Продължавам с третата част от темата " Атмосферните замърсители "

1. Карбонилни производни на Въглеводородите - Алдехиди и Кетони

А) Алдехиди - алдехидите се образуват при окисление на ВВ от слънчевата светлина, при непълно горене на дървата.

Източник на замърсяване са и полимерната индустрия, където алдехидите се използват при получаването на лакове и лепила.

Алдехидите са силно реактивни съединения, като за кратко време стават замърсители на атмосферата.

Около 50 % от общото количество алдехиди в замърсената атмосфера се пада на формалдехида, а около 5 % на акролеина.

1. Действие на алдехидите :

- Специфично здразнещо действие, върху лигавиците и кожата.

- Причиняват очна иритация

- Локално дразнещо и сенсибилизиращо действие

- Прониква в организма инхалаторно и по кожен път с висока степен на резорбция

- Има директен разднещ ефект върху лигавиците на носа, очите, горните дихателни пътища и кожата.

2. Алдехиди - формалдехид

При постъпване в организма се наблюдава следната клинична картина :

- при инхалиране причинява бронхоспазъм, затруднено дишане

- има потискащо действие върху ЦНС, изразено в различна степен, в зависимост от количестото инхалиран формалдехид до пълна наркоза.

- попаднал в устата се метаболизира до метилов алкохол и мравчена киселина, която бавно се разгражда до CO2 и H2O.

- експозицията на формалдехид причинява кожни алергични реакции, особено при чувствителни индивиди.

- смята се, че продължителната експозиция на формалдехид се свързва с развитието на тумори при хората и затова той се отнася към II - група на канцерогенните вещества, с доказан ефект върху животните.

- възникват плоскоклетъчни карциноми на носа.

Б) Кетони - представители

- ацетон

- хлорацетон

- бромоацетон и др.

Те са сълзотворни вещества и се използват като разтворители на целулозата, каучука, смолите, за денатуриране на спирт, като суровина за производството на бои и лакове.

Високата им летливост обуславя лесно замърсяване на работната среда, по инхалаторен път на проникване в организма.

При високи концентрации се увреждат горните дихателни пътища и белият дроб.

При надпрагови концентрации се наблюдава дразнещо действие върху лигавиците на очите, носа и гърлото.

При контакт с кожата те засягат повърхностния слой - зачервяване на кожата до появата на мехури, в зависимост от концентрацията на разтвора.

3. Бромобензен - халогенирано производно с висока токсичност.

Известен е като индустриален разтворител с хепатотоксичен ефект.

Механизъма на неговата токсичност е комплексен.

При инхалиране има директен увреждащ ефект върху бронхиолите, причинява бронхиоларна некроза т.е инхалирането на бромобензен е особено опасно за дихателната система.

При постъпване в устата се метаболизира в черния дроб до токсични метаболити, които могат да се детоксикират от глутатион.

Получените реактивни метаболити взаимодействат с протеините ни причиняват увреждане на черния дроб и бъбреците.

Патологичните промени в чернодробните и бъбречни клетки се дължат на клетъчна некроза.

4.Винил хлорид -  Определение - има широко приложение в промишеността и бита за производството на строителни материали и изделия за жилището.

Източници на винил хлорид са индустрията, различни полимерни материали на основата на поливинил хлорид вкл. - детски играчки и хранителни опаковки.

Винил Хлорида мигрира от бутилките към съхраняващите се в тях алкохолни напитки , вода, оцет и др.

При остаряване поливинил хлоридът започва да отделя мономера си и става причина за експозиция на винил хлорид.

4.1 Път на проникване

- главен път за проникване в производствени условия е инхалаторният.

- около 60 % от мономера се елиминира непроменен с издишвания въздух.

- останалата част се метаболизира чрез екопксидация или по други пътища.

- при ниска концентрация метаболизмът става чрез цитохромните ензими.

4.2 Клиника

- Предизвиква биологично алкилиране на базите в ДНК. Това определя неговото канцерогенно, мутагенно и тератогенно действие.

- Дразнещо действие върху лигавиците на горните дихателни пътища.

- При висока концентрация има депресивен ефект върху ЦНС, може да причини остро отравяне.

- При хронична експозиция се отличава с полиорганна токсичност ,фиброза на черният дроб и хепатомегалия.

- Уврежда съдовете ( синдром на Рейно )

- Кожни увреждания - склеродермия, изтъняване на кожата.

- Нарушения в репродукцията.

5. Диоксини и Дибензофурани

5.1 Определение :

Наричат се за краткост " Диоксини " и представляват трициклични хлорооганични съединения, които днес се считат за опасни замърсители на околната среда.

Те имат специфични механизми на действие, които се реализират чрез АН рецепторите.

Отличават се с висока токсичност, мутагенна и канцерогенна активност.

И за двете групи са характерни големият брой изомери в зависимост от разположението и броя на заместващите хлорни атоми.

Диоксините са стабилни съединения със слаба разтворимост във вода. Могат да се разграждат фотохимично под действието на слънчевата светлина, до съединения с по-малко хлорни атоми.

Най-често това са тетрадиоксини, но е възможно и пълното им дехлориране.

Доказват се в атмосферният въздух, водата, храните, почвата като замърсители чрез методите на газовата хроматография и мак спектрометрия.

Най-добре проучен и с най-висока тексичност е тетра - хлоро дибензодиоксин.

5.2 Разпространение на Диоксини и Дибензофурани

Диоксините и дибензофураните присъстват навсякъде в околната среда :

- получават се при работа в лабораториите с хлорирани феноли, дифенолни естери и др.

- промишлеността - при работа с хлорсъдържащи вещества или при висока температура например при обработката на метали.

- при изгарянето на газове в автомобилите с оловен бензин

- в отоплителните инсталации с мазут и други горива

- при изгарянето на битови и болнични отпадъци.

- при горски пожари в райони обработени с пестициди

- чест източник на диоксини са хербицидите, които стават природен източник на тези вещества в хранителната верига.

Натрупването на диоксини става най-вече в рибите, размножаващи се в замърсени с хербициди и диоксини водни басейни, в яйцата на чайките, обитаващи такива басейни.

Диоксините могат да се съдържават в мялкото и млечните продукти, в месото и др.

Растенията, които поемат диоксини от почвата и въздуха, сравнително слабо ги натрупват и то само в корените или кората.

По - високо съдържание е възможно в кореноплодните зеленчуци - картофи, моркови, цвекло.

Широкото разпространение на природни диоксини ги прави опасни замърсители на атмосферният въздух, повърхностните и дълбоки своеве на почвата, подпочвените и повърхностни води.

Те се съдържат и в хлорираните питейни води, като нормата в такива случаи се определя стойността 0,01 пикограма на литър.

Диоксините се характеризират с висока стабилност и бавно разграждане в природа, което се свързва с висок риск за живите организми.

Периодът на полуразпад на диоксините е средно 10-12 години, което ги прави постоянни замърсители на околната среда.

5.3 Токсикология и клиника - изглежда, че прицелните органи за токсичното действие на тези съединения са :

- черният дроб

- кожата

- тимусната лимфна тъкан

- мастната тъкан и мускулите

Изглежда, че тетрадиоксините увреждат приемуществено една или друга тъкан, в зависимост от биологичният вид.

Общото за отравянето с диоксини е :

- бързото намаляване на телесното тегло - до степен на кахексия, с изразена редукция на мастната тъкан.

Този т.нар " Синдром на малабсорбция " е резултат от намалената консумация на храни и лоша резорбция на хранителни вещества.

Хроничната експозиция на диоксини води до :

- За кожата е характерна фоточувствителност, която се свързва с еритем появяващ се до втората / четвъртата седмица след експозицията.

В редки случаи при хронично въздействие се наблюдава т.нар хлоракне.

Това са комедони или милиарни обриви, които се проявяват на фона на сламено оцеветени епидермални кистички върху бузите, слепоочието, периорбитално и в ушните канали.

- Стомашно чревен тракт - хепатотоксичност, нарушено усвоявяване на витамин А, нарушен трасхепатален транспорт на жлъчката, с намалена жлъчна секреция.

- Токсичен хепатит

- Увреждане на панкреаса - наблюдава се при работещите в среда на диоксини.

Епидемиологичните проучвания сочат, че имаме повишена заболеваемост от захарен диабет при тези рискови групи.

- Хемопоетична система - увредени стволови клетки, нарушена диференциация на костно - мозъчните клетки, до периферни кръвни клетки и до специализирани Т и В лимфоцити. Налице е редукция на В- клетъчната фракция в далака и костния мозък.

- Развива се тежка анемия, левкопения и изразена тромбоцитопения. Често се наблюдава смъртен изход.

- Имунна система - понижава се имунната система на организма, в резултат от което пациентите са податливи на инфекции включително и рецидивиращи.

- Нервна система - с развитие на полинервит, слабост на долните и горните крайници, намаляване на зрението.

- Репродуктивна система - при работещите в хлорни производства, може да се развие стерилитет , възпаление на матката и други промени в половата тъкан.

Наблюдава се ембрио и фетотоксичен ефект.

Настъпват едем, хеморагии и бъбречни аномалии на плода.

Тератогенния ефект се свързва с бъбречни и костни аномалии, с вродените сърдечни пороци.

- Ако майката е в среда на диоксини - те преминават през плацентата.

Кърмачетата са изложени на 20-60 % по - висока концентрация от възрастните, при хранене от майка, хранеща се с храни съдържащи диоксини.

- Канцерогенен ефект - причиняват тумори на черния дроб, половите органи, стомашно - чревният тракт, мозъка и кожата.

- Често възникват саркоми на меките тъкани.

Според СЗО от 1997 година, диоксините са в I - група на канцерогенните вещества.

Острата интоксикация с диоксини е възможна само при висока концентрация и протича с следните симптоми :

- цнс - симптоми на астения, главоболие, страх, повишена възбудимост, намалено зрение.

- Миалгия

- Слабост на долните или горните крайници

- други прояви на остра интоксикация.

Очаквайте и последната IV - част на темата " Атмосферните замърсители "