дву и три хлорни производни.

При окислителната метаболитна реакция се получава фосген, който е силно токсичен за бъбреците.

6. Хлорометан

- има слабо наркотично действие, но е силно токсичен за цнс

- токсичността спрямо цнс се дължи на образуването на метанол, койт се натрупва в организма , трансформира се до токсичните метаболити ( формалдехид и мравчена киселина ) и бавно се елиминира.

- описани са тежки случаи на отравяне с хлорометан ( фреон 40 ), с продължителна загуба на съзнанието, клонични и тонични гърчове и загуба на рефлекси.

7. Нитро и Аминопроизводни на въглеводородите - интересното за тях е, че образуват метхемоглобин.

Възникващата в последствие хипоксия на тъканите води до нарушена функция на всички органи:

- Цнс

- Сърце

- Черен дроб

- Стомашно - Чревен тракт

- бъбреците

- Кожният контакт води до дерматити и кожни алергии

Някой аминосъединения причиняват тумори на пикочо - отделителната система.

А) Нитробензен - основна суровина за получаване на анилин и други оцветители, използва се и в текстилната промишленост, каучуковата промишленост и фармацията.

Метаболизира се по два пътя :

1. Чрез редукция до анилин

2. Чрез ароматно хидроксилиране

Поради изразената си липоразтворимост нитробензена се разпределя, както следва :

- в най-голямо количесто се натрупва в мастната тъкан, черният дроб и по-малко в циркулаторната система.

Елиминира се чрез урината - бавно ( 2- 3 седмици )

Б) Анилин - постъпва лесно през кожата и при инхалиране. Метаболизира се напълно чрез ароматно окисление до аминофеноли.

Анилин е особено опасен за децата, защото силно понижава съдържанието на хемоглобин и при тези условия съществува риск от летален изход.

При отравяне с анилин не се приемат мляко и алкохол.

В) Толуидините са известни като силни канцерогени - те причиняват възпаление и рак на пикочният мехур.

Г) Нафталините са известни с канцерогенното си действие - например веществото 2- нафталин е класифицирано в I-ва група канцерогенно вещество.

Допуска се радикалов механизъм от действието му, свързан с увреждане на ДНК.

Следва продължение с част III........