Публикация

Кървавото писмо на един пациент

Кървавото писмо на един пациент

Това е разказ от първо лице на една трудноподвижна жена с рядко заболяване, която очаяно се бори за живота си. Павлина Григорова от Горна Оряховица страда от болестта на Адисон и синдром на Рефетов. Нуждае от лечение в София, тъй като по неясни причини задържа течности и не може да диша. За жалост Павлина не може да си позволи лечението и изследванията, а това я обрича на гибел. Тя няма пари дори за път, тъй като е в количка и не би могла да ползва обикновен транспорт.

 

Това е оригиналният текст, който жената публикува във Фейсбук групата Обединени от съдбата. Дано бъде видян!

Как сте, господа и дами? Спокойно ли Ви е в креслата на властта? Днес реших да Ви попитам, колко струва живота на един пациент. Знам, че няма да ми отговорите, защото пациента е желан само ако е погребан. Но щом иска да живее, той трябва да плаща. И сега се задавих с това „плащане“. Който може да плаща ще живее, който не може - просто да си стяга бохчата за последния път, да си приготви покривалото и да чака… Но такива като мен, които искат да живеят, просто драпат.

 

Няма да казвам, коя е болницата, защото вече имам забрана от собственика на една плевенска болница да постъпвам в „неговата“. Причината поради, която се сдобих с тази забрана е, че си позволих да напиша какво мисля в „Книгата за похвали и оплаквания“. Позволих си и да откажа да платя 190 лева за избор на лекар, който ме лекува, докато е в Австрия и дори не съм му виждала очите.

 

Май трябва да Ви кажа, че съм с трети път потвърдени 100% с ЕР на ТЕЛК. И какво от това – трябва да платя. Аз първо нямам пари и второ не съм го виждала въпросния лекар, да не говорим, че отказваха и епикриза. Стигна се до положение да стоя 4 часа под камерата за наблюдение и да сигнализирам до медия, която реагира буквално светкавично. Но това е минало. Сега пак съм изправена пред тежката дилема, да се лекувам, поддържам и да живея или да свия бохчата.

 

Първо по спешност попадам в една болница. Щом прочетоха „Синдром на Рефетов“ – „Болестта на Адисон“ – кардиомиопатия с пълен АВ-ве блок, с имплантиран електростимулатор, започна една игра да наддаване. 50 лева за преглед, дали изобщо съм за консултация с кардиолог, 180 лева „програматор“ – и диагностика на състоянието на имплант. Да, обаче се оказва, че голяма част от причините са от неврологичен статус. Пункция – костен мозък и КАТ на гръбнак 400 лева.

 

Е, нямам ги тия пусти пари…Това означава, че не мога да съм пациент в същата болница.

 

После установявам наличието на два касови апарата. Питам се защо? Излишно е да се питам. Не мога да платя и мило съм помолена да се върна в болницата, която ме е „окепазила“. Фактически, трябва да се върна в болницата в София, която ми върна живота. Няма проблем, господа и дами! Връщам се - тези хора ми върнаха живота, като ме превъртяха през всички отделение по заболяванията ми. Водеха се ежедневни консултации и рапорти, комплексно лечение вървеше като имаше пълна координация между лекарите, които се пребориха с „букета“, който си цъфти в мен. Но уви има проблем.

 

Проблем първи - аз съм на количка, налага се да ти търся транспорт.

 

Намирам такъв, обаче ми искат сумата от 120 до 150 лева до София. Пак ножът на гърлото. Пак пари. Уреждам през ходатайство да бъда приета в болницата. Нещо, което винаги съм мразила. Щом се касае за друг човек ще мина през пъклото, но щом се касае за мен ми е толкова неудобно, все едно не искам живот, а искам да взема такъв. Излиза, че само хората в София, могат да се лекуват, заради концентрацията на апаратура и специалисти. Плевен мястото, което „произвежда лекари“,е оставено на произвола. Няма я държавата, липсва техника, а имаме изключително качествени лекари. Не лекари, а хора, които създават такива.

 

Сега да Ви попитам, каква е разликата между стойността на моя живот и животът на някой Вас, дето уютно си стоите в креслата,

без свян и морал, отнемате чуждото право на живот, а искате нова „Правителствена болница“. Аз пък искам оборудвани отделения в една държавна болница, каквато е УМБАЛ „Георги Странски“ - Плевен. И питам за 90 дни, какво се случи в другата УМАЛ в Пловдив, как един „тимус“ не може да бъде овладян толкова време. Как едно семейство е принудено да стигне до дъното, за да покрие само изследвания на своята майка и сестра. Като всичките кръвни тестове се изпращат в София срещу заплащане и в Германия срещу заплащане. Как 90 дни една жена се бори да живее. И ако тя е жива, то това е заслуга на един добър човек, който границите не го спряха и подсигури кислороден апарат.

 

Къде е НЗОК? Какво прави за пациентите? Кой защити правата на пациентите при подписването на НРД?

 

Няма защита. НЗОК две години обещава да попълни спрените от нея програми за поддържащо лечение на Лупус, МС, ревматологични заболявания… 2 години чакаме онези 3-4 медикамента, които никой не видя. Защо превръщате живота на болните в допълнителна изпитателна инквизиция. Който се справи, който оцелее. Хронично болните решихте, че ще получаваме само по два медикамента по каса. Другото плащаме. С какви пари? Трябва ли 650 000 българи да си направят дарителски сметки, да си направят кампании за подпомагане и да просят живот…

 

Къде е социалното в социалната политика? Нали беше на всеки според нуждите… Реформирахте ни, преустроихте гробищните паркове с допълнителни места. Правите стени за урни. Браво! Но ние искаме да живеем! Уви няма как да плащаме! Аз и много като мен търсим брод, брод през тръните, за да поживеем още ден поне!

 

Знам, че няма да ме прочетете, защото Вие обичате само похвали и потупване по рамото!

 

А аз – ние дръзнем да живеем, не просим, не молим живот! Той ни е даден свише и зависи единствено само от Бог, кога ще си тръгнем! Та, сега се замислям как да си подсигуря транспорт да ответната болница в София и с какви пари ще покрия доплащането там? Кой член от закона за здравето ще бъде изписан или просто ще пише „Вие правите доброволно дарение“. Превърнахте образната диагностика в недостъпна, а тя е водеща в доказване на диагноза и следене на състояние. Решавате, че трябва да молим НЗОК да ни позволи такава, дори когато се борим за минутите и броя на вдишвания, трябва да преживеем 30 дни, за да получим отговор „НЕ – насочва се за скенер“. И пак плати, ама ако имаш пари. Негласно „мри“… Кой решава, кое е консуматив? Медицинско изделие? Как митралната клапа, която дава живот стана такова и ако нямаш пари да си я купиш – бохчата.

 

Та, няма смисъл от това писмо! Аз нагрубих лекари, като отказах да плащам изследвания! Такива са фактите! Такива са тълкуванията. Нямам пари, не мога да платя. Лош и нежелан пациент.

 

Бъдете здрави, господа и дами! Стойте на топличко в креслата и се вайкайте, че още нямате нова „Правителствена болница“, докато пациентите умират, заради липса на пари! В борбата за оцеляване правилата се променят. Ние вече се молим, ние вече искаме Вие да спазвате Конституцията, която уж ни дава право на безплатно лечение.

 

Мисля, че по-разумно би било ако заредите автоматичните оръжия и ни чакате на площадите, пред НЗОК, пред МЗ.

 

То е ясно, че сме обречени. Но поне с един откос да си идем, вместо теглото, на което сме подложени! Системата ни уви! Но СИСТЕМАТА ТОВА СМЕ И НИЕ! Вие, трябва да работите за народа си! Той е Ваш работодател!

 

С уважение: Павлина

31.01. 2020

 

Коментари

3 фев 2020 10:29

Познавам лично Павлина Григорова, изключителен човек, с чест, достойнство, ерудиция. И много смелост.