Скринингът в 11-14 г.с. е решаващ за здравето на майката и бебето, тъй като с него можем да установим редица аномалии и състояния, както и да определим риска от развитие на прееклампсия. Успехът идва, когато се борим с това състояние преди неговата проява, е категоричен акушер-гинекологът д-р Борис Стоилов. Той е от малкото български лекари, специализирали фетална медицина в Лондон и работили с едни от най-добрите специалисти в тази област в света.

Д-р Стоилов, наскоро се върнахте от Световния конгрес по майчино-фетална медицина в Лондон, организиран от доайена на тази специалност- проф. Кипрос Николаидес. Какви са акцентите от събитието?

- По правило, на тази мероприятия, винаги има нови и интересни неща и затова са много посещаеми- на конгреса през декември месец бяхме около 1000 делегати от цял свят. В рамките на два дена се изнасoха доклади и задълбочени анализи със синтезирана информация, които след това може да приложим в нашите практики. Най-много ме впечатлиха разработките на базата на изкуствения интелект и неговото внедряване в медицинската професия. В момента се разработва софтуер, който по-обективно ще поставя диагнози и ще бъде помощник на лекаря. Очаква се до 10 години да навлезе активно в лекарските практики, но в нашата страна, може би, периодът ще е по-дълъг, защото тук стереотипите трудно се разбиват. Другият акцент, който ме впечатли, бе доклад, който разглежда по-ранното родоразрешение като начин за справяне с прееклампсията. При жени с висок риск от прееклапсия е редно да родорарешим /предизвикаме раждане/ седмица-две преди термина. Естествено, това е възможно, ако знаем точната дата на термина. За щастие, сега, може я да определим чрез измерване на големината на плода през първия триместър, а не както се е правило допреди 30 години- по дена на последната менструация, което е доста неточен метод.

 Вие засегнахте и прееклампсията. Какво представлява това състояние?

- Най-общо казано това е повишаване на кръвното налягане и наличие на белтък в урината на бременната след 20 г.с. Но не включва само това: прееклампсията е доста сериозно и тежко състояние, което може да обхване всички органи и което може да завърши катастрофално. Честотата е различна при различните народи- черната раса и азиатците са с най-висок риск, докато в скандинавските страни се среща най-рядко. Доскоро се смяташе, че българките са засегнати по-рядко от това състояние, но ние проведохме задълбочено клинично проучване и установихме, че прееклампсия се среща при 7-10% от всички бременни. Причините за развитие на прееклампсия не са напълно изяснени, но има редица рискови фактори, сред които са: по-голямата възраст на родилките, повишен BMI /Body mass index/, инвитро процедури, придружаващи заболявания /диабет, високо кръвно, лупус и др./, фамилна обремененост /майка, сестра с прееклампсия/ и др.

Как протича прееклампсията и какви са нейните симптомите?

- Симптомите на прееклампсията включват високо кръвно над 140/90, главоболие, световъртеж, шум в ушите, болка в горната част на корема, отоци по краката и др. Появата на тези оплаквания означава, че вече имаме развита прееклапсия, а нашата цел, като специалисти по фетална медицина, е да предотвартим това състояние, т.е. да не допускаме да се случва. И за да постигнем това е необходими бременните да минат през скриниг, чрез който много точно може да установим в бъдеще коя ще развие прееклампсия.

Какви са рисковете за майката и бебето?

- Рисковете са много и както посочих, това е тежко състояние, което е една от трите причини за смъртност на бременните. Едно от най-крайни усложнения при прееклампсия е екламптичния гърч, който може да завърши фатално. От гледна точка на бебето, поради прееклампсия, може да настъпи ''недохранване'', което се дължи на недостатъчното количество кислород и хранителни вещества, които се доставят чрез плацентата. Това може да доведе до изоставане в развитието, както и до редица неврологични увреждания у плода. Интересен факт е, че наскоро учени установиха, че

прееклампсията, освен че застрашава живота на майката и бебето, дава и дългосрочни последствия върху сърдечната дейност на жената.

Или по-просто казано- при тези жени натоварването на сърцето е изключително голямо. След раждането се установява, че възстановяването на сърдечния мускул е минимално и риска да развият в последствие хипертония е много висок. Затова е толкова важна навременната борба с това състояне и по-скоро да се наблегне на неговата превенция.

 Как може да се предотврати развитието на прееклампсия?

- Необходимо е бременните, независимо дали имат високо кръвно или не, да преминат скрининг в 11-14 гестационна седмица. Скринингът е мултифакторен и не е на база само на кръвното налягане, а се взема предвид и анамнезата, ехографското изследване и биохимичните показатели. Защо е толкова важен той? В продължение на повече от 2 години от 2014г се проведе мащабно клинично проучване с над 27 000 жени, в което участвах и аз, и благодарение на което се установи, че скринингът за предикция на прееклампсия има много висок резултат на детекция- близо 90%. Това означава, че

ако 10 жени са предразположени да развият прееклампсия ние можем да установим 9 от тях и да приложим съответните мерки, за да направим профилактика.

Тук цифрите също са високи и говорят сами за себе си- можем да предпазим до 89 % от всички ''рискови'' жени, така че те да не развият в последствие прееклампсия и така няма да се стига до усложнения и дълготрайни последствия за здравето на майката и бебето, защото цялата концепция на феталната медицина е в предотвратяването на тежки заболявания и аномалии, но за да се случи това имаме нужда от отговорно отношение и от двете страни.