Публикация

Атмосферните замърсители - IV част

Атмосферните замърсители - IV част

Ето, че стана време да завърша темата за " Атмосферните замърсители " с четвърта и последна част натази изключително интересна и актуална тема. Надявам се, публикацията свързана с атмосферните замърсители в различните и части да ви е харесала!

 

Атмосферните замърсители - IV - част

 

1. Олово

 

1.1 Общи данни

- Оловните аерозоли са най-честите замърсители на атмосферния въздух. Концетрацията им в атмосферният въздух варират значително според броя и мощността на източниците - металургични заводи и количеството на моторните превозни средства и вида на изгаряните бензини.

- Оловото попада в човешкият организъм главно по респираторен път ( 20 - 60 % ) и гастроинтестинален път ( 10 % при възрастните и около 40-50 % при децата )

 

1.2 Токсичност на оловото

- Токсичността на оловото се дължи на инактивирането на SH - групите на съединенията съдържащи ги в организма или пък на конкурентното заместване

( инхибиране ) на есенциални метални йони в молекулата на редица важни за организма ензими. По този начин много органи и системи се оказват уязвими към вредните ефекти на оловото.

- Засягат се също репродуктивните възможности на организмите

- При оловните отравяния се наблюдават нарушения в хемоглобиновия синтез, еритропоезата, нервната система и повишаване на артериалното кръвно налягане.

- Оловото е комулативна отрова с продължителен период на излъчване ( от няколко дни до 25 години )

 

2. Кадмий

 

2.1 Общи данни :

- Кадмият е метал, който в природата се среща заедно с цинка. Затова и цинка се явява един от най-честите замърсители на атмосферата и околната среда.

- Кадмий може да попадне около нас при производството на цинк или други металургични производства, освен това той се отделя в атмосферата при изгарянето на отпадъци.

- Съдържа се в тютюневия дим.

 

2.2 Начини за постъпване в организма и токсичност

Кадмият постъпва в организма чрез дишането.

По-малко от 50 % от вдишвания кадмий се абсорбира.

Отлага се в черния дроб, а оттам бавно преминава в бъбреците, където се установяват най-високите му концентрации.

Отделянето на кадмия от организма е много бавно. Необходими са около 10 години, за да се отдели половината от количеството му в черният дроб и бъбреците.

Освен чрез вдишване , кадмият може да попадне в организма и чрез храносмилателният тракт.

 

3. Никел - Никел среща се на доста места около нас, но продължителната интоксикация с него води до :

- възникване на алергии, астма, промени в белодробният паренхим

- атеросклероза

- анемия и други промени в хемопоетичната система.

 

4. Арсен

 

4.1 Общи данни :

- попада в организма при вдишване на замърсен въздух, около 40 % от арсена се отлага в белия дроб, откъдето се абсорбират приблизително 30 % .

Чрез кръвта той достига до бъбреците, черният дроб, мозъка, костите и кожата.

Отравянето с арсен се свързва с оплаквания от страна на :

- Гастроинтестиналния тракт

- Сърдечно - съдовата система

- Нервната система

- Повишава се честотата на спонтанните аборти

- Наблюдава се поднормено тегло при новородените

- Развива се белодробен рак

Арсена според СЗО е канцероген от I - ва група.

 

5. Амоняк

5.1 Общи данни - Амонякът е специфичен замърсител на въздуха, представлява безцветен газ с остра миризма, който попада в организма основно чрез инхалиране.

Основен източник на амоняк са :

- Химическата промишленост

- Хладилните инсталации

- Селското стопанство

 

5.2 Токсични ефекти на амоняка и клиника :

Амонякът предизвиква :

- Възпаление на кожата, очите и носа.

- Възпаления на белия дроб

- Течният амоняк попаднал в очите предизвиква ослепяване

- Характерно за амоняка е иритативният ефект върху лигавиците и кожата. Като настъпва обилно сълзотечение, във връзка с директния дразнещ ефект върху очите.

- Амоняк се образува и при метаболитните процеси в организма.

- Физиологичните механизми на детоксикация на амоняка се свеждат до превръщането му в урея ( чрез урейния цикъл ) и глутамин , който се елиминира чрез бъбреците.

 

5.3 При остро отравяне с амоняк се наблюдават :

- Оток на ларингса

- Бронхоспазъм

- Прояви на затруднено дишане

- Суха кашлица

- Бронхопневмония

Азотните оксиди попаднали в организма през устата образуват нитрати, които причиняват метхемоглобинемия.

 

5.4 Лечение на отравяния с амоняк :

- Промивка на очите с вода или физиологичен разтвор

- Дихателна реанимация при необходимост

- Използването на антикорозивна смес, като антидот на локално увреждане.

Допустими ПДК на амоняк :

- Максимално еднократна ПДК ( 1 - час експозиция ) - 0,25 мг/м3

- Средноденонощна ПДК ( 24 - часа експозиция ) - 0,1 мг/м3

 

6. Фенол

 

6.1 Общи данни :

- Фенолът е специфичен замърсител на атмосферният въздух

- Има специфична карболова миризма

Основни източници на фенол са :

- Химическата промишленост

- Металургията

- Фенолът е изходно вещесто за редица производства, като тези на : лекарства, на пластмаси, на синтетични влакна, на взривни вещества и други.

 

6.2 Токсични ефекти и клиника

При вдишването на малки количества предизвиква : главоболие, да се избягва продължителна експозиция на високи дози фенол.

Допустимите стойности са :

- Пдк за 1 час експозиция  0,02 мг/м3

- Пдк за 24 часа експозиция 0,01 мг/м3

 

7. Серовъглерод

 

7.1 Общи данни

- токсичен газ с неприятна миризма на развалени яйца, Намира приложение в практиката като разтворител, при производтвото на тетрахлорометан, при производството на препарати за борба с вредителите по растенията, при вулканизацията на каучука и други.

 

7.2 Токсични ефекти и клиника:

Серовъглеродът се разпределя неравномерно при попадане в организма, като една част се разтваря в течностите на организма, а другата част се свързва с аминокиселините и образува тиокарбамати.

За предпазване от вредното влияние на серовъглерода , се препоръчва да се избягва дълготрайната експозиция на висока концентрация.

Допустимите пределни стойности за безопасност при работа с този газ са :

- ПДК - 1 час експозиция - 0,015 мг / м3

- ПДК - 24 часа експозиция - 0,008 мг/ м3

 

8. Въглероден дисулфид

8.1 Общи данни :

Основните източници на въглероден дисулфид са :

- Производството на изкуствена коприна

- Производството на целофани

- Производството на тетрахлорометан

- Химичните лаборатории

 

8.2 Начин на постъпване в организма и клиника

- Постъпва в организма инхалаторно, като се връзва с развитието на заболявания от следните групи :

- Сърдечно - Съдови заболявания

- Дихателни заболявания

- Атеросклеротични заболявания

- Тромбоемболични инциденти

- Промени свързани с ГИТ

- Невротоксичен ефект

Рискови групи за развитие на описаните по-горе проблеми са :

- Алкохолици

- хора с невропсихични разстройства.

- хора с хранителен дефицит на витамин В6

 

Коментари