Българският специалист във Виена осигурява иновативно лечение на пациенти с белодробна фиброза, пулмонална хипертония,  тежки форми на астма и ХОББ 

Проф. Венцислав Петков е роден в България и завършва Медицинския университет в София. През 1989 г. заминава за Австрия като специализант по молекулярна биология, където получава покана да остане на работа. Започва като асистент по вътрешни болести, но втората му специалност е пулмология. Известният проф. Ланг го въвежда  в спецификата на редките болести на белия дроб. Сега е един от най-известните специалисти по белодробна фиброза и пулмонална хипертония. Занимава се също с лечение на тежки форми на астма, ХОББ.  Активно участва при подготовката на пациенти за белодробна трансплантация от екипа на проф. Валтер Клепетко. От години работи в най-голямата частна австрийска болница Wiener Privat Klinik.

Проф. Петков,  при Вас идват пациенти от цял свят. В какво се изразява напредъкът в лечението на редките белодробни болести?

На редките белодробни болести дълги години не се обръщаше внимание, защото засягат сравнително малко хора. Навремето, когато започнах работа, в началото на 90-те г. на XX в. хората с първична белодробна хипертония умираха за 3-5 г.  След като им поставехме диагнозата, просто ги гледахме как умират, не можехме да им помогнем. През последните години,  това, което се постигна в лабораторията, в клиничните изследвания, позволи да

удължаваме живота им с 15-20 г. след поставяне на диагнозата

След това дойде и трансплантацията. На практика, на базата на прогреса в лечението на белодробната хипертония проф. Клепетко създаде своя екип, за да се правят белодробните трансплантации. Съвместната работа доведе до значително подобряване на качеството на живот, преди пациентите да бъдат трансплантирани, и след това могат да достигнат продължителност на живота 40-50-60 г.

Може ли да се каже, че сред редките белодробни болести има такива, които придобиват сериозна социална значимост?

Да, категорично.

Алергичната астма например вече е социално значимо заболяване

Алергиите стават все по-чести, протичат  във все по-тежки форми. Въздухът става все по-мръсен на много места по света, но София ми направи силно впечатление в това отношение, когато се прибрах последния път. Начинът на хранене, качеството на храната е от съществено значение. Превенцията на алергиите е страхотен проблем, защото алергиите са сложна  комбинация от генетична предразположеност и въздействие  на външни  фактори.

Вие работите тясно с екипа на проф. Клепетко, който в последните години е едно от водещите белодробни трансплантолози в Европа и обучава български трансплантолози във Виена. Готова ли е България за трансплатация на бял дроб?

Трансплантацията е черешката на тортата. Тя не може да реши един социален проблем, какъвто е ХОББ например. Хроничната обструктивна белодробна болест може да бъде контролирана само с политически решения  и спиране на тютюнопушенето. Тя засяга 25% от пушачите и може да бъде предотвратена, ако изначално не се пуши или със строга дисциплина от страна на пациента и тотален отказ от цигарите.  Трансплантацията подпомага удължаването на живота на хора, които заболяват и умират сравнително рано, защото нямат друг шанс. Но това е последната стъпка.  Преди това

трябва да изгради система за  цялостна грижа за болния

– трябва да има лечение на заболявания като муковисцидозата например, нужни са центрове за проследяване на тези децата с този генетичен проблем, ефективно конвенционално лечение, не само с чакане на трансплантация. Такива центрове трябва да бъдат разумно изградени и много добре организирани. Не може например в София да има 2 такива центъра, а белодробната клиника да не бъде сред тях.

Трансплантациите струват много пари.

Не е достатъчно желанието да хората да бъдат донори

Нужна е изградена структура, която да обхване тези хора. Мисля, че в България все още това липсва, не са решени фундаментални въпроси на здравеопазването, за да се говори за трансплантация. Отделно културата на донорство е процес, не може да се развие изведнъж.

Кои са най-големите абсурди на българското здравеопазване според Вас?

В Швейцария, която е с население колкото България, има 160 болници, а докато в България са около 400.

Не може и държавното, и частното здравеопазване да се финансират от едно място

- здравната каса. Това е нонсенс. Тази структура по някакъв начин трябва да бъде реконструирана. Общественото здравеопазване, което решава социалните проблеми, поддържа интензивните отделения, психиатриите, трябва да бъде финансирано от държавата, от здравната каса. Университетските клиники не могат да бъдат търговски дружества. Във Виена например системата е изключително логична – всички си имат базова осигуровка за държавните болници, а ако искат да ползват услугите на лекар от частна клиника, трябва да имат допълнително здравно осигуряване.

Лиляна ФИЛИПОВА